Решение № 10782 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10782 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110142316 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба на „А.Н. Балкантурс“ ЕООД, с която са предявени срещу ответника „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове, изменени по размер по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 06.03.2025 г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 503,83 лева, представляваща заплатен, но неусвоен в цялост и невъзстановен остатък от аванс по Договор за туроператорски услуги от 06.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /30.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1092.56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 14.09.2022 г. до 29.06.2023г.

Ищецът сочи, че между страните е сключен Договор за туроператорски услуги от 06.12.2018г., съгласно който хотелиерът „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД е предоставил на „А.Н. Балкантурс“ ЕООД правото да организира и продава на индивидуални туристи и групи, основен и допълнителен туристически пакет в „ГРАНД ХОТЕЛ СВЕТИ ВЛАС”, през туристически сезон 2019 година, с начална дата 01.04.2019 г. и крайна дата 30.10.2019 г.

Сочи, че във връзка със сключения договор, хотелът издал проформа фактури с №№ 132 и 133 на обща стойност 30053.57 лева, представляваща авансово плащане на заявените от туроператора туристически услуги /хотелско настаняване на стойност 20358.00 лева с начислен ДДС от 9% и други услуги на стойност 9515.57 лева с начислен ДДС от 20%/, по които ищецът /туроператор/ извършил плащане на 17.12.2019 г.

Твърди се в исковата молба, че за използваните в хотела туристически 1 услуги, ответникът издал на ищеца фактури, като след приключване на туристическия сезон част от авансово платените суми на обща стойност 12508.71 лева останали неусвоени, както следва: по платени суми с 20% ДДС 4 420,43лв. с ДДС и по платени суми с 9% ДДС - 8 088,28лв.

Сочи се, че страните постигали договорка тези остатъци по авансово платените суми да бъдат реализирани през туристическия сезон 2020 г. за покриване на бъдещи задължения. Поради обявената извънредна епидемична обстановка през м. март 2020г. обаче се преустановило предлагането на туристически услуги, като между страните била постигната нова договорка остатъците по авансово платените суми да бъдат реализирани при отваряне на туристичестия пазар.

Сочи се, че през м.март 2022 г. страните подновили контактите си, като заявените от ищовото дружество дати за резервации през туристическия сезон 2022 г. били потвърдени от ответното дружество.

На 14.09.2022 г. обаче ответното дружество уведомило ищцовото, че за заявените и потвърдени дати хотелът няма да работи, поради взето решение на ръководството за предсрочно прекратяване на сезона с оглед икономическата ситуация в страната.

На 14.09.2022 г. ишцовото дружество отправило покана авансово платените, неусвоени суми по заплатени през 2018 г. аванси да бъдат върнати, но независимо от многократно проведени разговори между страните, ответникът не възстановил остатъка от неусвоените суми.

Предвид изложеното, моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12 503,83 лева /съобразно допуснатото изменение на цената на иска с протоколно определение от 06.03.2025 г./, представляваща заплатен, но неусвоен и невъзстановен остатък от аванс по Договор за туроператорски услуги от 06.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /30.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1092.56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 14.09.2022 г. /датата на отправяне на покана за връщане на сумата/ до 29.06.2023г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Потвърждава, че по силата на сключен договор от 06.12.2018 г. ищцовото дружество е придобило право да организира и продава на индивидуални туристи туристически пакети в Гранд Хотел Свети Влас през туристическия сезон 2019 г. /т.е. до 30.10.2019 г./. Не оспорва, че във връзка с така сключения договор ищецът е заплатил по сметка на ответника авансова сума, част от която е останала нереализирана в рамките на туристическия сезон, за който е бил сключен договора. Сочи се, че платената сума не подлежи на възстановяване, тъй като е останала нереализирана поради неизпълнение на поети от самия ищец задължения да заяви резервации за такава стойност в срока на договора.

2

Твърди се, че независимо от горното, ответникът се съгласил неусвоената част от авансите да бъде използвана през туристическия сезон на 2020 г., като уговорката била обективирана в проекто-договор. В чл. 13, ал. 2 от изготвения проект, било посочено, че сумите ще бъдат използвани като депозит с невъзвръщаема стойност.

През м.03.2020 г. обаче, поради обявеното извънредно положение в страната и преустановяване предлагането на туристически услуги, страните се договорили заплатените авансово суми да бъдат реализирани/усвоени/върнати в срок до 1 година.

Сочи се, че ищцовото дружество не пожелало връщане на сумите през 2020 г., а предпочело да реализира нощувки. Такива обаче не били реализирани нито през 2020 г., нито през 2021 г., а били заявени едва през 2022 г., но като резервация за нова сметка, извън предходните договорки.

Признава се, че потвърдените нощувките през 2022 г. не са реализирани, поради затваряне на хотела, но се сочи, че горното обстоятелство е ирелевантно за спора. Независимо от горното се сочи, че останалата нереализирана сума по платени аванси е в значително по-малък размер.

По изложените съображения се отправя искане за отхвърляне като неоснователни на предявените главен иск и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за връщане на сумата от 12 503,83 лева, представляваща нереализирана част от аванс, заплатен от ищеца на ответника по сключен Договор за туроператорски услуги от 06.12.2018г.

