Решение № 1626 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1626 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100510529 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 8326/20.07.2022 г. СРС, 68 с-в, по гр.д.№ 50673/2021 г. е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените от С. А. Р. против „Е.Г.“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и по чл.344, ал.1, т.4 КТ.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-С. А. Р. с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила.Въззивникът излага доводи, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, и че заповедта противоречи на резолюцията на работодателя върху заявлението за напускане.Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил целия събран по делото доказателствен материал относно здравословното му състояние, както и обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът е признал, че намерението на работодателя е било да прекрати трудовия договор по взаимно съгласие.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е дал указания на страните относно изложените от тях твърдения и неправилно е 1 приел, че по делото не е доказано, че изявлението на работодателя за приемане на предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие не е достигнало до работника.Въззивникът поддържа, че в заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение е поискал в случай, че същото не бъде одобрено, да се счита за 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор и обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено още на следващия ден свидетелства, че работодателят е приел предложението на работника за прекратяване на договора по взаимно съгласие.Заявява, че още на 05.07.2021 г. е уведомил работодателя за желанието си трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, и че предложението е прието от работодателя, което приемане е достигнало до знанието му на 05.07.2021 г. в проведения телефонен разговор.Въззивникът излага оплаквания, че основанието за прекратяване на трудовия договор не съответства на посоченото в трудовата книжка, поради което и искът по чл.344, ал.1, т.4 КТ се явява основателен.Моли съда да отмени решението и да уважи исковете.Претендира разноски само за първата инстанция.

Ответникът по въззивната жалба- „Е.Г.“ ЕООД оспорва същата.Твърди, че намерението на работодателя е било да прекрати трудовия договор по взаимно съгласие, считано от предложената от ищеца дата, което съгласие е погрешно обективирано поради административна неточност, която обаче не обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение.Поддържа становище, че като краен резултат обжалваното решение е правилно и не е налице твърдяната от въззивника незаконосъобразност при прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.4 КТ.Ищецът- С. А. Р. твърди, че на 29.06.2021 г. е сключил безсрочен трудов договор № ТД 861/29.06.2021 г. с ответника „Е.Г.“ ЕООД за длъжност „охранител“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лв.Твърди, че на 05.07.2021 г. след края на смяната си се е обадил по телефона на Л.Д.-управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество и му е казал, че възложената 2 му работа е непосилна за него, тъй като има диабет тип 2, дискова херния, високо кръвно налягане, претърпял е и мозъчен инсулт и е поискал да го преместят на друг обект.Управителят на дружеството му е заявил, че не може да го премести, и че единственото решение е прекратяване на трудовото правоотношение, за което ищецът се е съгласил.Твърди, че е депозирал писмено искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, и че едва след получаване на заповед изх.№ 600-756/06.07.2021 г. е установил, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1,ал.2 КТ-с предизвестие от страна на работника от 05.07.2021 г.Ищецът твърди, че работодателят се е позовал на несъществуващо предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, и че в заповедта е посочено неправилно основанието за прекратяване на трудовия договор, което не съответства на фактическото и правно положение.Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконосъобразно извършеното прекратяване на трудовото правоотношение и да го отмени, както и да постанови поправка на основанието за уволнение в трудовата му книжка, като се постанови, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че на 05.07.2021 г. ищецът е подал заявление за напускане до управителя на дружеството с предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 06.07.2021 г. и в тази връзка е издадена процесната заповед, в която обаче по невнимание от страна на администрацията на дружеството е записано прекратително основание-чл.326, ал.1 и ал.2 КТ вместо чл.325, ал.1, т.1 КТ, каквато е била резолюцията му и искът за поправка на основанието за уволнение е основателен.

На 29.06.2021 г. С. А. Р. е сключил безсрочен трудов договор с ответното дружество за длъжността „охрана” с месечно трудово възнаграждение от 650,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит-0,6% за всяка прослужена година.

Със заявление от 05.07.2021 г., адресирано до управителя на „Е.Г.“ ЕООД, ищецът е заявил желание да бъде освободен от заеманата от него длъжност по взаимно съгласие, считано от 06.07.2021 г.В случай, че заявлението му не бъде одобрено, същото да се счита за 30-дневно 3 предизвестие по чл.326, ал.1 КТ.Върху заявлението е поставена резолюция „не по чл.326, а по чл.325“.

