Решение № 883 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300503101 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ЕВН БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** против решение № 3248/26.06.2025 г. по гр. д. № 949/2024 г. по описа на ПдРС, ХІХ гр.с., с което е осъдено да заплати на „ВЕЦ М. 2000“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.

***, ЕИК *** сумата от 15 000 лв., част от 558 564,29 лв. – цена на произведена от ищеца и доставена на ответника електрическа енергия; както и сумата 15 000 лв. - част от сумата от 87192,60 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 21.02.2016 г. до 21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 2850 лв. - разноски за настоящето производството. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото исковата претенция е за периода 12.11.2018 г. до 31.1.2019 г., а периодът съгласно постановеното решение е 16.12.2015 г. - 31.1.2019 г. Ако съдът прецени, че решението е допустимо, счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и незаконосъобразно. Доказателствата са тълкувани превратно единствено в полза на ищеца, при което съдът е достигнал до неправилния извод за дължимостта на претендираните суми. По фактите, КЕВР е излязъл с решение № Ц- 1

10/30.3.2011 г., с което е определил, считано от 1.4.2011 г., преференциални цени за продажба на ел. енергия, произведена от различни видове обекти за производство, в т.ч. произведена от ВЕЦ под 10 МW, въведени в търговска експлоатация преди 19.6.2007 г. в размер на 112.48 лв. за МWh без ДДС.

С решение № Ц-5/20.02.2015 г. се определя, считано от 1.4.2011 г., преференциалната цена за изкупуване на ел. енергията, произведена от съществуващи ВЕЦ по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за възобновяемите и алтернативните енергиении източници отново в размер на 112.48 лв. за МWh без ДДС. Това второ решение е отменено с решение на ВАС, при което на 3.4.2019 г., в изпълнение на указанията на съда, КЕВР приема решение № Ц-14/3.4.2019 г., в което считано от 1.4.2011 г. е определена отново преференциална цена в размер на 112.48 лв. за МWh без ДДС за изкупуване на ел. енергия. Съдът напълно погрешно сочи, че за доставената от ответното дружество ел. енергия за процесния период същото е следвало да заплаща по-висока цена от фактурираната такава от 112.48 лв. за МWh, а именно 213.09 лв. за МWh без ДДС. Този извод счита, че е немотивиран и погрешен, противоречи на нормативната уредба и съдебната практика, тъй като в договора не е посочена цена на изкупуване на произведената ел. енергия, че ЕВН ЕС е краен снабдител и не определя сам нито цените, по които изкупува ел. енергия, нито цените по които я продава, двата вида цени се определят от КЕВР. В конкретния случай спорът се свежда до това, дали след отмяната на ценовите решения съдът може да определи приложимата по договора за изкупуване преференциална цена или тази цена може да се определя само от КЕВР. ЕВН считат, че КЕВР е единственият орган, който може да определи преференциалната цена. Счита се, че когато производителят търпи вреди от незаконосъобразен или нищожен административен акт за това следва да отговаря държавата чрез КЕВР, а не крайният снабдител и производителят следва да предяви искове по ЗОДОВ против Комисията за енергийно и водно регулиране. Иска се обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или ако съдът счете същото за допустимо да го отмени изцяло и да отхвърли предявените от ВЕЦ - М. 2000 ООД искове. Претендират се разноски за две инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 2000 евро, тъй като надхвърля посочения в наредбата минимум, производството протекло в едно съдебно заседание, поради което счита, че има основание същото да бъде редуцирано.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ВЕЦ М. 2000“ ЕООД чрез адв.Г., с който се оспорва същата като неоснователна и се иска оставянето й без уважение. Счита се, че решението на Районен съд е обосновано. Съдът точно е посочил периодът, за който е осъдил ответника и този период е до 31.1.2019 г., в диспозитива на решението не е посочен различен от този период. Счита се, че решението е правилно и че не съдът определя цената, а КЕВР. Никъде в исковата молба не е посочено и твърдяно, че КЕВР неправилно и неточно е определил цената, а единствено е съобразено само с цената, която е била в сила към момента на фактурирането. С подписването на договора от 2003 г. дружеството не е давало съгласие след 2007 г. произведеното да бъде 2 заплащано на по-ниска цена, а по определената от КЕВР цена, която за процесния период е 213.09 лв. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с направените доводи и възражения на страните, намери за установено следното :

Пред първоинстанционния съд е предявени са ОСИ с пр.осн чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С определение №1934/11.07.2024 г. на ПОС по ч.гр.д.№1548/2024 г., вл.в сил а като необжалваемо, е изложено, че с ИМ на „ВЕЦ М. 2000“ЕООД е предявен осъдителен иск за сумата 15000 лв.- частичен от сумата 558564,29 лева, представляваща разликата между дължимата цена на доставена ел.енергия на ответното дружество и платената от него ел.енергия за периода 16.12.2015 г. – 31.01.2019 г. и сумата 15000 лв.- частичен от сумата 87192,60 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.02.2016 г. – 21.02.2019 г. Претендира се и законната лихва въргу главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С обжалваното решение ПРС е уважил предявеният частичен иск за главницата именно за същия период, поради което доводът на въззивика за недопустимост на решението е неоснователен, тъй като съдът не се е произнесъл по непредявен иск - исковата претенция не е предявена за периода 12.11.2018 г. до 31.1.2019 г., а за периода 16.12.2015 г. - 31.1.2019 г., който период е залегнал и в постановеното решение. Действително, адв.Г. е писал становища /например в заявление от 23.02.2024 г./, където счита, че претенцията им следва да бъде само за периода 12.11.2018-31.01.2019г, но изменение на иска не е направено от ищеца по реда на чл.214 ГПК.

