Решение № 1621 от 20.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1621 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Н.а

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100511454 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №20043263 от 21.06.2022 год. по гр.д. №55080/2020 год. по описа на СРС, I I ГО, 5 4 състав, по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, е признато за установено, че „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Н.“, ж.к. **** дължи на „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. **** следните суми : 2491,76 лева, представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка №SB00017361 от 01.10.2015 год., ведно със законната лихва от 21.01.2019 год. до изплащане на вземането; сумата от 812,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.11.2015 год. до 16.01.2019 год.; сумата от 705,60 лева, представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00017624 от 13.10.2015 год., ведно със законната лихва от 21.01.2019 год. до изплащане на вземането; сумата от 227,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.11.2015 год. до 16.01.2019 год., за които парични вземания по ч.гр.д. №6547 / 2019 год. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за разликите до пълните предявени размери съответно от 833,57 лева и от 233, 70 лева, както и за периодите съответно от 01.10.2015 год. до 31.10.2015 год. и от 13.10.2015 год. до 12.11.2015 год. ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422,ал.1 ГПК искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че 1 в правната сфера на „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, съществуват следните вземания от „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК ****: за сумата от 2526,10 лв., представляваща цена на доставени автомобилни масла по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № 8954 от 25.11.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата о т 806,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.11.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 773,86 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00016331 от 30.07.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 272,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.07.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 62,54 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00016551 от 12.08.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 21,79 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.08.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 1689,69 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00016968 от 08.09.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 576,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.09.2015г. до 16.01.2019г., за сумата от 961,93 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00018325 от 19.11.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 308,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.11.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 1226,96 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00018554 от 03.12.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 388,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.12.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 1827,48 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00019167 от 22.01.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 553,89 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.01.2016г. до 16.01.2019г., сумата от 1458,86 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00020251 от 30.03.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата о т 414,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.03.2016г. до 16.01.2019г., сумата от 1016,38 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00020650 от 21.04.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 282,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.04.2016г. до 16.01.2019г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 6547/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът е присъдил и разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Против постановеното решение в законоустановения срок са постъпили две въззивни жалби, както от ищеца, така и от ответника.

2

Въззивна жалба от 25.07.2022 год. е подадена от ищецът - „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, който оспорва решението в частта, с която е признато, че ответника не дължи по останалите стокови разписки. Жалбоподателят оспорва решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Основните възражения са за неяснота на съдебното решение относно точно кои фактури и стокови разписки не съответстват на твърденията на ищеца в исковата молба, поради което ищецът не знае как да изгради защитата си и обжалва решението.

Възразява и срещу осъждането на дружеството да плаща разноски на ответника. Моли съда или да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, или да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, а предявените претенции да уважи изцяло. Претендира разноски.

Въззивната жалба е получена от ответното дружество - „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК **** на 11.10.2022 год., като в двуседмичния срок същото е подало отговор – 27.10.2022 год.

Счита първоинстанционното решение за валидно, правилно и законосъобразно. Оспорва подадената въззивна жалба, като излага и подробни възражения в тази насока. Смята, че ищецът не е успял да изпълни доказателствената си тежест, като в условията на пълно и главно доказване докаже наличието на правоотношение между страните, респ. валидни договори за покупко – продажба на автомобилни масла. Смята, че съдът достатъчно ясно е описал стоковите разписки, които приема за доказани и по които да се дължи плащане, респ. че от съдържанието на решението става ясно кои от тях съдът дискредитира. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди в обжалваната част.

Втората въззивна жалба също е подадена в срок от „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК ****, като Решението е получено на 23.08.2022 год., а въззивната жалба е подадена на 07.09.2022 год., с която се обжалва решението в частта, с която са уважени исковете на ищеца. Смята, че решението в тази част е необосновано и неправилно. Счита, че ищецът не е успял да изпълни доказателствената си тежест, като в условията на пълно и главно доказване докаже наличието на правоотношение между страните, респ. валидни договори за покупко – продажба на автомобилни масла. Оспорва съдът да е преценил събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, а че е обосновал изводите си единствено на доказателствата, представени от ищцовото дружество, а представените от ответника документи, разписки, отчети, справки и т.н. не е разгледал при постановяване на крайния си извод. Оспорва изводите, до които съдът е стигнал, основавайки се на трайния характер на търговските отношения между страните и последиците от това. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете, като постанови ново решение, с което да отхвърли претенциите в цялост. Претендира разноски.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, с която се оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че са неоснователни доводите на ответника, че не са налице плащания и липсва осчетоводяване на процесните фактури и стокови разписки.

Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а решението в обжалвана част да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

3

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен по отношение на приложението на относимите към правния спор императивни правни норми.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „И.-И.“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.

Плевен, ул. **** съществуват следните вземания от „Т и Н КАР“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Н.“, ж.к. ****: за сумата от 2526,10 лв., представляваща цена на доставени автомобилни масла по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № 8954 от 25.11.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 806,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.11.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 773,86 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00016331 от 30.07.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 272,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.07.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 62,54 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00016551 от 12.08.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 21,79 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.08.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 1689,69 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00016968 от 08.09.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 576,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.09.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 2491,67 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00017361 от 01.10.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 833,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 705,60 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00017624 от 13.10.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 233,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.10.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 961,93 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00018325 от 19.11.2015г., ведно със 4 законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 308,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.11.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 1226,96 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00018554 от 03.12.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 388,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.12.2015г. до 16.01.2019г., сумата от 1827,48 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00019167 от 22.01.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 553,89 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.01.2016г. до 16.01.2019г., сумата от 1458,86 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00020251 от 30.03.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 414,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.03.2016г. до 16.01.2019г., сумата от 1016,38 лв., представляваща стойност на получени автомобилни масла съгласно стокова разписка № SB00020650 от 21.04.2016г., ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 282,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.04.2016г. до 16.01.2019г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 6547/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Разпечатката съдържа 26 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83c03361-210c-4cae-b348-1458834c536c