Решение № 130 от 21.06.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Враца, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно гражданско дело № 20231400500176 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 2517/11.04.2023 г., подадена от К. Й. Т., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения му особен представител адв. Ц. М. от АКВраца, против решение № 110/27.02.2023 г. по гр.д. № 1180/2022 г. по описа на Районен съд-Враца, в частта с която е признато за установено, че дължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 1603,01 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия на адрес: ***, инсталация 4000292082 /аб. № ***/ за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., както и законна лихва върху тази сума, считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 182,04 лв. лихва за забавено плащане за периода 15.09.2019г. - 07.05.2021 г.; сумата 40, 79 лв. , представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., както и законна лихва върху тази сума, считано от 26.05.2021 г. до окончателното 1 изплащане на вземането; сумата 7.13 лева - лихва за забавено плащане на услугата дялово разпределение, за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., и е осъден да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД направените съдебноделоводни разноски в исковото производство от 1458,72 лева и в заповедното производство по ч. гр. д. № 2545/2021 год. на Районен съд Враца в размер 86,50 лв.

Жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд - Враца в частта му, с която частично е уважена исковата претенция, е неправилно и незаконосъобразно. На първо място поддържа изцяло аргументите, заявени в отговора на исковата молба пред PC – Враца, както и изложените в съдебното заседание доводи за недоказаност на исковата претенция, които не са взети предвид и не са коментирани от съдебния състав, което представлява съществено процесуално нарушение. Твърди, че за да може ищцовото дружество да се ползва от предвидената в чл.69, ал.2 и в чл.70, ал.3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите си условия възможност за определяне на потреблението на изразходвано количество гореща вода и на количество топлинна енергия, при наличие на хипотеза на неосигурен достъп от клиента за извършване на реален отчет, същото трябва да докаже осъществяването на предпоставките за приложение на тази хипотеза. Поддържа, че съгласно чл. 53, ал.1 от ОУ от 2008г. и чл.52, ал.1 от ОУ от 2014г., клиентът е длъжен да осигури на продавача достъп до имота си за отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и разпределение на топлинната енергия, но според ал.3 и на двете клаузи в ОУ от 2008г. и 2014г., в тази хипотеза дружеството е длъжно да отправи писмено уведомление със срок не по-малък от 3 работни дни преди датата за осигуряване на достъпа, като се уточни интервала от време - преди или след обяд. Посочва, че по делото липсват доказателства, че продавачът на топлинна енергия в съгласие с така посочените клаузи да е отправил срочно писмено уведомление с изискуемото се по ОУ съдържание до клиента, за да може служебно да начислява потребление. Изтъква, че дружеството не е доказало изпълнение на своето задължение, поради което няма как да се приеме, че му се дължат именно исковите суми, чиито размер е начислен по ред, за приложението на който липсват предпоставки. В тази връзка, наличието или липсата на проведено рекламационно производство, е ирелевантно. Моли съда да отмени атакуваното решение на PC - Враца в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно, да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани и да определи и изплати възнаграждение за особен представител.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощник юрк. Д. К., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна 2 практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания от страна на ответника в първоинстанционно производство съдебен акт, че твърденията на ответника за неправилното решение на правния спор произлизат от тълкуване разширително и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани.

Счита, че след проведеното съдебно дирене дружеството е установило в условията на пълно и главно доказване правотата на исковата си претенция.

Моли съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение и да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да му присъди направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт, в размер 200,00 лв.

В срока по чл.263 от ГПК от третото лице – помагач „Техем Сървисис" ЕООД, ЕИК ***, гр. София, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Същият е и правилен, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – София е бил сезиран от „Топлофикация София” ЕАД със заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против К. Й. Т., ЕГН: ********** от гр. София, за следните вземания: 1607,02 лв. - главница за предоставена топлинна енергия за периода от 10.2018 г. до 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, инсталация 4000292082/аб.№***; 183,69 лв. - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.05.2021 г.; 40,79 лв. - главница дължима за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г.; 7,13 лв. - лихва за 3 периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото - 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 36,77 лв. държавна такса.

По заявлението е образувано ч.гр.д. № 29519/2021 г. по описа на Районен съд – София, което е прекратено с разпореждане от 26.01.2021г. и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Враца, където е образувано под № 2545/2021г. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и сл. ГПК, Районен съд – Враца е издал заповед за изпълнение № 485/05.07.2021 г. за посочените в заявлението суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което по указания на съда на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в предвидения в чл. 415, ал. 4 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.

С предявените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД ищецът „Топлофикация София” ЕАД е поискал от съда да признае за установено, че ответникът К. Й. Т. му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да му присъди разноските, направени в заповедното и в първоинстанционното производство.

В исковата молба, с която са предявени тези искове, ищецът твърди, че ответника, като собственик на имот, находящ се в ***, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Посочва, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” АД на клиенти за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, с които се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството.

Поддържа, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.

106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила посочените Общи условия.

Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем Сървисис” 4

ЕООД (лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ) за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Изтъква, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от „Техем Сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Посочва, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са заявени в заповедното производство и да му присъди направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. Й. Т., чрез назначения му особен представител адв. Ц. М. от АК-Враца, с който е оспорил по основание и размер предявените срещу него искове с твърдения, че не дължи претендираните от ищцовото дружество суми, тъй като не е подавал заявление и не е сключвал договор при общи условия с ищеца . Навел е и твърдения, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че той е ползвал през процесния период за посочения в исковата молба обект топлинна енергия, нито за какво е ползвана тази енергия, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. С отговора ответникът е оспорил издадените от ищеца съобщения към фактури, извлечения от фактури за начислени суми за ТЕ, като частни свидетелстващи документи, както и представените ОУ на ищцовото дружество. Поискал е от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД, гр. София, в писмено становище по делото е изразило становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в първоинстанционното производство доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищцовото дружество „Топлофикация София" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на 5 потребителите на територията на гр. София при публично известни Общи условия.

От приетото по делото копие от нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 146, том 1, рег. № 2306, нот. дело № 123/2002 г. на нотариус А. Л., неоспорен от ответника, се установява, че на 20.09.2002 г. Б. Ц. Г. е придобила в собственост процесния недвижим имот, находящ се в ***.