Решение № 1544 от 01.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20231110217771 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от К.Н.В., ЕГН **********, с адрес с.***, чрез адв.Б. А. от САК, против наказателно постановление №23-4332027782/17.11.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.140б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна. и

Навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на точно описание на фактическата обстановка, на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

Сочи, че не е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.140б, т.2 от ЗДвП, а направените констатации от АНО са неправилни, а горното е довело до неправилно приложение на материалния закон.

1

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Б. А. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.

Допълнително се позовава на показанията на разпитания свидетел, които счита за интерпретация единствено на съдържанието на процесното НП, с посочване на общи, но не и конкретни детайли, поради което отчита същите като израз на негово субективно мнение, и като такова, те не могат да съставляват обективни данни за това, че автомобил с автоматична скоростна кутия може да извърши описания дрифт. Претендира присъждане на направените разноски в полза на жалбоподателя.

Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО: Началник Сектор в СДВВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по направените възражения в жалбата и по същество на правния спор. С придружаващото преписката писмо прави изично възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателя на 29.11.2023 г., съгласно вписаната дата на разписката върху НП, а жалбата против него е подадена чрез АНО на 05.12.2023 г., видно от отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в предвидения в закона 14-дневен преклузивен срок, считано от датата на връчване на НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя В. започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№1047243, на 30.10.2023 г., от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР – Р. Х. Б., в присъствието на един свидетел-очевидеец при установяване на нарушението и при съставяне на акта, за това, че на 30.10.2023 г., в 11:38 часа, в гр.София, по ул.“Даскал Стоян Попандреев“, с посока на движение от ул.“Кумата“ към 2 ул.“Околовръстен път“, управлява лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№***, собственост на И.В.Г., ЕГН **********, като на връзката с ул.“Околовръстен път“, водачът използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари, извършвайки маневра, като преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите – дрифт, и водачът е сам в автомобила, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140б, т.2 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис, на датата на неговото съставяне – 30.10.2023 г., без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно длъжностно лице: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, след като възпроизвел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, издал процесното НП, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Б.; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; справка картон на водач; три броя заповеди - за заемана длъжност от актосъставителя и АНО, ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО, както и за възлагане на правомощия от министъра на вътрешните работи на актосъставителя и АНО, съобразно заеманите длъжности, да съставят АУАН и издават НП за нарушения на ЗДвП.

Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя заповеди, в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка по отношение на вменено нарушение се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на 3 разпитания в хода на съдебното следствие свидетел-очевидец на деянието Б..

Свидетелят Б., при заявен ясен спомен за случая, описва подробно обстоятеллствата, във връзка с извършеното нарушение. Категоричен е в твръденията си, че на посочените дата, час и място, лично е възприел от разстояние от около 30 метра, извършения т.нар. дрифт от жалбоподателя с управляваното от него МПС. Свидетелят Б. е категоричен в какво се е изразила извършената маневра от жалбоподателя тогава, а именно: загуба на сцепление на предните колела, превъртане на гумите, движение на автомобила наляво, надясно, със завъртане на колелата. Категоричен е, че загубата на сцепление на предните колела е възможно да се постигне и с автомобил с автоматична скоростна кутия, която категоричност обосновава именно с личните си възприятия за извършения „дрифт“ от водача на процесното МПС, без наличие на обстоятелства, които да налагат предприемане на такава маневра, доколкото пътната настилка е била суха, а пътният участък с лек завой. Съдът намира, че показанията на свидетеля Б. са последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което съдът ги кредитира с доверие.

За да извърши нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, водачът следва съзнателно да цели да ползва пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, а не просто да загуби контрол върху автомобила, което би съставлявало друго нарушение. Въпреки това, въпросът за субективната страна на деянието, включително – субективната цел на дееца, може да бъде изследван единствено, въз основа на установените негови обективни действия. В случая безспорно се установяват от събраните по делото доказателства такива действия по управление на МПС от страна на жалбоподателя В., които очевидно са несъвместими с ползването на пътя по предназначение. В този смисъл са събраните по делото доказателства, които по непротиворечив начин сочат, че действията на жалбоподателя В. са били тенденциозни и умишлени. Не на последно място следва да се отбележи, че жалбоподателят В. е бил спрян за проверка от полицейските служиттели, именно заради неговото поведение на инкриминираните дата, час и място, изразяващо се в умишлено дрифтене по процесния пътен участък, като последният никога не е твърдял, че извършеното от него е случайно, по други причини и др. Същевременно, жалбоподателят не ангажира никакви 4 доказателства, че действията му на процесните дата, час и място се дължат на други обстоятелства – време, пътни условия, обстановка и т.н., в какъвто смисъл по настоящото дело липсват данни. Всичко това, в светлината на обективно констатираните действия на жалбоподателя В., прави крайно хипотетично предположението, че описаните в АУАН и НП действия са обективно невъзможни само поради факта, че управляваният от него лек автомобил е с автоматична скоростта кутия. В процесните АУАН и НП изчерпателно е посочено с каква цел жалбоподателят е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а направеното фактическо описание в тях, изцяло съответства на събраните по делото доказателства. В случая следва да се прави разлика между пряката субективна цел на дееца и неговия по-общ мотив, който може да бъде например – да се забавлява и др. подобни, които обаче не подлежат на изследване в административнонаказателното производство, съответно - на описание в АУАН и НП.

Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят В. е извършил вмененото му нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, чрез извършване на маневра, при която преднамерено извежда МПС-то извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите, или т.нар. дрифт.

В процесните АУАН и НП, действията на жалбоподателя са описани възможно най-подробно и изчерпателно, доколкото е описано точно установеното движение на управляваното от него МПС. И в двата акта е дадена правилна правна квалификация на действията на жалбоподателя, поради което съдът намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП предвижда да се налага на виновния водач за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, т.е. законодателят е предвидил наказание в абсолютен размер, без да предоставя възможност на АНО да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е 5 приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушения.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, ответната страна по жалбата има право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Правоимащата страна не прави такова искане, не ангажира доказателства за направени разноски в настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-4332-027782/17.11.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОППСДВР, с което на К.Н.В., ЕГН **********, с адрес с.***, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.140б, т.2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6