Решение № 1497 от 27.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Пловдив , 27.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Гергана Ив. Бонева Петрова като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20215330100868 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК.

Производството е образувано по искова молба от Е. И. К., с ЕГН:

**********, от гр.***, ул.“***“ № ***, като *** и *** на И. Й. Б., роден на *** г., представлявана от *** С. В. С. от АК-***, против Й. И. Б., с ЕГН:

**********, от гр.***, ул.“***“ № ***, ет.***, ап.***.

В исковата молба се описва, че ответникът е баща на И. Й. Б., роден от съвместното му съжителство с ищцата. Когато ответникът разбрал, че ще има дете, напуснал жилището, в което живеели заедно с ищцата и заминал за В., твърдейки че трябва да събере пари, с които да помага на детето и майка му.

Реално, след заминаването си той демонстрирал незаинтересованост и не оказвал никаква помощ и съдействие на Е.К. и новороденото си дете.

Единственият му контакт с детето бил по време на няколкодневния му престой в България, с цел припознаване. Детето до настоящия момент изцяло се отглежда и издържа от ищцата. Дори когато тя поръчвала от В. доставка по интернет на детски дрешки и адаптирани млека /заради по-доброто им качество и по-ниска цена/, той по никакъв начин не облекчил майката на 1 детето си. Междувременно, И. Б. бил диагностициран с *** проблем, заради което получил ***% инвалидност – ТЕЛК. Ответникът бил информиран за това, но отново не проявил каквато и да било заинтересованост от състоянието на детето си, нито помогнал финансово. Детето претърпяло няколко животоспасяващи операции в гр.***– в гр.*** било невъзможно да се извършат същите. Затова се наложило няколко пъти ищцата с детето да пътува до гр.***и обратно. Детето се нуждаело от специални храни, които били много скъпи и жизнено важни за него, защото на възраст около една година тежал едва 6 килограма, а операциите изисквали конкретна по-голяма минимална маса. Същевременно, лекарите препоръчали да бъдат закупени за помещенията, в които се отглежда детето, влагоабсорбатори и пречистватели на въздуха. Независимо, че ищцата разчитала само на майчинството си, тя направила този разход от 320,00 лева. На 15.01.2020 г. била направена на детето първата животоспасяваща операция, след която то трябвало да приема под час лекарства, направени по рецепта, стойността на които – 130,00 лева месечно, не се покривала от Националната здравноосигурителна каса. На *** г. била извършена втора операция на детето, след която то започнало бързо да наддава на тегло, като приемът на лекарствата, струващи 130,00 лева месечно, продължавал и до настоящия момент. Това наложило честа подмяна на дрехите в гардероба му, за което също се грижела ищцата, без помощ от ответника. В края на август ***г. Й.Б. се върнал от В. и с ищцата се установили да живеят в дома на нейните родители в квартал П. в гр.***.

Ответникът започнал работа, но отново не помагал финансово в къщи.

Месечните разходи на детето били в размер на около 800,00 лева.

Майчинството на ищцата било в размер на 380,00 лева месечно и тя изключително трудно се справяла с необходимите разходи. Поискано е с исковата молба съдът да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на малолетния си син в размер на 400,00 лева, считано от подаване на исковата молба, и за изминал период от време – за една година преди депозиране на исковата молба пред съда.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени 2 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че И. Й. Б., роден на ***г., е дете на Е. И. К., с ЕГН: **********, от гр.***, и Й. И. Б., с ЕГН: **********, от гр.***.

Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна, без родство със страните – В. Й. Т., тя познавала отпреди ищцата и поддържала приятелски отношения с нея и ответника, докато двамата били заедно. Когато ищцата забременяла, ответникът заминал за В., за да изкарва пари и те да са добре. В началото двамата разговаряли по телефона, но постепенно ответникът ограничил контактите си с ищцата, като изтъквал всевъзможни причини – не бил заредил телефона си, счупил си телефона и др.. Той въобще не се интересувал дали всичко е наред с бременността на ищцата, която малко след заминаването му се върнала при родителите си. Когато детето се родило, имало нужда от специални скъпи храни, които тя, за да спести средства, ги поръчвала от В. Имало нужда само някой да препрати храните към Б., но ответникът е това не правел. Нейни братовчеди помогнали за това изпращане. Ответникът знаел за здравословните проблеми на детето си, но не помагал с каквото и да било, а във връзка с операцията в гр.***казал, че това не е важно. Родителите и приятелите на ищцата й помагали, за да може да се справи с всички трудности около отглеждането и лечението на детето.Детето имало нужда от постоянно присъствие на възрастен покрай него. То трябвало да се пази изключително много от настинка, а и можело да се наложи по-късно да се оперира за подмяна на клапа на сърцето. Бащата пристигнал да припознае детето и още преди да изпишат майката от болницата бързал да си заминава за В. Когато се върнал от там и заживял заедно с ищцата и детето, започнал периодично да остава сам с детето, но тогава често се случвали проблеми – детето паднало с главата надолу от люлка, вързана от ответника с кабели за дърво, а докато детето се учело да върви, бащата не му обръщал особено внимание и то често падало. Дори когато ищцата и ответника живели заедно, той не участвал финансово в отглеждането на детето. Свидетелката присъствала на случаи, в които той се връщал от работа, купувал си от 3 магазина храна, която изяждал сам встрани от останалите в къщата.

