Решение № 2539 от 23.12.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр. Варна, 23.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Варна, двадесет и втори състав в открито съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЯНКА ГАНЧЕВА при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм.д. № 2683 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Е.А.М. с ЕГН **********,*** против уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/ 974 от 06.08.2019г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което жалбоподателката е уведомена, че ДФЗ – Разплащателна Агенция отказва финансово подпомагане за кампания 2016 г. по мярка 214 „Агроекологични плащания“ /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013г. поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за площи, които са изброени в акта. С нарочно изявление на упълномощения представител на оспорващата М., изложено в открито съдебно заседание от 03.12.2019 г., жалбата е оттеглена в частта, с която е отказано финансово подпомагане за посочената кампания в размер на 167,85 лв. за площи с код на декларираната от земеделския производител агроекологична дейност АП 03. Жалбата се поддържа само в частта, с която е отказано финансово подпомагане от ДФЗ-РА в размер на 6501,55 лв. за площ от 4,56 ха. с код на агроекологична дейност АП 08. В жалбата се сочи, че обжалваното писмо, макар и да е издадено в писмена форма, не съдържа установените в чл.59, ал.2, т.4 от АПК задължителни реквизити, а именно – не съдържа фактическите и правните основания, които са мотивирали ответника да откаже финансовото подпомагане в оспорената част.

Конкретно не е посочено въз основа на каква проверка органът е формирал изводите си за наличие на нарушения на „Базовите изисквания и други“ – на проверка на място или на проверка по административен ред. Сочи се, че земеделският производител не е уведомяван в хода на производството за резултатите от извършените проверки, независимо от това дали те са били на място или по други данни; в обжалвания административен акт не са посочени мотиви, от които да се установи кои точно базови изисквания са били нарушени от земеделския производител за парцели с идентификатори (БЗС) ***, 39788-540-1-1 и 39788-545-1-1 с код АП 08 и поради каква причина същите са отразени в таблицата към оспореното писмо с площ от 0 ха. Въз основа на изложеното се твърди в жалбата, че липсата на мотиви и фактически основания за издаване на акта, което води до ограничаване възможността оспорващата адекватно да организира защитата си. Сочи, че не ясно какво е имал предвид ответника като е изложил данните в колона №7 от таблицата на стр.2 от обжалваното писмо. Моли да се отмени оспорения акт. В представените в о.с.з. от 03.12.2019 г. писмени бележки поддържа, че Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 – „АЕП“ от ПРСР 2007 г. – 2014 г. /ще се изписва по-долу само като Методиката/ е приета със Заповед № РД № 09-243/ 17.03.2017 г. по Доклад на Зам. Министъра на МЗХГ, от което е направен извод, че към момента на постъпване на Заявлението по директни плащания на площ за Кампания 2016г., 2015г. и 2014г. не е била предвидена санкция за нулево финансово подпомагане за площ по мярка 214 „АЕП“, които надвишават минималните периоди на преход към биологично земеделие.

В т.4 от писмените бележки оспорващата излага становище, че ответникът неправилно тълкува, съответно - неправилно прилага разпоредбите на чл.13, ал.3 от Наредба № 11/06.09.2009 г. и чл.36, чл.37 и чл.38 на Регламент 889/2008, които, според нея, са в противоречие с т.VІ от Методиката с оглед на това, че процесните парцели, за които ѝ е отказано финансово подпомагане, са засети с трайни насаждения, за които съгласно Регламент 889/2008 е установен период на преход към биологично производство от 3 години като с това е фиксиран само минималният срок на преходния период, но Регламента не поставя горна граница за продължителността на този преход. Сочи се също, че плащанията по мярка 214 – „АЕП“ биват два вида: 1/ плащания в период на преход (за периода до достигане на производство на биологична продукция) и 2/ плащания извън периода на преход (плащания за производство на биологична продукция). Всеки земеделски производител преминава от периода на преход към същинския биологичен начин на производство, само тогава когато контролиращото лица по биологично производство издаде сертификат за вече произведена биологична продукция. При това контролиращото лице, действащо в условията на оперативна самостоятелност самó преценява във всеки конкретен случай и за всеки конкретен парцел дали преходният период е преминал и дали съответната селскостопанска продукция отговаря на критериите, заложени в Регламент 834/2007 и Регламент 889/2008. Съгласно условията на мярка 214 – „АЕП“ и посочените регламенти всеки бенефициент по тази мярка получава компенсаторно плащане „Плащане в период на преход“ до момента на издаване на сертификат за биологична продукция, след което има право да получава „Плащане извън периода на преход“. На 12.05.2015 г. с писмо вх. № 02-031-6500/121 жалбоподателката Е. М. е уведомила ДФЗ, че по отношение на процесните парцели с код АП 08 с площ от 4,57 ха е налице основание и съществува възможност за удължаване периода на преход с оглед наличието на данни за химическо замърсяване на парцелите от лицата, стопанисващи съседни парцели. Счита, че не са били налице материалните предпоставки, посочени в Методиката, за постановяване на оспорения отказ за финансово подпомагане със сума от 6501,55 лв. за посочените парцели с код АП 08.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален представител на оспорващата. Претендира се сумата, чието заплащане е било отказано от ответника да бъде изплатена на Е. А. М. ведно със законната лихва до момента на нейното изплащане. Оспорва изразеното от процесуалния представител на ответника становище, че бенефициентът по мярка 214 – АЕП следва да приведе обработваните от него площи в биологично състояние след изтичане на 3-годишен период. За да обори това становище, оспорващата сочи, че съгласно чл.37, ал.1, т.3 във връзка с чл.58, т.1, буква „д“ от Наредба №11/06.04.2019 г. бенефициентът следва в срок до 30.09.от петата година от поемане на ангажимента по мярка 214 – АЕП да представи поне веднъж пред ДФ „Земеделие“ – РА сертификат за съответствие с правилата на биологичното производство. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба счита, че нормативно определения срок за преминаване към биологично производство е именно 5-годишен. Само ако бенефициентът е бил некоректен по отношение на поетия от него ангажимент по мярка 214 – АЕП до 30.09. на петата година би следвало да се приеме, че е налице основание да му се наложи санкция по реда на чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.1, чл.20, ал.4, т.2 и чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г.

