Определение № 1648 от 20.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1648 гр. София, 20.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000501293 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 8825 от 21.04.2026 год., Софийски градски съд, ГО, 3-ти брачен състав, постановено по гр.д. № 4090/2026 год., е върнал молбата на С. Я. Я. за връщане на малолетни деца в държавата по обичайното им местожителство против А. А. И. и е прекратил производстото по делото на основание чл.130 от ГПК, като в мотивите си съдът е констатирал недопустимост, поради липса на подведомственост.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от С. Я. Я., в която се релевират доводи за неправилност. Твърди се, че компетентността на сезирания съд е по чл.22а, ал.1 от ЗЗдет, по силата на който съдът следва да разгледа молбата за връщане на дете по реда на Хагската конвенция, когато държавата по обичайното местопребиваване е Република България, независимо къде е прехвърлено или задържано детето. В този смисъл счита, че меродавен за компетентността на съдилищата е коя е държавата по обичайното местопребиваване преди отвеждането, а не единствено съда по местонахождение на детето, както неправилно е приел сезирания съд. Поддържа, че последователна е съдебната практика на ВКС и СЕС, която приема, че децата не бива да бъдат „откъснати“ от правосъдието на държавата на обичайното местопребиваване чрез формалния прочит на компетентността, като мотивът е баланс между интересите на детето, съблюдаван от съда в България и крайната цел за бързо и ефикасно връщане. По тези съображения моли за отмяна на определението на съда и връщане на делото за разглеждането на искането за връщане на децата по същество.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в 1 законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанциония съд е образувано по молба на С. Я. Я. срещу А. А.

И., с искане съдът да разпореди връщане на малолетните деца С. А. И. и Я. С. Я. в държавата по обичайното им местопребиваване – Република България. Молителят заявява, че децата му С. А. И. и Я. С. Я. са незаконно задържани след априлската ваканция на 2026 г. в Германия и не са върнати в България от майката А. А. И.. Поддържа се, че към настоящия момент ответницата задържа децата в Германия, без съгласие на бащата и без разрешение на съда, което действие представлява нарушение на правото му на упражняване на родителски права, по смисъла на чл.3 от Хагската конвенция и чл. 127 от СК. В този връзка моли съда на основание чл.22а от ЗЗДет и Хагската конвенция от 1980 г. да постанови незабавно връщане в България на малолетните му деца С. А. И. и Я. С. Я..

С обжалваното определение съдът е приел, че молбата е недопустима, поради липса на подведомственост /компетентност/ на сезирания съд, който е по обичайното местонахождение на децата, а по настоящото място на местопребиваване и в тази връзка молбата е недопустима, върнал е същата и е прекратил производството по делото.

Определението е правилно.

Съгласно чл.22а, ал.1 от ЗЗДт молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца /Конвенцията/, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г. се разглежда от Софийския градски съд. Законодателят е предвидил изключителната компетентност на Софийския градски съд в случаите, когато се иска връщане на дете по Конвенцията, като договарящите се държави са приели, че съдебният или административният орган на договарящата държава, в която се намира детето, следва да разпореди неговото незабавно връщане, когато то е незаконно прехвърлено или задържано на нейна територия /чл.12, ал.1/.

Конвенцията е възложила компетентност за разглеждане на молбата за връщане на дете при неговото незаконно отвличане от държавата по обичайното му местопребиваване на съответния съдебен или административен орган на договарящата държава, в която се намира детето, т.е. там, където то е било прехвърлено или задържано, а не на съдебен или административен орган на договарящата държава, от която то е било отвлечено.

Въззивният съд приема, че учредената по чл.22а, ал.1 от ЗЗДт компетентност на Софийския градски съд ще важи само в случаите, когато детето е незаконно прехвърлено или задържано в Република България. Именно този съд е орган по смисъла на Конвенцията, който следва да разпореди връщането на дете, незаконно отвлечено от държавата по обичайното му местопребиваване /която държава е страна по Конвенцията/ в Република България. В тези случаи националният съд ще може да изпълни задълженията си по чл.15, ал.1 и ал.6 от ЗЗДт – да изслуша детето, ако то е навършило 10-годишна възраст, както и да изиска становище/социален доклад от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, т.е. по адреса, на който детето пребивава чл. 22, ал. 4 ЗЗДт (§ 1, т. 15 от ДР на ЗЗДт), а ако установи, че детето се противопоставя на връщането и е достигнало възраст и степен на 2 зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение – да откаже да разпореди връщането му /чл.13, ал.2 от Конвенцията/.

Въз основа на изложеното сезирания Софийски градски съд не е компетентен да разгледа молбата на С. Я. Я. за връщане на малолетните деца С. А. И. и Я. С. Я., в Република България по реда на Конвенцията, тъй като децата не са отвлечени в България, а в Германия, чийто съдебен или административен орган следва да разпореди връщането им в Република България, ако се установи тяхното незаконно отвличане там. Софийският градски съд би разгледал искане за връщане на дете в договаряща държава по Конвенцията, когато то е незаконно отвлечено в България, и тогава при непредаването на детето ще издаде изпълнителен лист по чл.404, т.1, предл.1 от ГПК, въз основа на който съдебният изпълнител ще пристъпи към изпълнение на задължението за предаване на детето съгласно чл. 528 от ГПК.

В този ред на мисли, молба за връщане на децата С. А. И. и Я. С. Я. в Република България е недопустима, поради липсата на подведомственост /компетентност/ на Софийския градски съд, поради което подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.

С оглед на това постановения съдебен акт следва да бъде потвърден, а жалбата да се отхвърли, като неоснователна.

Водим от изложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8825 от 21.04.2026 год., Софийски градски съд, ГО, 3-ти брачен състав, постановено по гр.д. № 4090/2026 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3