Акт от 27.07.2022, Административен съд - Разград

Р

Е Ш Е Н И Е

№

114 гр. Разград, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА като разгледа адм. дело № 64 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 2в, ал.

1, т. 1 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от В. Х. Х. от с. А., обл. Т., в която се твърди, че при постановяване на Решение № 97 от 18.08.2021 г. по адм.дело № 188/2021 г. Административен съд – Търговище е нарушил правото на Европейския съюз, като не е приложил разпоредбите на Дял II от Регламент

(ЕО) № 883/2004 и

Дял II от Регламент (ЕО) № 987/2009, Решение на СЕС от 25 октомври 2018 г. по преюдициално дело С- 451/17 г., Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по преюдициално дело С-784/19 г., Решение А2 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност за тълкуване на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004, Решение № U2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност за тълкуване на член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 883/2004, Практически наръчник относно законодателството, приложимо в ЕС от декември 2013 г., изготвен от Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия, Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (2018/С183/06). Ищцата сочи, че в нарушение на горните правила е била отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 251-00-473-3 от 11.05.2021 г. на началник на отдел КПК в ТП на НОИ - Търговище, потвърдено с Решение № 1040-25-28 от 23.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което й е отказано парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, чийто размер би бил 7642,35 лв. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени от съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в размер на неполученото обезщетение за безработица от 7642,35 лв., лихви върху тази сума в размер на 2228,68 лв., и разноските по адм. дело № 188/2021 г. в размер на 610 лв., или общо 10 481,03 лв. Претендира и разноските по настоящото дело.

Ответникът Административен съд –

Търговище оспорва иска като неоснователен. Счита, че решението по адм. дело № 188/2021 г. е правилно и съобразено с правото на ЕС, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградската окръжна прокуратура дава заключение, че искът е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 97 от 18.08.2021 г., постановено по адм.дело № 188/2021 г. по описа на Административен съд – Търговище, е отхвърлена жалбата на В. Х. Х. срещу Решение № 1040-25-28 от 23.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-473-3 от 11.05.2021 г., издадено от началник на отдел КПК в ТП на НОИ - гр.Търговище, с което й е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

За да постанови решението си,

Административен съд – Търговище е взел предвид следните факти: Х. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх.№ 251-00-473/17.04.2019 г., в което е посочила, че трудовото й правоотношение с „Бул Интерим“ ЕООД е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, считано от 09.04.2019 г., и че е упражнявала трудовата си дейност в друга държава - Франция. Към заявлението е представена Заповед № 449/09.04.2019 г., с която осигурителят е прекратил трудовото правоотношение, считано от 09.04.2019 г.

С разпореждане № 251-00-473-1 от

30.04.2019 г. на основание чл. 54г, ал. 4 КСО производството по отпускане на ПОБ е било спряно. При извършената проверка е било установено, че „Бул-Интерим“ ЕООД е вписано в Списъка на предприятията, които осигуряват временна работа съгласно Закона за насърчаване на заетостта, наема лица с месторабота в Република Франция, чиито възнаграждения се формират въз основа на почасовата минимална ставка за Република Франция и трудовите договори на лицата са изцяло съобразени с действащото законодателство на тази държава-членка. На Х. е указано на основание чл. 108, ал. 2 КСО да представи в ТП на НОИ - Търговище формуляр А1 и постановен отказ и/или постановено решение за приложимо законодателство за периода 08.01.2019 г. - 09.04.2019 г., когато е упражнявала трудова дейност в осигурителя „Бул-Интерим“ ЕООД. Не е представила посочените документи. От ГД на НАП служебно е изискана информация дали за Х. е подавано искане за издаване на удостоверение А1 или е постановен отказ. С писмо вх. № 9101-25-203/28.04.2021 г. е отговорено, че има данни за постановен отказ за издаване на удостоверение А1 с осигурител „Бул-Интерим“ ЕООД.

По делото е приложено Решение за отказ изх. № 53-06-10611#2 от 21.01.2021 г., от което се установява, че в ТД на НАП – София са постъпили искания за издаване на удостоверения А1 за приложимо осигурително законодателство за заети лица вх. № 53-06-10611 от 23.12.2021 г., подадени от „Бул-Интерим“ ЕООД за множество лица, включително за ищцата В. Х.

