Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260076 от 04.12.2020, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 102/2020
Вид
Решение № 260076
Подписан
04.12.2020
В сила
13.01.2021
Състав
РАДИНА ВАСИЛЕВА ХАДЖИКИРЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр. Свиленград, 04.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС

Свиленград, граждански състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Радина Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 102 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 90, ал. 1 ЗКИР, предявени от „Клас“ ООД срещу И.Х.А., М.А.К. и Х.А.К..

Ищецът твърди, че на

07.01.2016 г. сключил договор за аренда с ответника Х.А.К., който му предоставил за временно и възмездно ползване съсобствените си с другите двама ответници земеделски земи. При извършена справка в СВ при РС Свиленград установил, че между К.А.Б., в качеството му на управител на ищцовото дружество, и ответниците бил подписан анекс за прекратяване на договора за аренда по взаимно съгласие. Счита, че този анекс не обективирал постигнато между страните съгласие, тъй като ищецът не бил надлежно представляван. Поддържа, че въз основа на договор за особен залог от 31.03.2016 г., сключен между заложния кредитор „Първа инвестиционна банка” АД и залогодателя „Клас” ООД, бил вписан особен залог върху търговското предприятие на ищеца. Във връзка с вписване на предприето принудително изпълнение върху заложеното търговско предприятие с решение на заложния кредитор от 18.09.2018 г. за управител на същото по смисъла на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ бил назначен Любомир Дачев. С последващо решение от 24.06.2019 г. на заложния кредитор за управител бил назначен Лъчезар Варнаджиев. Посочено е, че с вписване на управителя в Търговския регистър се прекратявали правомощията на управителните органи на залогодателя. Поради това намира, че правомощията на управителя на ищеца К.А.Б. били прекратени от 23.10.2018 г. Ето защо счита, че към момента на подписване на анекса – 11.07.2019 г., К.А.Б. не е могъл да изрази валидна воля от името на ищцовото дружество. Предвид изложеното, моли да бъде обявена недействителността на сключения анекс и да бъде признато за установено несъществуването на вписаното обстоятелство, а именно прекратяването на договора за аренда.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците И.Х.А., М.А.К. и Х.А.К., в който излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Възразяват, че ищецът не бил обосновал правния си интерес от предявените искове, като липсвали изложени твърдения дали е спорен въпросът за съществуването на арендното правоотношение между страните. Предявените искове не биха дали разрешение на този въпрос още повече, че не се излагали твърдения кой ползвал процесните имоти. Също така оспорват, че в ТР не било вписано прекратяването на правомощията на управителя на ищеца К.А.Б.. Считат, че след като ищецът не се бил противопоставил незабавно на сключения анекс, на основание чл. 301 ТЗ бил приел действието му.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ при РС Свиленград на 19.01.2016 г., се установява, че ответникът и съсобственик Х.А.К., в качеството на арендодател, е предоставил на ищеца, в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване съсобствените с другите двама ответници земеделски земи, съставляващи имоти с № 036025, 021026, 018045, 067118 и 091016 по плана за земеразделяне на с. Чернодъб, общ.

Свиленград. Договорът е със срок на действие от пет стопански години, считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2021 г. С Анекс № 147, т. II, рег. № 3778 от 11.07.2019 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, и вписан в СВ при РС Свиленград с вх. рег. № 2398, дв. вх. рег. № 2396/12.07.2019 г., т. II, акт № 160, ответниците като съсобственици на имотите, чрез пълномощника си Н.В.А., и К.А.Б., действащ като управител на ищцовото дружество, изразили воля да прекратят по взаимно съгласие договора за аренда.

От извършената служебна справка в Търговския регистър по електронното дело на „Клас“ ООД се установява, че поради неизпълнение от страна на търговското дружество на задължение, произтичащо от сключен на 31.03.2016 г. договор, кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД е пристъпил към изпълнение върху предоставеното като обезпечение по реда на ЗОЗ търговско предприятие. Определен е за управител на търговското предприятие Любомир Михайлов Дачев, като на 23.10.2018 г. това обстоятелство е било отразено по партидата на дружеството в търговския регистър, раздел „Залог на търговско предприятие“. На 02.07.2019 г. е бил вписан нов управител на търговското предприятие – Лъчезар Валериев Варнаджиев. В раздел „Основни обстоятелства“, поле 7 „Управители“ като управител е вписан К.А.Б..

Приложено е и уведомление по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ до ищеца „Клас“ ООД, връчено на управителя К.А.Б. на 13.12.2018 г., с което му е съобщено от заложния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД, че е вписано пристъпване към изпълнение върху цялото търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Изрично е посочено, че следва да предаде предприятието на назначения по реда на ЗОЗ управител Лъчезар Дачев.

От изисканите от ОС

„Земеделие“ – гр. Свиленград документи се изяснява, че ищцовото дружество, чрез управителя на търговското предприятие Лъчезар Валериев Варнаджиев, е сключило на 27.09.2019 г. договор за пренаемане на процесните земеделски земи със земеделски производител Х. Т.със срок на действие за стопанската 2019/2020 г.

От своя страна, ответникът Х.А.К. е отдал на 11.07.2019 г. същите тези земи за горепосочения период на лицето С.П.С., който е подал декларация по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ пред ОС „Земеделие“ – гр. Свиленград.