Ответникът живял с ищцата и детето около два-три месеца. Когато спешно се наложило майката и детето да влязат в болница, ответникът се оплакал на майка си, че ищцата му изхарчила 300,00 лева за детето в болницата. Детето продължавало да приема два пъти дневно лекарства, направени по рецепта, които се заплащали допълнително – не се поемали от здравната каса.

Ответникът твърди, че заплаща 220,00 /двеста и двадесет/ лева издръжка месечно на другото си малолетно дете и няма възможност да заплаща 400,00 /четиристотин/ лева на сина си И. Й. Б., чрез майка му.

Съгласно заключението на приетия по делото социален доклад на ДСП – ***, се установява, че ищцата и ответникът заживели на семейни начала в края на ***г.. Имали едно дете от съвместното си съжителство. Разделили се през м.септември 2020 г.. Ответникът заминал за В. да работи по време на бременността на ищцата. Върнал се да припознае детето и веднага заминал отново. Напуснал работа, но останал там, като все по-малко се интересувал от детето. Детето претърпяло две сърдечни операции, но бащата не се върнал и не проявявал интерес. През месец септември 2020 г. ответникът се върнал окончателно в Б. и тогава се разделили окончателно. Той отказвал да подпомогне ищцата в разходите по отглеждането на детето, като твърдял, че няма постоянни доходи. Ответникът към момента на изготвяне на социалния доклад бил в затвора, където излежавал присъда за шофиране в нетрезво състояние и употреба на упойващи вещества. Основни грижи за детето полагала ищцата. Тя посрещала нуждите на детето от храна, подходящи за сезона дрехи, личните и здравните потребности на детето. Детето имало личен лекар, направени му били всички имунизации и контролни прегледи, съобразно възрастта му. Детето е с ЕР на ТЕЛК с диагноза „***“, ***% с чужда помощ. Детето било усмихнато и спокойно при срещата със социалния работник. Жилището, в което се отглежда детето се намира в гр.***, ул.“***“ № ***, и в него живеят детето, майката и нейните родители. Къща е оборудвана с всичко необходимо за едно домакинство, а детето имало обособен собствен кът, съобразно потребностите му. Ищцата не работи и отглежда детето в семейна среда – то не посещава детско заведение. Детето имало приятелски кръг сред децата в квартала, в който се отглежда. То е в добри отношения с бабата и дядото по майчина линия, на които майката 4 разчита за подкрепа и я получава. Детето не поддържа контакт с членовете на разширеното семейство по бащина линия – ищцата не ограничавала тези контакти, но те не проявявали интерес за го виждат. Наблюдава се изградена емоционална връзка между детето и майката, както и между детето и родителите на майката. Ищцата сама отглежда детето, като не си съдействат с ответника по въпроси, касаещи отглеждането на детето. Издръжката на детето следва да е съобразена с неговите нужди, възрастта и да гарантира сигурност в ежедневието.

Приета по делото е справка от ТД на НАП – ***се установява, че майката на детето Е. И. К. има сключен трудов договор на *** с „***“***гр.***и е осигурявана за периода от *** г. до *** г., като няма начислен месечен доход за този период. Тя не е регистрирана като ЕТ и самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества, няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., няма изплатени суми по извънтрудови правоотношения за 2020 г., няма декларирани недвижими имоти и МПС. видно от същата справка, Й. И. Б. не е регистриран като ЕТ и самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества, няма регистрирани трудови договори за периода от 01.01.2020 г. до 29.07.2021 г., за същия период няма данни за осигуряването по ЕГН декларация Образец 1, няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., няма изплатени суми по извънтрудови правоотношения за 2020 г., няма декларирани недвижими имоти и МПС.

Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че Й. И. Б. има още едно малолетно дете.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Уважаването на иска за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в определен размер изисква ответникът да е баща на детето и да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие 5 възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.

Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение, като задължението за издръжка по чл. 143 СК - при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето

Същевременно, от събраните доказателства се установява, че бащата е млад, здрав и работоспособен човек, има още едно малолетно дете, няма констатирани доходи. Освен това, същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на детето, което има здравословни проблеми, лечението на които изисква непосилно за майката финансово обезпечаване.