Административният орган е преценил, че не са налице условията, при които лицата могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство.

Решението за отказ е било връчено на Х. на 16.09.2021 г. и не е било обжалвано.

С Разпореждане № 251-00-473-3 от

11.05.2021 г., издадено от началник на отдел КПК в ТП на НОИ - гр.Търговище, на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО във вр. с чл. 11, §3, б „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/224 е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Прието е, че лицето не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и за него следва да се прилага основното правило, предвидено в чл. 11, параграф 3, буква а” от Регламент (ЕО) № 883/2004, а именно - лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия осъществяват дейност като наети или самостоятелно заети лица, в случая Република Франция. Изложени са мотиви, че за лицето не е възникнало осигуряване на основание чл. 10, ал. 1 КСО в Република България, включително и за фонд „Безработица“ и то няма право на парично обезщетение за безработица.

В хода на производството по адм. дело №

188/2021 г. по описа на АдмС – Търговище е разпитана като свидетел Н. А. – колежка на ищцата в „Бул-Интерим“ЕООД, която твърди, че работодателят им казал, че не им трябва документ А1, тъй като били работили само в една държава – Франция. Според св. А. след около 10-11 месеца ищцата е отишла да работи в Германия.

С оглед на горното Административен съд –

Търговище е приел за безспорно, че жалбодателката е била в трудови правоотношения с място на изпълнение на работата на територията на Франция, където е била командирована до завършване на определената работа, и трудовият договор е прекратен на 09.04.2019 г. Съдът е преценил, че в случая е налице трансгранична ситуация, при която са приложими координационните правила на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Обсъдил е разпоредбата на чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестация за приложимото законодателство по силата на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004. Анализирал е правилата по чл. 11, т. 3, б.

"а" и чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, както и разпоредбите на чл. 14, пар. 1 и пар. 2 от Регламент № 987/2009. Предвид събраните доказателства и относимата правна уредба Административен съд – Търговище е извел извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, и в съответствие с материалния закон. Изложил е мотиви, че при наличието на отказ за издаване на Удостоверение А1 жалбодателката е подчинена на социалноосигурителното законодателство на държавата-членка, в която е установено предприятието, което е наело същата, което прави българското осигурително законодателство неприложимо по отношение на нея, а това от своя страна изключва възникването на осигуряване по чл. 10, ал. 1 КСО и произтичащите от него права, включително и на обезщетение за безработица.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Искът е допустим, но неоснователен и недоказан. За да възникне отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: претърпяна вреда, достатъчно съществено нарушение на норми от правото на Европейския съюз и причинна връзка между нарушението и вредата.

Практиката на СЕС е еднопосочна в разбирането, че претърпяна от увредените страни загуба или вреда следва да е причинена от решение на националната юрисдикция, която отсъжда на последна инстанция, в резултат на очевидно погрешно тълкуване на съюзна правна норма /вж. решенията по дело С-224/01 и по дело С-173/03/. Решението по адм. дело № 188/2021 г. по описа на АдмС – Търговище не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2 , б. „б“ КСО и решаващият съд е действал като последна инстанция.

В разглеждания случай не се установява

Административен съд – Търговище да е допуснал нарушение на европейските правни норми при постановяване на решението по адм. дело № 188/2021 г.

Несъмнено, упражняването на осигурителните права на ищцата, включително правото на парично обезщетение за безработица, е пряко свързано с въпроса за приложимото осигурително законодателство. Правилата за определяне на приложимото социално законодателство са уредени в Дял II на Регламент № (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Съгласно общото правило на чл. 11, пар.

1 от Регламент № (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, като при наети лица разпоредбата на чл. 11, пар. 3, б. а) определя, че се прилага законодателството на държавата-членка, в която се осъществява дейността.

Изключението от това общо правило при командироване на заети лица се съдържа в разпоредбата на чл. 12, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, съгласно която лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.

Съгласно чл. 14, пар. 1 от Регламент №

(ЕО) № 987/2009 за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент „лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка" включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият работодател.

Съгласно чл. 14, пар. 2 от Регламент №

(ЕО) № 987/2009 за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.