Определение № 36668 от 16.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36668 гр. С., 16.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110134510 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадено е искане от процесуалните представители на ответниците в исковото производство и от процесуалния представител на длъжника в заповедното производство за изменение на решението в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да им заплати възнаграждения за оказана безплатна адвокатска помощ в по-големи размери.

В законоустановения срок ответникът изразява становище за неоснователност на искането.

Съдът констатира, че исканията с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК са направени в законоустановения срок и от процесуално легитимирани лица, поради което са допустими.

По тяхната основателност съдът намира следното:

Исканията за увеличаване на размерите на дължимите адвокатски хонорари на процесуалните представители на ответниците в исковото производство са неоснователни. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатското възнаграждение се определя в рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал.

1 ЗАдв от значение е датата, на която съдът определя размера на адвокатското възнаграждение /в този смисъл – Определение № 398/12.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2938/2020 г. по описа на ВКС, III ГО/. Възраженията, че съдът не е определил възнагражденията на адв. С., адв. И. и адв. Д. към момента на приключване на съдебното дирене, са неоснователни, защото съдът е взел като база за определянето им сумата от 400 лв., представляваща минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата /в ред., изм. от 04.11.2022 г./, и при съобразяване, че отхвърлената част от предявените срещу всеки ответник искове възлиза на 50 % от общата им цена.

Неоснователни са и възраженията, че съдът е следвало да определи отделно адвокатско 1 възнаграждение по всеки от предявените искове. Отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото и проявената активност от всеки от адвокатите, изразяваща се за адв. С. само в подаване на отговор на исковата молба, а за адв. И. и адв. Д. – в подаване на отговор на исковата молба и участие в по едно открито заседание, като подадените от различните адвокати отговори са почти идентични, съдът намира, че определянето на минимално адвокатско възнаграждение по правилото на чл. 2, ал. 5 от наредбата и съобразяването на съда с него съгласно чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв в конкретния случай би излязло извън постигането на легитимната цел на закона да се осигури справедливо и адекватно възнаграждение на адвоката. Ето защо съдът счита, че в настоящия случай не следва да се определя адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове, а общо такова въз основа на сбора от тяхната цена, както впрочем е определена и държавната такса по делото /противно на възраженията в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК/.

Частично основателно е искането за определяне на по-голям адвокатски хонорар за оказаната от адв. Б. безплатна адвокатска помощ на длъжника в заповедното производство.

Както бе посочено вече, действително в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв от значение е датата, на която съдът определя размера на адвокатското възнаграждение, а не датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.

Неоснователно е обаче възражението, че на адв. Б. се дължи възнаграждение като за осъществено процесуално представителство, като в тази връзка съдът поддържа изцяло изложените в решението съображения. Следователно базата за определяне на дължимото на адв. Б. възнаграждение е сумата от 200 лв. по чл. 6, ал. 1, т. 5 от наредбата. Съобразявайки отхвърлената част от исковете, съдът приема, че на нея се дължи общо възнаграждение за заповедното производство в размер на 100 лв.

Предвид изложеното съдът намира, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на адв. Б. още 75 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ на длъжника в заповедното производство, а в останалата част исканията са неоснователни.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 12236/11.07.2023 г., постановено по гр. д. № 34510/2022 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, като ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „АДРЕС", да заплати на адв.

К. И. Б., със съдебен адрес: гр. С., ул. „АДРЕС", сумата от още 75 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Г. К. В. в заповедното производство по ч. гр. д. № 72174/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 218898/2023 г. в останалата й част.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3