Ответникът - Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Д.

Б. – А. оспорва жалбата като неоснователна. В пледоарията си по съществото на спора моли съда при постановяване на решението си да съобрази, че процесната 2016 година е 4-та поред година, от която бенефициентът е поел ангажимент и е заявил площи в преход. В допълнение сочи, че административните проверки, които се извършват в ДФ „Земеделие“, се извършват в компютърна среда от наличната база данни в интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, съгласно чл.37, ал.2 от ЗПЗП. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнагражодение в полза на ответника. В депозирани представените писмени бележки с.д. № 18164 от 09.12.2019 г., поддържа, че бенефициентът е подал заявление за подпомагане УИН 03/190516/68822 за кампанията 2016 г., за която кандидатства за четвърта поредна година по направление „Биологично растениевъдство“. В тази връзка на лицето са извършени всички административни проверки, на основание чл.37 от ЗПЗП, резултатите от които са подробно описани в оспореното уведомително писмо от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 – АЕП от ПРСР 2007 – 2013 г. Заявлението на Е. М. не е попаднало в извадката за анализ на риска, поради което не е извършена проверка на място на обработваните площи, което обяснява защо в колона 5 на таблицата от стр.2 на оспореното уведомително писмо не са посочени никакви показатели. След извършените кръстосани проверки в ИСАК е установено, че в заявлението си земеделският производител не е посочил площи, които да са заявени и от други земеделски производители, поради което данните от колона 3 и колона 4 от таблицата на стр.2 от писмото съвпадат. Развити са подробни доводи защо конкретната хипотеза не попада в приложното поле на чл.18 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г., която предвижда прекратяване на ангажимента при констатиране на конкретно посочени нарушения, а на лицето не е отпусната финансова помощ за 2016 г. за конкретни парцели на основания, посочени в Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 – АЕП от ПРСР 2007 - 2013. Твърди се, че дори и бенефициентът по мярка 214 - АЕП да не е успял да преведе обработваните от него площи в състояние на биологично производство по независещи от него причини, то, след като е надвишил нормативно установения преходен период, не му се дължи финансово подпомагане за конкретните площи, както ответникът е процедирал в случая. Още повече след като липсват доказателства продукцията на оспорващата Е. М. да е достигнала критериите за биологична такава и в заявлението до ДФЗ спорните парцели не са заявени като такива с биологична продукция. Изложени са подробни мотиви защо конкретният случай не попада в приложното поле на т.4 от §1 на ДР на Наредба № 11/06.04.2009 г., в която е дефинирано понятието „форсмажорни или изключителни обстоятелства“. Сочи, че бенефициентът трябва да обработва площите, за които е кандидатствал по посочената мярка, по такъв начин, че за 5 години продукцията му да добие статут „биологичен“. В противен случай е налице неизпълнение на поетия ангажимент, следователно – не му се дължи финансиране. Твърди се, че в настоящия случай след изтичане на 3-годишния срок на преходния период оспорващата не е представила сертификат, от който да се установи, че е достигнал статут на биологична продукция за кампания 2016. Счита, че представените в о.с.з. от 03.12.2019 г. от процесуалния представител на жалбоподателката документи не следва да бъдат взети предвид при постановяване на решението по настоящото дело доколкото от тях не става ясно какви мерки и предписания са дадени на Е. М. през 2015 г. във връзка с установеното замърсяване на обработваните от нея площи и какво е състоянието на същите площи към 2016 г. Изразено е становище, че представеното от оспорващата Е. М. Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане с изх. № 02-030-6500/2133 от 07.09.2019 г. също е неотносимо към предмета на настоящото съдебно производство тъй като то не е свързано с прилагането на мярка 214 – АЕП от ПРСР 2007 -2013. Намира доводите на оспорващата за немотивираност на акта за неоснователни, тъй като фактическите основания за издаването му могат да се съдържат и в друг съпътстващ документ, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 16/1975 г. та ОСГК на ВС на НРБ. Изложени са аргументи досежно компетентността на ответника и процесуалната законосъобразност на обжалвания в настоящия процес уведомително писмо. В заключение се сочи, че само частичното спазване на от страна на бенефициента на поетите ангажименти по мярка 214 – АЕП не може да обоснове плащане на финансова помощ – цитира Решение С – 273/15, точки 39 и 40 на СЕС от 26.05.2016г. по дело Ezernieki. Поддържа претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.