Решение № 22 от 28.02.2023, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Берковица, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П. като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20211610100463 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и първа „Производство за сключване на окончателен договор“ ГПК и е образувано по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от К.

Г. Ф. срещу наследниците на М.П.П. – ответниците Д. Б. П. и Р. Б. П..

Ищецът К. Ф. твърди, че на ....г. между него и М.П.П. бил сключен договор по чл. 19 от ЗЗД за покупко-продажба на 2/3 идеални части от недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, които М.П.П. придобила по наследство от М.Г.В., починал на ........ г., и по завещание от П. Н. З., починал на ......... г. Имотите били възстановени с Решение № ........ г. на ПК-Б. със скици № ....- № .... от ...... г. и с Решение № ......... г. на ПК-Б. със скици №.... и №.... от ...г. на наследниците на М.Г.В.

В същия договор било посочено, че продажната цена е платена изцяло и в брой на Продавача от Купувача. Имотът не бил прехвърлен, защото на ..........г. М.П.П. починала.

Нейни наследници по закон са децата й - ответниците по делото. В определения в договора срок не била прехвърлена собствеността върху процесните имоти съобразно уговореното от страните. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен за окончателен предварителният договор. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците твърдят, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Правят възражение за нищожност на предварителния договор, като твърдят, че такъв никога не е сключван. В тази връзка излагат, че по време на твърдяното сключване на договора майка им била в болница и не се е виждала с ищеца. Поддържат, че процесният предварителен договор е неистински, доколкото не е подписан от ищеца. Твърдят, че наследодателката им не е получила твърдяното от ищеца плащане по договора. Молят съда 1 да отхвърли иска, насочен срещу тях. Претендират разноски.

По делото са разпитани свидетели на двете страни, дадени са обяснения от ищеца, приети са множество писмени доказателства, 3 броя съдебно-графологични експертизи и една медицинска такава.

Съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения конститутивен иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение, съдържащо съществените условия на предварителен договор, че ответниците са собственици на имота, за който се иска обявяване на предварителния договор за окончателен и че е изпълнил задълженията си по договора. В този смисъл са и дадените от съда указания в Определение № ............г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и наследодателката на ответниците Мария П. П.а на 23.01.2019г. е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба. В определения от страните срок не е прехвърлена собствеността върху имотите, предмет на договора, тъй като М.П. П. е починала на .........г. Ищецът посочва, че след нейната смърт той се уговорил с единствените й наследници по закон - ответниците по делото, да отидат при нотариус за прехвърляне на имотите, но те впоследствие прекратили контактите с него и не отишли при нотариус.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците правят възражение за нищожност на договора и посочват, че такъв договор не е сключван между страните. Твърдят също, че майка им не е получавала продажна цена от ищеца, както и че уговорената цена е твърде ниска. Посочват, че майка им не е виждала са ищеца изобщо и те самите не поддържали контакт с него.

Оспорват подписа, положен в графата за „купувач“ и твърдят, че не е положен от ищеца.

Наред с това посочват, че страници 1 и 2 от договора са подменени, тъй като на тях няма подписи на страните.

От приетия по делото предварителен договор се установява, че между страните е постигнато съгласие за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на 2/3 идеални части от 17 броя земеделски земи и гори, находящи се в село Ягодово, община Берковица, област Монтана, подробно описани в договора. Съгласно чл. 2 от договора купувачът се съгласява да купи процесните имоти за сумата от 7000 лева, която е платена изцяло и в брой от купувача и получена от продавача преди подписване на договора.

Страните са се съгласили да сключат окончателен договор в срок до ...........г.

Не е спорно между страните, че продавачът по договора М.П.П. е починала на .......г. и нейните наследници ответниците по делото не са сключили окончателен договор с ищеца.

Съгласно чл. 18 от ЗЗД прехвърлянето на право на собственост върху недвижим имот се извършва с нотариален акт. Поради това чл. 19, ал. 1 от ЗЗД поставя изискване към оформянето на предварителния договор в писмена форма. Това е форма за действителност 2 на договора и неспазването й води до нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2, пр.

3 от ЗЗД. Процесният договор е сключен в писмена форма и е подписан на последната страница от страните по него. С исковата молба е представено копие от предварителен договор от .........г., сключен в град М. между ищеца и наследодателката на ответниците. По изрично искане на ответниците по реда на чл. 190 ал. 1 и чл. 183 от ГПК по делото е представен оригинал на процесния предварителен договор /лист 82 от делото/. Съобразно т.

3 от заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза /лист 247/ оригиналът и копието съвпадат по вид, размер и конфигурация на шрифта, начин на отпечатване и съдържание на текстовете. Поради това вещото лице прави извод, че копието е създадено от приетия по делото оригинал, който извод съдът възприема изцяло като обективен и неоспорен от страните. С оглед на изложеното налице е валиден предварителен договор, сключен в изискуемата от закона писмена форма.