От показанията на свидетеля К.Б. – управител на ищцовото дружество, се установява, че ответникът Х.К. го помолил да прекратят договора за аренда, тъй като дружеството не можело да изплаща арендните вноски. Посочил е, че няколко дни след сключването на анекса посетил нотариус В.В., която му отказала да извърши нотариална заверка на подписите на анекс с друг арендодател, защото била получила писмо, с което я уведомявали, че свидетелят няма право да представлява дружеството. Впоследствие разбрал от ответника Х.К., че представил този анекс в Поземлена комисия (ОС „Земеделие“) за смяна на арендатор, но му било отхвърлено искането и му заявили, че правата остават за ищцовото дружество.

Изложеното се потвърждава и от нотариус В.В., разпитана в качеството на свидетел, която е заявила, че след извършена справка във водения от нея регистър установила, че през 2019 г. за периода 02.07.2019 г. – 26.07.2019 г. била заверила девет анекса за прекратяване на договори за аренда. Около четири-пет дни след заверяване на последния анекс съдията по вписванията при РС Свиленград ѝ изпратила препис от писмо, с което назначеният по реда на ЗОЗ управител на ищеца я уведомявал, че не следва да вписва повече анекси за прекратяване на договори за аренда. Писмото било изпратено съвсем неофициално заедно с екземплярите от вписаните актове, поради което не било заведено в регистъра на нотариуса.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На първо място, съдът намира за необходимо да изясни, че счита за неоснователни възраженията на ответниците за недопустимост на исковете поради липса на спор относно съществуването на арендното правоотношение. Видно от изисканите от ОС „Земеделие“ – гр. Свиленград документи за стопанската 2019/2020 г. ответникът Х.А.К. в качеството му на съсобственик е сключил договор за наем, по силата на който се е задължил да предостави процесните земи за ползване на трето лице. Поради това и създадената несигурност във връзка с упражняването на правата на арендатора, произтичащи от договора за аренда, съдът намира, че е налице правен интерес от търсената защита. По тези съображения съдът счита, че следва да разгледа по същество предявените искове.

По иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД:

С т. 2 на ТР № 5 от

12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се уеднакви съдебната практика по въпроса за приложение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като се прие, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В тази насока следва да се изясни, че съдът не е обвързан от сочената от страните правна норма, като сам квалифицира исковете, с които е сезиран, като изхожда от правопораждащите юридически факти и петитума. С оглед изложеното и като съобрази цитираното тълкувателно решение, съдът е приел, че не се касае за иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния анекс поради липса на съгласие. Това е така, тъй като договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. За разлика от хипотезата на нищожност на договора, сключен при липса на съгласие, договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт, не е нищожен, тъй като правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, доколкото могат да бъдат потвърдени от представлявания. Налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването ѝ от лицето, от чието име е сключена, поради което правната квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на представителна власт е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Именно в тази връзка са въведените в исковата молба твърдения за сключване на анекс за прекратяване на договор за аренда от лице без надлежно учредена представителна власт.

При така дадените разяснения, следва да се обсъдят въведените от ищеца твърдения за недействителност на процесния анекс. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ след вписване в Търговския регистър на управител на предприятие по чл. 46, ал. 4 ЗОЗ правомощията на органите на дружеството се прекратяват, като залогодателят се лишава от правото да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество, а законен представител на дружеството става занапред вписаният нов управител на предприятието. Последният управлява и представлява залогодателя и извършва всички действия, които са могли да извършват лицата, чиито правомощия са прекратени с вписването му за управител (чл. 48, ал. 1 ЗОЗ), като е длъжен да вземе всички мерки за запазване на неговите интереси с грижата на добър търговец (чл. 49 ЗОЗ). Във връзка с възражението на ответниците, че К.А.Б. все още продължава да е вписан като управител, следва да се изясни, че специалните разпоредби на чл. 26 и чл. 32, вр. чл. 21, ал. 2 ЗОЗ не предвиждат, че трябва да бъде заличен. Напротив, в практиката си ВКС приема, че когато в резултат на упражнени права по чл. 46 ЗОЗ в ТР е вписан управител на търговско предприятие, а впоследствие членовете на СД са заличени от ТР, са налице предпоставките на закона за прекратяване на акционерно дружество по реда на чл. 252, ал. 1 т. 6 ТЗ (така Решение № 369 от 08.08.2019 г. по т. д. № 647/2018 г. на ВКС, II т. о.). Доколкото аналогична разпоредба (чл. 155, т. 3 ТЗ) е налична и по отношение дружеството с ограничена отговорност, следва изводът, че въпреки че с вписването на управителя на търговското предприятие се прекратяват правомощията на органите на дружеството, това не поражда задължение за заличаване на управителя на дружеството. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗОЗ, която предвижда възможност залогодателят да извършва процесуални действия лично или чрез упълномощено от него лице, когато са предявени искове относно обезпеченото вземане или учредения по реда на ЗОЗ залог за обезпечаването му. Следва да се изясни и че анексът накърнява правата на заложния кредитор, тъй като в случая той е пристъпил към изпълнение във основа на договор за залог на търговското предприятие от 31.03.2016 г. В тази връзка е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗОЗ, която дава възможност на заложния кредитор да се удовлетвори от приходите от дейността на предприятието.