С първоначалната си ИМ Ищецът твърди, че е собственик на ВЕЦ“С. 2000“ и е производител на ел.енергия с инсталирана мощност до 10МВт.; че с ответника е сключен договор №106/31.03.2003 г. за изкупуване на произведената ел.енергия по цена, определена с решение на ДКЕВР. С решение на ДКЕВР №Ц-010/30.03.2011 г. на основание чл.21. от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, чл.4,ал.3,вр. с чл.19а от Наредбата за регулиране на цените на ел.енергия, считано от 01.04.2011 г. била определена преференциална цена за продажба на ел.енерия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10МВт. в размер на 213,09 лв./заМВч. В т.2 от решението на КЕВР цената за нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнителен нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10000кВт е определена на 213,09 лв.за МВтч.

С решение №2126/13.02.2013 г. по АХД 54292/2011г на ВАС, решението на ДКЕВР №Ц-010/30.03.2011 г. е било отменено в частта му по т.7, но не и по т.2.

С последващо решение на ДКЕВР №Ц-5/20.02.2015 г., считано от 01.04.2011 г. била определена цена на изкупуване на електричеството, произведено от съществуващите ВЕЦ 3 по §3,ал.1,т.1 ПЗР ЗВАЕЕИБ в размер на 112,48 лв. /за Мвтч без ДДС. Решение на ДКЕВР №Ц-5/20.02.2015 г. е било отменено с решение от 15.05.2017 г. по АХД 2596/2015 г. на АС***, като отмяната е потвърдена и с решение от 12.11.2018 г. по АХД№12851/2017 г. на ВАС.

Поради изложеното ищецът счита, че изкупува произведената от него електроенергия на цена от 213,09лв. за МВч, съгласно т.2 от решение на КЕВР Ц-010/30.03.2011 г. Тъй като ответникът фактурирал и изкупувал електроенергията по цена от 112,48 лв. за МВтч, е предявил частични искове за разликата между фактурираната и действително дължимата цена на продадената ел.енергия.

Ответникът оспорва исковете като счита, че с последното си решение КЕВР е определил преференциална цена за продажба на ел.енерия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи в размер на 112,48 лв. за МВт.

С определение №1934/11.07.2024 г. на ПОС, 9 гр.с. по гр.д.№1548/2024 г., ОС е приел въз основа на изложените обстоятелства, че правната квалификация на предявените частични осъдителни искове е чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява следното:

От представеното по първоинстационното дело разрешение за ползване /л.124 от д.149/2019г на ПОС,17 гр.с./ е видно, че ищецът е собственик на ВЕЦ“С. 2000“. От представения по делото договор е видно, че между ищецът и ответника е сключен договор №106/31.03.2003 г. за изкупуване на произведената ел.енергия по цена, определена с решение на ДКЕВР.

С решение на ДКЕВР №Ц-010/30.03.2011 г. на основание чл.21. от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, чл.4,ал.3,вр. с чл.19а от Наредбата за регулиране на цените на ел.енергия, считано от 01.04.2011 г. била определена преференциална цена за продажба на ел.енерия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10МВт. в размер на 213,09 лв./заМВч.

В т.2 от решението на КЕВР от 30.03.2011 г цената за нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦс годишен изравнителен нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10000кВт е определена на 213,09 лв.за МВтч.

По делото е приета комплексна СТЕ, заключение от 11.01.2021 г., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което е видно, че ищецът покрива критериите на т.2 от решение на ДКЕВР №Ц-010/30.03.2011 г., където е определено, че за тези ВЕЦ е дължима преференциална цена от 213,09 лв. за МВтч.

С решение №2126/13.02.2013 г. по АХД 54292/2011г на ВАС, е било отменено решението на ДКЕВР №Ц-010/30.03.2011 г. в частта му по т.7, но не и в частта по т.2, касаеща ищеца, в която част решението на КЕВР е влязло в сила.

С последващо решение на ДКЕВР №Ц-5/20.02.2015 г., считано от 01.04.2011 г. била 4 определена цена на изкупуване на електричеството, произведено от съществуващите ВЕЦ по §3,ал.1,т.1 ПЗР ЗВАЕЕИБ в размер на 112,48 лв. /за Мвтч без ДДС. Решението на ДКЕВР №Ц-5/20.02.2015 г.било отменено с решение от 15.05.2017 г. по АХД 2596/2015 г. на АС-***, потвърдено с решение от 12.11.2018 г. по АХД№12851/2017 г. на ВАС.

Горното налага извода, че за исковия период преференциалната изкупна цена, определена от КЕВР, по която ЕВН ЕС следва да заплаща на ВЕЦ“ М. 2000“, е 213,09 лв. за МВтч.

От представените и приети без възражения фактури /л.77-л.116 от д.№149/2019 г. на ПОС, 17 исков състав/ е видно, че за доставена ел.енергия от ВЕЦ М. -2000 на ЕВН ЕС за периода 16.12.2015 г. – 31.01.2019 г. възивникът е заплащал по 112,48 лв. за МВтч вместо по 213,09 лв. за МВтч. От фактурите е видно, че общото количество доставена ел.енергия за периода е 4899917,52 кВтм., а общата дължима сума по 213,09лв./Мвтч + 20% ДДС е в размер на 1252948,10 лв. Тъй като платената обща продажна цена е 712353,48 лв., въззивникът следва да заплати на въззиваемия разликата от 540594,62 лв. с ДДС. Горното налага извода, че претендираният частичен иск от 15000 лв. главница е основателен и доказан. Основателен и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода 21.02.2016-21.02.2019 г.е в размер на 87192,60 лв., т.е. следва да се уважи и частичният акцесорен иск за сумата от 15000 лв.