С молба от 06.06.22г. ответниците поддържат твърдението от отговора на исковата молба, че ищецът не е подписал договора и обстоятелството, че листове едно и две са подменени. Посочват също, че праводателят им не е подписала договора. По делото са изслушани заключения на съдебно-графологична експертиза по въпросите дали подписите за продавач и купувач са положени от лицата, посочени за техен автор. И двете приети по делото графологични експертизи посочват, че подписът, положен в графата „купувач“ е изпълен от ищеца по делото. При изготвяне на заключенията е ползван сравнителен материал от ищеца, документи с нотариална заверка на подписите и други относими документи. От неоспореното заключение на допълнителната съдебно-графологична експертиза от вещо лице С., което съдът възприема изцяло като неоспорено, обективно и компетентно изготвено, се установява, че ръкописното изписване на името и подписът за продавач са положени от М.П. П., както и че ръкописното изписване на името и подписът за купувач са изпълнени от ищеца.

Съдът намира за недоказано възражението на ответниците за подмяна на листове 1 и 2 от процесния договор. Категорични доказателства за това по делото не се представиха.

Няма законово изискване за полагане на подписи на всяка страница от договорите, сключени по реда на чл. 19, ал.3 от ЗЗД, поради което липсата на такива подписи не се отразява върху действителността на предварителния договор. Твърдяната подмяна също не се установява по безспорен начин от съдебно-графологичните експертизи. В протокола за извършена експертиза от 04.11.22г. /лист 244/ от делото в част Техническо изследване е посочено, че са установени разлики в цвета на бялото и сивото в шрифта в трите листа и други, но посочените разлики са хипотетични и с ниска степен на влияние поради което това е основание според вещото лице за отхвърляне на хипотезата за подмяна на листове 1 и 2 от договора. В точка 3 от заключението е посочено, че не се установяват категорични данни за подмяна на страниците в процесния договор съобразно представеното копие и оригинал.

Съгласно чл. 180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията в тях са направени от тези лица. Не се твърди съществуването на друг договор и не се представя такъв по делото. В тази връзка следва да 3 бъде отбелязано, че ирелевантни за предмета на настоящия спор са обстоятелствата колко други сделки са сключени между страните по предварителния договор и техни близки, както и защо процесният предварителен договор не е бил обявен за окончателен. Посочените обстоятелства не са част от предмет на спора по делото. Предвид изложеното съдът приема, че съдържанието на договора е именно това, което е предствено в оригинал и копие по делото.

С оглед на изложеното се установява наличието на валиден предварителен договор за покупко-продажба, сключен в изискуемата от закона писмена форма и подписан от страните по него.

С допълнителна молба от 06.06.22г. ответниците уточняват твърденията си като посочват, че договорът е нищожен, защото М.П.П. не е била годна да разбира и ръководи постъпките си, същата е била психически неадекватна по време на престоя в болницата и след направените медицински интервенции. С оглед разпределената доказателствена тежест и за доказване на твърденията си от ответниците са представени медицински документи, поискана е съдебно-медицинска експертиза и са разпитани двама свидетели. От приетата по делото Епикриза от МБАЛ ........ АД /лист 68/ се установява, че наследодателката на ответниците е постъпила за лечение в болницата на .........г. и е изписана на ..........г. Между страните не е спорно и се установява от медицинските документи по делото, че на датата, посочена в предварителния договор, М.П.П. е била на лечение в МБАЛ ...... АД – град М. В приетата съдебно-медицинска експертиза вещото лице посочва, че към датата на подписване на договора наследодателката на ответниците е била в увредено общо състояние, което е било предизвикано от възпалителни усложнения на варикозни рани като несъмнено от такива рани болните изпитват болка и страдание. На следващо място вещото лице посочва, че независимо от тези рани в представените медицински документи няма данни за заболявания на централната нервна система, както и данни за провеждано лечение и прием на медикаменти, влияещи на функцията на централната нервна система, които да променят съзнанието и да я правят негодна за ориентиране в околната среда включитело да разбира и извършва съзнателни действия и да подписва документи. В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение и направените изводи за здравословното състояние на продавачката към момента на подписване на договора. Уточнява, че същата действително е изпитвала болки, но не е приемала медикаменти, които да влияят на централната нервна система. Посочва също, че раковото заболяване е открито впоследствие като след изписването от болницата в Монтана в края на месец януари е настъпило влошаване на здравословното й състояние.

В полза на ответниците бяха разпитани свидетелките С. и Р., близки приятелки на ответницата Р. Б. П.. И двете свидетелки посочват факти и обстоятелства относно здравословното състояние на М., споделени им от тяхната приятелка ответник по делото.

Свидетелките нямат преки впечатления от престоя на М. болницата. Предвид това и като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК като и двете свидетелки посочват, че са близки с ответницата, съдът не кредитира показанията им, тъй като същите не се базират на преки 4 впечатления, пресъздават твърденията на ответницата и подкрепят нейната защитна теза и не се подкрепят от медицинската експертиза.

Твърденията на ответниците, че когато М. е била в болницата в М. по време на подписване на договора същата вече е страдала от раковото заболяване и изпитвала големи болки, които да й пречат да разбере какво подписва, не се доказват по категоричен начин от съдебно-медицинската експертиза. Вещото лице подробно е изследвало състоянието й на база представените медицински документи и е дало категорично заключение, че приеманите обезболяващи са в били в обичайни дози и не са влияели на функцията на централната нервна система и способността на М. да разбира какво върши. Поради това съдът приема тези твърдения на ответниците за неоснователни.