Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 09.11.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 467/2023
Вид
Решение № 164
Подписан
09.11.2023
В сила
09.11.2023
Състав
Мартин Данчев Данчев, Мая Петрова Величкова, Галина Христова Нейчева

Цитирани разпоредби

  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.31 · Закон за собствеността
  • чл.323 · Наказателен кодекс
  • чл.323 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93 т.9 · Наказателен кодекс
  • чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.335 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 ал.3 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. С., 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Пенка Сп. И.а в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600467 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивен протест депозиран от прокурор от Районна прокуратура – С., както и по въззивна жалба от частния обвинител М. А. Н., чрез повереника й адв. Г. С. от АК – С., срещу присъда № 29/14.06.2023 г. постановена по нохд № 440/2022 г. по описа на Районен съд – Н.З.

С атакуваната присъда подсъдимият Д. Д. И. е признат за невиновен в това, че на 20.02.2022 г. в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Н.З. ул.

„К.Ч.“ № 24, самоволно, не по установения от закона ред - чл.124 ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс – „Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това", чл.31 от Закона за собствеността – „Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им" и чл.20 ал.1 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации на МРРБ – „За водоснабдяването на застроен поземлен имот се проектира едно сградно водопроводно отклонение", осъществил едно оспорвано от другиго - М. А. Н., чуждо действително или предполагаемо право правото на водоснабдяване, като неправомерно прекъснал водоснабдяването към имота на 1

М. А. Н., като срязал тръбата и монтирал спирателен кран на водопроводната инсталация, преминаваща през неговата собственост и по този начин спрял водоподаването към имота на М. А. Н., като случаят е немаловажен, поради което е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.323 ал.1 от НК.

В протеста на прокуратурата, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство, депозиран в установения от закона срок, се изразява несъгласие с присъдата на НЗРС. Твърди се, че присъдата е неправилна и необоснована и при постановяване на същата не са били обсъдени в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото, както и че е постановена и в нарушение на разпоредбите на НПК и НК. Според прокурора, по категоричен начин се установява поведение на подсъдимия, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението, в които е обвинен, като същият е действал при форма на вина пряк умисъл. В този смисъл се обосновава извод, че престъплението е доказано както от фактическа, така и от правна страна, като във връзка с последното се сочи, че от правна страна деянието осъществява именно състава на престъплението по чл.323 ал.1 от НК. Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Д. Д. И. да бъде осъден по така повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК и да му се наложи наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК.

