Решение № 8958 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8958 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110148987 по описа за 2025 година

Предмет на делото е предявеният от В. Б. А. срещу ВИВА КРЕДИТ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за заем Вива Кредит № ******* от 18.02.2025 г., поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди че между страните е сключен Договор за заем Вива Кредит № ******* от 18.02.2025 г., по силата на които ответникът е предоставил заем на ищцата, която се е задължила да върне същия. Излага подробни съображения за нищожност на процесния договор. Претендира разноски.

В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание, като подробно описва и процедурата по сключване. Твърди, че сключеният договор за кредит е действителен и излага подробни съображения. В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира насрещен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на В. А. да заплати на Вивая Кредит ЕООД сумата в размер на 971,45 евро (1900 лв.), представляваща неплатена главница 1 по Договор за заем Вива Кредит № ******* от 18.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова молба – 17.12.2025 г. до окончателното изплащане и сумата в размер на 294,48 евро (575,96 лв.) представляваща възнаградителна лихва по Договор за заем Вива Кредит № ******* от 18.02.2025 г. за периода от 19.02.2025 г. до 16.12.2025 г.

Ищецът основава иска си с твърденията за сключен валиден договор за кредит, под евентуалност твърди, че дори да се обявят за недействителни на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи заплащане на главницата.

В законоустановения срок за отговор на насрещния иск потребителят признава иска за главница за сумата в размер на 1900 лв. Излага подробни съображения, че не дължи разноски с оглед признанието.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

По иск с правно основание чл. 79 ЗЗД ищецът следва да докаже сключването на договора, задължението на ответника да заплати сумата и изискуемостта на вземането и валидна сключена клауза за възнаградителна лихва и нейния размер.

Ответникът следва да докаже възраженията си.

Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото: че между страните е сключен представляваща неплатена главница по Договор за заем Вива Кредит № ******* от 18.02.2025 г., по който не е върната главница в размер на 1900 лв.

Преценката относно действителността на процесните договори за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на 2 който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита.

В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 85,19 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия договор, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е 3 навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.4, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка, която се разсрочва с месечните вноски.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им всяка с естеството на сключените договори за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус или банкова гаранция в двоен размер на цялото задължение на заемателя по договора и срока за представянето му тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената такса за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение са разходи, 4 свързани с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явяват за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя.

Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката и таксата не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че бъдат включени, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и по-напред, след като неустойката и таксата не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в 5 нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.

Ето защо и предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По насрещния иск:

С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Не се оспорва фактът на получаването на кредита и непогасяването на главница в размер на 1900 лв. Доколкото съдът достигна до извод за недействителност на договора, въпросът за предсрочната изискуемост не следва да се обсъжда (погасителният план, като част от недействителният договор, не е приложим в отношенията между страните).

Ето защо и искът за главница следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 1900 лева, върху която сума не следва да се присъжда законна лихва – в този смисъл е решение на СЕС по дело С-520/2021 г., съгласно което не се допуска съдебна практика по тълкуване на националното право, според която кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.