В тежест на ищеца по така предявения иск за осъждане на ответника да възстанови суми, заплатени на неосъществено основание /в случая – неизползване на туристически услуги на стойност платената авансово цена, поради прекратяване на договора/, е да докаже, при условията на пълно и главно доказване: 1/ Сключването на Договор за туроператорски услуги от 06.12.2018 г. за сезон 2019 г., във връзка с който е 2/ Извършил авансово заплащане по сметка на ответника на цената на туристически услуги по договора, както и 3/ цената на иска, равняваща се по размер на останалата неусвоена, поради изтичане на срока на договора, част от заплатения аванс, след приспадане на стойността на реализираните резервации.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника по спора е да установи: 1/ Защитните си възражения за характера на посочената сума – че същата представлява депозит с невъзвръщаема стойност, а не аванс;

2/ че страните са постигнали договорки за използване на заплатените суми за резервации в последващ туристически сезон, от която възможност ищецът не се е възползвал; евентуално - 3/ че ищецът е ползвал туристически услуги, 3 чиято стойност възлиза на заплатената от него сума.

В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства /л.6 от делото пред СГС/, че страните по спора са сключили Договор между хотел и туроператор контингент от 06.12.2018 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца /туроператор/ правото да организира и продава почивки – основни и допълнителни туристически услуги в „Гранд хотел Свети Влас“ за туристическия сезон „лято 2019 г.“ с период от 01.04.2019 г. до 30.10.2019 г.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Договора, туроператорът се задължава да заплаща гаранционен депозит от 50 % при заявен контингент до 5 работни дни след потвърждение от страна на Хотела. Съгласно ал. 2, останалата част от сумата по резервациите се заплаща 30 дни преди датата на настаняване на всяка група.

Съгласно чл. 21 от Договора, при анулации от страна на туроператора, в това число „no show“ резервации, направени 30 дни преди датата на пристигане, хотелът таксува 100% от цената на стаята за първата нощ.

Съгласно чл. 22, в случай на невъзможност да настани резервации в рамките на контингента, подадени в указания в договора срок, хотелът се задължава да настани туристите в същата или по-висока категория хотел за своя сметка.

Видно от чл. 30 от Договора, окончателното разчитане между страните се извършва до 15.11.20219 г.

Установява от представените по делото писмени доказателства – електронна кореспонденция, фактури и платежно нареждане за извършен превод, както и от изготвената и приета без оспорване от страните съдебносчетоводна експертиза, че във връзка с така подписания договор, ответното дружество е издало следните счетоводни документи:

-За авансово плащане за услуги с 20 % ДДС е издадена фактура №0000003343/19.12.2018 г. на обща стойност 9 515,57 лв. с ДДС / и проформа фактура № 133/11.12.2018 г./

-За авансово плащане за услуги с 9 % ДДС е издадена фактура №0000003344/19.12.2018 г. на обща стойност 20 538,00 лв. с ДДС/ и проформа фактура № 132/11.12.2018 г/.

Не е спорно и се установява от вещото лице, че общата стойност на двете фактури в размер на 30053,57 лв. е преведена от „А.Н. Балкантурс“ ЕООД на „ПИ ЕНД ПИ МАУНТИН“ ЕАД с платежно нареждане за кредитен превод на 17.12.2018 г.

Видно от изготвеното заключение, в хода на действие на договора, ответникът е издавал на ищеца фактури за реално предоставени туристически услуги по договора, като е извършвал прихващане със заплатените авансови суми както следва: Ф-ра 4313/15.04.2019 г. - 3274,87 лв., Ф-ра 4314/15.04.2019 г. - 1194,13 лв., ф-ра 4645/27.05.2019 - 3544,04 лв. , ф-ра 4

4646/27.05.2019 - 1306,08 лв. , ф-ра 4765/05.06.2019 - 2741,01 лв. , ф-ра 4766/05.06.2019 - 1007,55 лв. , ф-ра 4000000366/11.10.2019 - 738,18 лв. и ф-ра 4000000367/11.10.2019 - 1866,3 лв.

Така услугите с 20 % ДДС са приспадани от фактура

№0000003343/19.12.2018 г. с аванс 9515,57 лв., а услугите с 9% ДДС са приспадани от аванса по ф-ра фактура №0000003344/19.12.2018 г. в размер на 20538,00 лв.

Вещото лице сочи, че фактурите са осчетоводени с коректни счетоводни операции от двете дружества, като ответното дружество е приспадало сумите за реално потребени услуги от внесените аванси и счетоводствата на двете фирми са огледални, без установени несъответствия.

Установява се от прегледа на счетоводството на ответника, че видно от Дневниците за продажби и СД по ДДС за 2018 и 2019 г., гореописаните фактури са отразени, отчислен е ДДС и е извършено разчитане с бюджета.

Подадено е в НАП Уведомление за приемане на данни в НАП. Общо усвоените аванси и по двете фактури са 15672,19 лв. без ДДС. Общо внесените аванси по двете фактури са 26771,84 лв. без ДДС, а общият размер на неусвоените аванси по двете фактури е11099,65 лв. без ДДС или 12 503,83 лв. с ДДС.

Не е спорно, че сключеният договор от 2018 г. е прекратил действието си с изтичането на уговорения срок – 30.10.2019 г.

Установява се от представената по делото електронна кореспонденция /л. 16/, че на 17.01.2020 г. представител на дружеството ответник е уведомил ищеца с имейл със заглавие „Остатъци по сметки – Гранд Хотел Свети Влас“, че съгласно тяхната система остатъците за усвояване са следните : 4420.43 лева с ДДС по платени суми с 20% ДДС и 8088.28 лева с ДДС по платени суми с 9% ДДС.

Установява се от последващите писма, че страните водят кореспонденция, касаеща сключване на договор за туристическия сезон 2020 г., като проект на договора /без положен подпис/ е изпратен от ответника на ищеца за преглед и подпис на 10.03.2020 г.