Впоследствие е депозирано допълнително становище имащо характер на допълнение към протеста, в което се навеждат конкретни доводи във връзка с оплакванията срещу присъдата на НЗРС. Най-напред се заявява, че е налице противоречие в мотивите към атакувания съдебен акт, поради което от тях не ставало ясно на кое основание е оправдан подс. И. - дали защото се явява недоказано по категоричен начин, че той е осъществил престъпление по смисъла на чл.323, ал.1 от НК или защото осъщественото престъпление е несъставомерно, поради това, че съставлява маловажен случай. Сочи се, че се касае за две отделни хипотези за оправдаване на подс. И., като съдът изрично е следвало да посочи точното и ясно основание за постановяването на оправдателната присъда и да изложи подробни мотиви за това, което в конкретният случай не е било направено. В тази връзка се обосновава извод, че тези противоречия са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че тези противоречия съпътстват цялостното изложение на мотивите на съда, като не ставало ясно точно какво е неговото действително решение за оправдаване на подсъдимия, което е довело и до затрудняване на прокуратурата и на частния обвинител да изложат съображения за това защо не са съгласни с постановения съдебен акт. Същевременно в допълнението към протеста се заявява, че обвинението срещу подс. И. за осъществено престъпление по смисъла на чл.323 ал.1 от НК е доказано по категоричен начин, както и че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Оспорва се както преценката, така изложените в мотивите съображения на районния съд, че процесното деяние се явява такова с изключително ниска степен на обществена опасност. Изразява се 2 несъгласие с доводите на съда, че настъпилите в резултат от извършването му вредни последици са незначителни, предвид възможността, а дори и задължението Н. да изгради вътрешната си водопроводна мрежа след границите на УПИ в зависимост от оставеното и от ВиК отклонение, предвид приетото, че имота на Н. е водоснабден дори въпреки спирането до някои от помещенията в имота и в резултат на прекъсването от страна на подсъдимия и предвид констатацията, че Н. още през 2018 г. е имала единственото законово задължение и възможност да снабди имота си по установен от закона ред, тъй като доставчика ВиК е длъжен да стори това до границите на парцела, което е и сторено. Изразява се несъгласие и с преценката по отношение обществената опасност на дееца, която съдът е определил като незначителна, тъй като подс. И. бил с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, семейно и трудово ангажиран. Коментира се и решението на съда да отчете в насока, обосноваваща ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и обстоятелството, че същият е отправил нотариална покана до свид. Н., за да я уведоми надлежно съгласно възможностите й, но въпреки отправената покана тя не е предприела действия и дори не се е обърнала към компетентен орган за разрешаване на възникнали спор. Първостепенният съд се упреква, че не е отчел всички релевантни обстоятелства към конкретния случай относно маловажността на случая, а се е задоволил да коментира единствено обстоятелството, че свид. Н. е имала възможност за водоснабдяване и добрите характеристични данни на подсъдимия. Според прокурора, обстоятелството, че подс. И. бил отправил нотариална покана към свид. Н. не следва да се тълкува като факт, сочещ на маловажност на случая и като следващо за нея задължение да води съдебен процес. Твърди се, че нотариалната покана, отправена от подс. И. сочи на обстоятелството, че същият предявява претенции спрямо свид. Н. по отношение на начина на водоснабдяване на частта от имота й за жилищни нужди и след като свид. Н. не е изпълнила тези претенции, негово е било задължението му по закон да се обърне за разрешаване на спора пред съответния първоинстанционен съд, тъй като той е претендирал, че начина на водоснабдяване на свидетелката му пречи. Прокурорът заявява, че съдът не е обсъдил редица обстоятелства, което е бил длъжен да стори, за да прецени дали случая е маловажен и в тази връзка се сочи, че не е било отчетено обстоятелството, че водопроводното отклонение до имота е било изградено от ВиК през 2018 г., а спорът за начина на водоснабдяване е възникнал в края на 2021 г., т.е. в продължение на повече от 3 години подсъдимият е бил съгласен с начина на водоснабдяване на жилищната сграда на свид. Н., като не е предявявал никакви претенции за това в този продължителен период от време. Твърди се, че не е било обсъдено и обстоятелството, че отправянето на нотариалната покана от подс. И. е било мотивирано от поредното влошаване на отношенията му със свид. Н., предизвикано от нежеланието й да му продаде идеалната си част от имота, както и да се съгласи с извършването на строителни дейности в същия. Сочи се, че не е обсъдено от съда и обстоятелството, че двете части от имота на свид. Н. - тази, използвана за фризьорски салон и тази, използвана за жилищни нужди са били водоснабдени с два отделни кръга, с отделни водомери и с отделни партиди във ВиК, като свид. Н. коректно е отчитала потребената от нея вода по същите. Изразява се несъгласие с преценката на съда, че водоснабдяването на фризьорския салон се е 3 осъществявало от водопроводното отклонение, изградено от ВиК до общия имот с трите отделни изхода, доколкото според събраните по делото доказателства водоснабдяването на фризьорския салон се е осъществявало по отделна връзка от централния уличен водопровод, изградена през 2018 г. от ВиК по молба на свид. Н.. Обосновава се извод, че изпращането на нотариална покана до свид. Н. и неизпълнението й от нейна страна не оправомощава по никакъв начин подсъдимия да предприема действия по прекъсването на водоснабдяването на жилищните сгради на свид. Н.. Сочи се, че в обясненията си дадени в хода на съдебното следствие, подсъдимият по същество признавал за извършените самоуправни действия, като не отричал, че е прекъснал водоснабдяването на свид.Н., изтъквайки като причина за това, че начина по който тя се е водоснабдявала му пречел на водоподаването към неговите сгради в имота, а пък свид. Н. е разполагала с други възможности да си осигури водоснабдяване. Във връзка с последното прокуратурата заявява, че обстоятелството дали свид. Н. е имала друга възможност да се водоснабди към жилищните си сгради е ирелевантно за това дали в случая има осъществено престъпление или не, нито пък легитимира по някакъв начин подс. И. да предприема действия за прекъсване на водоснабдяването й. Аргументира се извод, че за да се приеме, че подсъдимият действа по предвидения в закона ред, същият е следвало след отказа на свид. Н. да изпълни нотариалната покана да заведе гражданско дело в съда по чл.109 от ЗС - негаторен иск, в което да докаже твърденията си, че тя може да се водоснабдява по друг начин, след което и ако съдът постанови решение в негова полза едва тогава може да предприема действия /включително чрез съдия изпълнител/ за прекъсване на водоснабдяването на свид. Н..

Именно с оглед на този извод, според прокурора, след като подс. И. не е сторил това и поради тази причина действията му следва да се считат за самоуправни по смисъла на чл.323 от НК. Твърди се, че при преценка на доказателствата същите следва да се обсъждат, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, за да се формира единствения възможен извод, за това има ли или не осъществено престъпление и каква е неговата правна квалификация, а в конкретния случай съдът не е направил цялостен анализ и оценка на събраните доказателства, като е изложил противоречиви мотиви, довели до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Д. Д. И. да бъде осъден по така повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК и да му се наложи наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК.

Срещу присъда на НЗРС е депозирана и въззивна жалба от частния обвинител, чрез нейния повереник, като тази жалба също е подадена в установения от закона срок. В нея атакуваният съдебен акт се определя като неправилен, необоснован, постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че е налице извършено престъпление от подс. Д. И. по текста по който е внесен обвинителният акт, като случаят не е маловажен и за съставомерността на деяниетое без значение поведението на М. Н.. Заявява се, че редът за защита правата на подсъдимият е бил гражданско правен с предявяване на негаторен иск по чл.109 от ЗС, а не по 4 неправомерен начин да спира водоподаването й. Настоява се за отмяна на присъдата на НЗРС и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършеното престъпление и да му бъде наложено едно справедливо наказание – това претендирано от представителя на прокуратурата.