Решение № 541 от 20.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. П. 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330201649 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление № 25-1030-000876 от

24.02.2025 г. издадено от ****в ОДМВР гр. П. сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на Ж. Г. Й. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест месеца.

Жалбоподателят Ж. Й. обжалва процесното наказателно постановление.

Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че не бил в състояние да предполага, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 26.01.2025 г. около 09:15 часа в гр. П. на бул. ,,И****‘‘ на кръстовището с ул.

1

,,Богомил‘‘, като водач на лек автомобил ,,Ауди А4‘‘ с рег. № *****, въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от прокурор към РП гр. П. се установявало следното: жалбоподателят Й. бил водач на процесния лек автомобил, когато бил спрян за проверка от полицейски служители, които установили, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Регистрацията на автомобила била прекратена на 03.01.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 15, от ЗДвП, тъй като в двумесечен срок от придобИ.ето му не бил пререгистриран.

В хода на съдебното следствие не беше разпитан актосъставителят И. Г., доколкото с подадената жалба не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат съображения относно липсата на вина за извършване на нарушението.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.02.2025 г. се установява посоченото в него, а именно, че лекият автомобил ,,Ауди‘‘ е бил собственост на дружеството ,,Б.е.‘‘ ЕООД и е бил закупен от ,,Ч****‘‘ ЕООД, който се явявал и жалбоподател на нарушителя Ж. Й.. Договорът за покупко-продажба бил от 01.11.2024 г., като в указания двумесечен срок, представляващ ,,Ч****‘‘ ЕООД не бил отишъл в сектор ,,Пътна полиция‘‘.

От справка за собственост се установява, че процесният лек автомобил е собственост на ,,Ч****‘‘ ЕООД, като е бил закупен от ,,Б.е. 82‘‘ ЕООД, като регистрацията на същия е била прекратена на 03.01.2025 г.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент е бил санкциониран за извършени от него нарушения по ЗДвП.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на 2 основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради обстоятелството, че регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят Ж. Й. не е собственик на процесното МПС, доколкото в АУАН и НП е посочено, че същото е собственост на ,,Ч****‘‘ ЕООД.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС е било чужда собственост.

В тази смисъл е най-актуалната към момента на постановяване на решението практика на Административен съд П. в която се сочи следното:

"Правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това, както и че в нормативно определения срок не е предприел действия по регистрирането му на свое име.

Дали собственикът познава законът и по-специално задължението да 3 регистрира МПС-то в двумесечен срок е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Незнанието на законово задължение не е извинително в случаите, в които на нарушителя са известни всички юридически факти, пораждащи задължението за регистрация, а именно, че МПС-то е променило собственика си по надлежния ред и че е изтекъл период надвишаващ двумесечния по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, както и че в този период не са предприети действия по регистрация на МПС-то от новия му собственик.

Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е придобит от собственика му и дали в двумесечен срок от придобИ.ето му последния го е регистрирал на свое име, като следва да се отбележи, че за разлики от задължителната застраховка гражданска отговорност не е налице публичен регистър. Налице е в случая хипотезата на чл. 14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. В този смисъл Решение № 1676/16.10.2023 г. на Административен съд П. ХХXI – касационен състав, по к. адм. дело № 1917 по описа на съда за 2023 г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к. адм. дело № 2106 по описа на съда за 2023 г., Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Отделно от това, Съдът намира, че е налице неясно описание на нарушението. В обстоятелствената част, както на АУАН, така и на НП не е посочено, кога е бил закупен автомобилът, а е посочено единствено кога е настъпила дерегистрацията. Тези факти са необходими за осъществяването на преценка дали в действителност процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред. С АУАН и НП се поставят рамките на обвинението и не би могло едва пред Съда да се осъществяват допълнителни обстоятелства, доколкото санкционираното лице не е било в състояние да разбере защо е било наказано.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-000876 от 24.02.2025 г. издадено от **** в ОДМВР гр. П. сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на Ж. Г. Й. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест 4 месеца.

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5