Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 467 от 05.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 356/2024
Вид
Решение № 467
Подписан
05.04.2024
В сила
11.06.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Руска Атанасова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.2 и ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.13, ал.2 и ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.1 и ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.1 и ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 232, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1, предложение 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3, т.10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 3, т.10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 3, т.10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл.3, т.35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300500356 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх. № 4879/08.02.2024 г. депозирана от „Райд Шеър България“ ЕАД, ЕИК: 204787918, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 7, подадена чрез пълномощниците му адвокат Т., против Решение № 4727 от 23.11.2023 г., постановено по гр. дело № 8743 по описа на РС – Пловдив за 2023 г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за осъждане на М. А. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. ***, да плати сумата в размер на 8911,74 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.06.2023г. до окончателното плащане, която сума представлява обезщетение за вреди, причинени при ползването на отдаден под наем лек автомобил Хюндай Айоник, с рег. № *** по силата на договор за наем от 17.10.2021 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен предявения иск изцяло.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото е възникнало валидно наемно правоотношение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от М. А. С., чрез пълномощника му адвокат П., в който същата се оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

1

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII- ми гр.състав, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 233, ал. 1, предложение 2 от ЗЗД. В исковата молба ищецът - „Райд Шеър България“ ЕАД твърди, че между него и М. А. С. е сключен договор за наем с обект: МПС - лек автомобил „Хюндай Айомик“ с рег. № ***/процесния автомобил/ на 17.10.2021 г.

Навеждат се доводи, че договорът е сключен посредством регистрация на ответника в електронно приложение и одобряване на тази регистрация от ищеца, както и че на 17.10.2021 г. ответникът е резервирал процесния автомобил за ползване. Същият му бил предоставен, като ответникът стартирал управлението на автомобила в 23 часа, 11 минути и 09 секунди. По време на ползването на автомобила реализирал ПТП, като напуснал местопроизшествието и изоставил автомобила. Не уведомил за това органите на реда. След инцидента ответникът направил опит за заличаване на акаунта си в мобилното приложение. Автомобилът бил открит от мобилна група на ищеца на 19.10.2021 г. Били открити вреди по МПС, като ищецът заявил щета пред застрахователя, но било отказано заплащане на обезщетение поради липсата на протокол за ПТП. Твърди се, че на процесния автомобил са били причинени вреди по време на ползване му, на обща стойност 8911,74 лв., който били заплатени от ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

По делото е представен заверен препис на сключен по електронен път с „Райд Шеър България“ ЕАД/“СПАРК“/ договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 17.10.2021 г., по силата на който на М. А. С. се предоставя за временно и възмездно ползване лек автомобил „Хюндай Айомик“, с рег. № ***.

2

Съгласно чл. 4.3 от договора, ако през периода на използване на превозното средство, то бъде увредено или унищожено, наемателят се задължава да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователя; както и да заплати предвидените в Приложение № 1 към договора неустойки, както и възстановяване на всички вреди, настъпили за наемодателя, вследствие на неизпълнението.

Според чл. 1.4 от договора, неразделна част от него са Общи условия и Приложение № 1 – списък на неустойки, със съдържание на което наемателят се съгласява безусловно.

По делото е представено Приложение № 1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, наименувано Списък на неустойки.

Представени са общи условия към договора за наем и предоставяне на услуги на Спарк.

Видно от приложените по делото справки от GPS системата за дистанционно наблюдение, които не са оспорени от ответника, на 17.10.2021 г. в 23:11 ч. последният е запазил през мобилно приложение, лек автомобил „Хюндай Айомик“, с рег. № ***, като автомобилът е стартиран на 17.10.2021 г. в 23:11:09 часа и пътуването е приключило на 17.10.2021г. в 23:46:55 часа.

От приетото по делото уведомление за инцидент, подадено от служител на ищцовото дружество, посредством информационната система на Спарк, се установява, че процесният автомобил е претърпял сериозен инцидент. От дясно се чувало страшно виене, гумата била опряна в калника и стържела метал, имало видими поражения по гумата и джантата, както и гумата стояла по назад от другата.