Със заповед изх. № 600-756 от 06.07.2021 г. трудовият договор с ищеца е прекратен на основание „чл.326, ал.1, ал.2 КТ“, считано от 06.07.2021 г.Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено-предизвестие от страна на работника от 05.07.2021 г.-неспазено.На основание чл.220, ал.1 КТ лицето дължи обезщетение в размер на брутното трудово правоотношение за неспазен срок на предизвестието.Заповедта е връчена на ищеца на 06.07.2021 г.

Видно от представените копия от трудовата книжка на ищеца на стр.23 е отразено прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество на основание чл.326, ал.1, ал.2 КТ, считано от 06.07.2021 г.

Въззивният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че приемането на отправеното от ищеца предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение е станало в 7-дневен срок от отправянето му и ищецът е бил запознат с това още преди да бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовия му договор.

Останалите писмени доказателства не установяват относими към предмета на спора факти.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено с процесната заповед, е законосъобразно, тъй като липсват доказателства ищецът да е бил уведомен за резолюцията на управителя на дружеството преди връчването на заповедта на 06.07.2021 г., поради което не е налице прекратяване по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, а по чл.326, ал.1 КТ, което основание е вписано и в процесната заповед.Съдът е изложил мотиви, че правнорелевантни са писмените изявления на страните, а не намерeнията им, и че писмените изявления не подлежат на уточняване, промяна и оттегляне в хода на съдебното производство.Приел е, че в заповедта погрешно е вписана датата на прекратяване на трудовия договор06.07.2021 г., а не 05.08.2021 г., поради което ищецът не дължи обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, но това не опорочава уволнителния акт и не обуславя отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение.

Съгласно чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият договор се прекратява по 4 взаимно съгласие на страните, изразено писмено.Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.

От събраните доказателства се установи, че въззивникът е подал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие считано от 06.07.2021 г., като работодателят е поставил резолюция, че е съгласен трудовото правоотношение да се прекрати по чл.325, т.1 КТ.Прието е за безспорно между страните, че приемането на отправеното от ищеца предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение е станало в 7дневен срок от отправянето му и ищецът е бил запознат с това още преди да бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовия му договор.

При това положение съдът намира, че е налице пълно съвпадение на насрещните волеизявления на страните относно всички елементи на предложението, вкл. и относно датата на прекратяване на трудовия договор, поради което са налице предпоставките на чл.325, т.1 КТ, а не на чл.326 КТ и искът с правно основание чл.325, ал.1, т.1 КТ се явява основателен.

Поради изложените съображения искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен.

С оглед установеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение основателен се явява и искът по чл.344, ал.1, т.4 КТ.Настоящият съдебен състав счита, че искът е допустим доколкото ищецът не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а вписаното в трудовата книжка основание за уволнение.Уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ има за последица единствено отразяване в трудовата книжка на отмяната на заповедта за уволнение съгласно разпоредбата на чл.346, ал.1 КТ, но без предявяване на иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ не би се постигнала пълна защита на ищеца и изрично вписване и на правилното основание за уволнение на ищеца.

От представеното копие от трудовата книжка на ищеца се установи, че в същата като основание за прекратяване на трудовия договор е посочено чл.326, ал.1, ал.2 КТ.

Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови решение, с което прeдявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.4 КТ се уважат.

Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови решение, с което предявените искове да се уважат.

5

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззивника на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 900 лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение.Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, заявено от ответника, тъй като с оглед разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 1 250 лв. без ДДС /650 лв.-по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и 600 лв.по иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ/ или на 1 500 лв. с ДДС и претендираното възнаграждение от процесуалния представител на ищцата е под предвидения минимум.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8326/20.07.2022 г. на СРС, 68 с-в, гр.д.№ 50673/2021 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за незаконна и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ заповед изх. № 600-756 от 06.07.2021 г. на управителя на „Е.Г.“ ЕООД, с която трудовият договор със С. А. Р. е прекратен на основание чл.326, ал.1, ал.2 КТ, считано от 06.07.2021 г.-с предизвестие от страна н работника от 05.07.2021 г.

ДОПУСКА на основание чл.344, ал.1, т.4 КТ поправка на основанието за уволнение, вписано на стр.23 № 161 продължение , серия Б, № 643075 от трудовата книжка на С. А. Р. с ЕГН **********, което вместо по чл.326, ал.1, ал.2 КТ да се счита по чл.325, ал.1, т.1 КТ.