Решение № 1837 от 17.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1837 гр. Бургас, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120101599 по описа за 2021 година при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1599 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.432, ал.1 от КЗ, предявени от А. ЗЛ. П. от гр.Бургас против ЗД “Бул Инс“ АД, гр.София.

Ищцата твърди, че на 10.02.2020г. – около 07.35 часа, в гр.Бургас, докато е преси-чала бул.“Демокрация“, на пешеходната пътека тип “зебра“, находяща се до Факултета по медицина, е била блъсната от лек автомобил – марка “П.“, модел “306“, с рег.№ ****, собственост на А. Г. Щ. – със сключена с ответника за-страховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица с № В6/03/****, със срок на валидност от 29.10.2019г. до 28.10.2020г., тъй като водачът Г. Щ. Г. не й е осигурил предимство.

Твърди и че в резултат на удара е получила травматични увреждания, а именно – разкъсно-контузна рана на долната устна и брадичката, разклащане на горните предни зъби; болки в гърдите, коленете, лявата китка, при отварянето на устата и при допир на всички фронтални зъби в горна и долна челюсти, като голяма част от тях са с подвиж-ност II-ра степен.

Сочи, че е била откарана в УМБАЛ – гр.Бургас в отделението по хирургия и е би-ла настанена за лечение там. Изписана е била на 17.02.2020г.

Излага съображения, че от настъпилото по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил ПТП е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания за продължителен период от време, както и имуществени такива – разходи за лечението й и документиране на травматичните й увреждания, съобразно представените фактури.

Твърди, че е подала искане до застрахователното дружество за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение, но до момента това не е сторено.

Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ЗД “Бул Инс“ АД да й заплати такива – от 10 000 лв. за неимуществените вреди и 279.56 лв. за иму1 ществените.

Претендира законната лихва върху главниците, считано от 28.02.2020г. /датата на уведомлението/ за първата от тях и 29.05.2020г. /датата на последната фактура/ за вто-рата, до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че липсва причинно-следстве-на връзка между ПТП и вредите, които ищцата твърди да е претърпяла в резултат на съ-щото; че водачът на застрахования в дружеството лек автомобил “П. 306“ не е вино-вен за настъпването на инцидента, както и че се касае за случайно деяние. Оспорва пре-тенциите и по размер, като е направил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от П..

Иска от Съда да ги отхвърли, както и тези – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 10.02.2020г. – около 07.35 часа, в гр.Бургас, докато е пресичала бул.“Демокра-ция“ на пешеходната пътека тип “зебра“, находяща се до Факултета по медицина, П. е била блъсната от лек автомобил – марка “П.“, модел “306“, рег.№ ****, собственост на А. Г. Щ., управляван от свидетеля Г. Щ. Г., който не й е осигурил предимство. Тя е била откарана в УМБАЛ гр.Бургас, в отделението по хирургия, и е била настанена за лечение там. От показанията на свиде-теля С.П. – съпруг на ищцата, се установява, че след ПТП устната й е била пукната и е текла кръв, като впоследствие е била зашита. Имала е голям оток под брадичката. Болели са я зъбите. Някои от тях са били подбити. Казала му е, че всичко я бо-ли.

Цялата е била натъртена. Имала е болки в коленете и в гърдите, както и синина на бедрото на десния крак. След изписването й от лечебното заведение – на 17.02.2020г., свидетелят си е взел отпуск, за да полага грижи за нея в дома им. Той сочи, че съпруга-та му е изпитвала болки в краката и трудно е ставала. Болели са я зъбите и не е могла да се храни. Болката е била интензивна и постоянна.

Не се спори между страните, че за управлявания от свидетеля Г. лек авто-мобил – марка “П.“, модел “306“, рег.№ ****, собственост на А. Г. Щ., е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, обек-тивирана в полица № В6/03/****, със срок на валидност от 29.10.2019г. до 28. 10.2020г., както и че по образуваната по искане на ищцата от 28.02.2020г., допълнено на 17.03.2020г., щета № 2010006656/2020г. не й е било изплатено застрахователно обез-щетение.

От показанията на свидетеля К.К. и от заключението по САТЕ се установява описаният в исковата молба механизъм на ПТП, като вещото лице е посочи-ло и че то е настъпило поради несъобразената с мократа и хлъзгава пътна настилка ско-рост на управление на лекия автомобил, с износени гуми, от водача, който не е успял да спре и да осигури преминаването на ищцата по пешеходната пътека.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г., в частта им в която твър-ди, че преди да удари ищцата тя е тръгнала да се връща назад по пешеходната пътека, тъй като противоречат на останалия доказателствен материал, събран по делото, вклю-чително и показанията на свидетеля К., който сочи, че назад е отскочила спътни-цата на П. – с пряка видимост към идващото МПС, а тя самата се е опитала да из-бегне ПТП, като е направила крачка напред.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява по надлежния ред допуснато от страна на водача нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от ЗДвП, а именно – при движение по бул.”Демокрация” в гр.Бургас от хотел ”Космос” в посока ул.”Дунав”, на пешеходната пътека до Факултета по медицина, обозначена с пътен знак Д-17 и маркировка М8.1, не пропуска преминаващата отляво надясно пешеходка – ищцата, и допуска ПТП с нея. Издаденото 2 впоследствие Наказателно постановление № 20-0769-000825 от 27.03.2020г. на Начал-ника на Сектор ”Пътна полиция” – Бургас при ОД на МВР – Бургас не е било обжалва-но и е влязло в сила.

Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината на деликвента се предполага, а ответното дружество, в чиято тежест бе да установи възражението си за наличието на случайно дея-ние, не е ангажирало годни доказателства за оборването на законовата презумпция.

От заключението по СМЕ и приложените по ДП № 434 ЗМ-398/2020г. на 02 РУ на ОД на МВР Бургас, пор.№ 1368/2020г. на РП Бургас СМУ и медицинска документация се установява, че при процесното ПТП ищцата е ударена с предната част – капака на автомобила, след което е паднала на пътя и е получила следните увреждания – разкъсноконтузна рана на долната устна и брадичката; открита рана на устните и устната кухи-на; обработена и зашита в УНГ; необратимо разклащане на фронталните зъби от съзъ-бието /резци и кучешки/; болка при отваряне на устата и при допир на всички фронтал-ни зъби на горната и долната челюст; ограничено отваряне на устата първа степен; лук-сация втора степен на първи, втори и трети зъб горе вдясно, силно болезнени при пал-пация и перкусия; фрактура мала санта процесус артикуларис и процесус короноидеос, мандибуле синистра ет фрактура мала саната ангули мандибуле декстра с назначена ме-дикаментозна терапия на 13.03.2020г.; контузия на гръден кош със силна болка при ди-шане; контузия на коремната стена /петехии в горната част на корема, силна болка в ля-во подребрие/, и травма на няколко структури на коляното / хематом на лявото коляно, силна палпаторна болка латерално. Приета е и е лекувана в I-во отделение по хирургия при УМБАЛ – Бургас от 10. до 17.02.2020г. Вещото лице е посочило и че в резултат на тези физически травми ищцата е претърпяла силни болки и страдания, а възстановява-нето й е продължило два, три месеца.

Посочило е, също така, че П. е имала силен нервнопсихичен срив, със сериозни последици – преживяла е силно безпокойство, при-теснение и стрес, изразяващи се в загуба на сън и влошаване на здравословното състоя-ние за един продължителен период от време, с тенденция за хронифициране.

По делото са представени фактури и касови бонове, удостоверяващи направени от ищцата в периода от 24.02. до 29.05.2020г. разходи за прегледи, снимки, СМУ, медикаменти и лечение, във връзка с процесното ПТП, на обща стойност 279.56 лв.

С Постановление от 25.09.2020г. на прокурор от РП Бургас, наказателното производство по цитираното по-горе ДП, образувано на 22.06.2020г. – за престъпление по чл. 343, ал.3, пр. ”последно”, б.”а”, пр. ”второ”, вр. с ал.1, б.”б”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, е било прекратено, тъй като е преценено, че при процесното ПТП на П. е била при-чинена лека телесна повреда и деянието не е съставомерно – от обективна и субективна страна.

При така установеното от фактическа страна, Съдът приема, че в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка “П.“, модел “306“, рег.№ ****, със сключена с ответното дружество застраховка ”Гражданска отговорност”, Г.

Щ. Г. – допуснал е ПТП, поради неосигуряване на предимство на пресичащата по пешеходната пътека А. ЗЛ. П. /нару-шение на чл.119, ал.1 от ЗДвП/ , на последната са били причинени неимуществени вре-ди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от телесната увреда, както и иму-ществени такива – във връзка с лечението и снабдяването с медицинска документация, които следва да бъдат обезщетени.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която не е имала възможността да предвиди и предотврати настъпването на процесното ПТП – така заключението на вещото лице по САТЕ, е недоказано и неоснователно.

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отгово-рен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Предвид горното, следва да се приеме, че исковете на А.П. против ЗД “Бул Инс“ АД се 3 явяват доказани по основание.

Този – за имуществените щети, се явява и доказан по размер – с оглед коментира-ните разходооправдателни документи, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди пък следва да бъ-де определен, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост.

О т събраните по делото и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства – медицинска документация и показанията на свидетеля С.П., както и от заключе-нието на вещото лице по СМЕ, се установява, че ищцата се е лекувала в болнично заве-дение от 10. до 17.02.2020г., след което е продължила лечението си в домашни условия. Изпитвала е силни болки в областта на главата – устните, устната кухина, зъбите; гръд-ния кош и краката, за продължителен период от време – около два, три месеца. Прежи-вяла е безпокойство, притеснение и стрес; загубила е съня си, здравословното й състоя-ние се е влошило, с тенденция за хронифициране. Разклащането на зъбите й е необра-тимо.

Предвид горното, следва да се приеме, че справедливо обезщетение за претърпе-ните от ищцата болки и страдания, като продължителност и интензитет, би било такова в размер от 6 000 лв. За разликата над тази сума до 10 000 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

На основание чл.429, ал.3, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 о т КЗ, върху главниците се дължи законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от ищцата – 28.02.2020г., като по отношение на обезщетението за имуществените вреди такава следва да се присъди, както е поискана – от 29.05.2020г.

Съразмерно с уважената част от претенциите ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 443.88 лв. – разноски по делото за ДТ и възнаграж-дение за вещото лице по СМЕ, както и сумата от 855.23 лв. – платено адвокатско възна-граждение, което с оглед цената на исковете и фактическата и правната сложност на де-лото не е прекомерно, респективно, възражението на дружеството по чл.78, ал.5 от ГПК за това е неоснователно.