Видно от образуваната при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД преписка по щета № 44011512107397, представена фактура № 9000080508/21.12.2021 г. сумата необходима да се отремонтира процесния автомобил, е 8911,74 лева.

Установява се още, че с писмо изх. № 092-3989/23.03.2022 г. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД отказва да заплати застрахователно обезщетение за посоченото погоре увредено МПС.

От приетото по делото платежно нареждане от 08.04.2022 г. се установява, че сумата от 8911,74 лева е била заплатена от ищеца на трето за спора лице- Индустриал Комерс Ко ЕАД.

От приложеното по делото в заверен препис свидетелство за регистрация Част I се установява, че ответното дружество е вписано като ползвател на лек автомобил „Хюндай Айомик“, с рег. № ***.

С уведомление от 10.02.2022 г. ищецът е уведомил ответника за допуснати от последния нарушения на договора от 17.10.2021 г. В уведомлението е посочено, че ответникът е причинил ПТП, довело до увреждане на предоставеното му МПС.

Ответникът е бил поканен да заплати обезщетение за причинените вреди в размер на 8911,74 лв.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да отхвърли изцяло исковата претенция районният съд е приел, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 233, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като ищецът не бил ангажирал достатъчно убедителни доказателства за възникването на облигационната връзка между страните с обект договор за наем.

3

При тези данни въззивният съд намира, че така предявения иск с правна квалификация по чл. 233, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е основателен и доказан по следните съображения.

За да бъде уважена така предявената от ищеца искова претенция, последният следва при условията на пълно и главно доказване да установи следните релевантните факти, а именно: валидно възникнало договорно правоотношение по сключен между страните договор за наем, изпълнение на задължението на наемодателя да предаде обекта за ползване в състояние отговарящо на предназначението за което е нает, реализирани имуществени вреди, причинени през време на ползуването. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответника-наемател следва да установи, че претендираните вреди са причинени по причина, за която не отговаря.

Основния спор между страните в разглеждания казус е дали е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по сключен договор от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 17.10.2021г. Съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗЕДЕУУ и чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл.2, ал.1 от ЗЕДЕУУ).

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т.10-12 от Регламент (ЕС) №910/2014г. – за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

В случая несъмнено регистрацията в мобилното приложение на ищеца представлява електронно изявление (доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията – интернет), с възможност за тяхното възпроизвеждане, т. е. сключеният по описания начин договор за наемане на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ във вр. с 3, т.11 и 12 от Регламент (ЕС) №910/2014г., следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с данни за тяхната самоличност, данни за контакт и предоставяне на данни от свидетелството за управление на МПС, с което потребителят удостоверява, че е правоспособен водач.

Съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор/л.8 от гр.д. №8743/23 г. на ПдРС/, е налице клауза в 4 чл.2.4, с която страните заявяват изрично, че сключването на настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път има същите правни последици като саморъчен подпис. Поради изложеното следва да се приеме, че с попълването на лични данни и предоставяне на данни от свидетелството си за управление на МПС ответникът е станал страна по договор от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП с предмет: отдаване под наем на превозно средство.

Договорът за наем на МПС е неформална сделка, поради което същата може да бъде сключена по електронен път, чрез подписването й с обикновен електронен подпис, като с оглед правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма следва да се счита за спазена. Ответникът в законоустановения срок не е оспорил така представения от ищеца към исковата молба договор за наем.

С оглед на горното следва да се приеме, че с попълването на лични данни в заявление на интернет сайта на ищеца, като три имена, ЕГН, адрес, ел. поща и тел. номер и потвърждаването на ОУ на ищеца, ответникът е станал страна по правоотношение от разстояние по смисъла на ЗЗП, с предмет: отдаване под наем на електрическо превозно средство.