Решение № 1475 от 13.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1475 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100508390 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 10.12.2021 г., постановено по гр.дело № 8089/2018 г. по описа на СРС, Г.О., 172 състав/ обективирано в протокол от публично съдебно заседание проведено на 10.12.2021 г./, е осъден Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ул.“*******, да заплати по иск с правно основание чл.500 КЗ на ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес и седалище на управление: гр.София, район „Искър“, бул.“*******, сумата от 1755,65 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1500088532, ведно със законната лихва върху дължимата сума от подаване на исковата молба- 31.01.2018 г. до окончателното й изплащане, да заплати по иск с правно основание чл.86 ЗЗД сумата от 179,97 лв., представляваща вземане за мораторна лихва за периода 28.01.2017 г. до 31.01.2018 г., като е отхвърлен този иск за разликата до пълния претендиран размер от 180,32 лв. С решението на съда е осъден Г.

Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ул.“*******, да заплати на ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес и седалище на управление: гр.София, район „Искър“, бул.“*******, сумата от 680, 24 лв., представляваща общ размер на разноски за депозит за САТЕ, платена държавна такса, депозит за особен представител и депозит за свидетел. С 1 определение, постановено в закрито заседание на 24.03.2022 г. по гр.дело № 8089/2018 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 178 с-в е изменено постановеното по делото решение, в частта за разноските, като в неговата диспозитивна част, вместо изразите: Осъжда Г. Д.

К., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ул.“*******, да заплати на ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес и седалище на управление: гр.София, район „Искър“, бул.“*******, сумата от 680, 24 лв., представляваща общ размер на разноски за депозит за САТЕ, платена държавна такса, депозит за особен представител и депозит за свидетел, да се чете: „Осъжда Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ул.“*******, да заплати на ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес и седалище на управление: гр.София, район „Искър“, бул.“*******, сумата от 1119,19 лв., представляваща общ размер на разноски за депозит за САТЕ, платена държавна такса, депозит за особен представител и депозит за свидетел“.

Срещу решението на СРС, 172 състав е постъпила въззивна жалба от Г. Д. К., подадена чрез назначения му по делото особен представител адв.В. В., с искане същото да бъде отменено, в частта с която са уважени предявените осъдителни искове и вместо това да бъде постановено друго, с което същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение н а материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна - ответник "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е." АД, гр.София, чрез пълномощника си адв.З.Х. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

В настоящия случай, с петитума на исковата молба са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за заплащане на сумата от 1755,67 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и с правно основание чл.86 от 2

ЗЗД за заплащане на сумата от 180,32 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.01.2017 г. до 31.01.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

В практиката на ВКС се приема, че регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл.274, ал.1 и ал.2 от КЗ/отм./ и чл.500, ал.1 и ал.2 от КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл.213 от КЗ/ отм./ и чл.410 от КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в отменения Кодекс за застраховането и сега действащия Кодекс за застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона - умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл.274, ал.1 и ал.2 от КЗ/ отм./ и чл.500, ал.1 и ал.2 от КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност за управление и др./ именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗдП, с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Наличието на предвидените в чл.274 от КЗ/ отм./ и чл.500 от КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността 3 по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:

При постановяването на обжалваното решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Съдът приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато 4 решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

Разпоредбата на чл.2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена от него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., решение № 140/07.10.2009 г. по т.дело № 342/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/31.10.2011 г. по т.дело № 742/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съдът е длъжен да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск. Когато първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, а не е разгледал предявения, и не се касае до неправилна правна квалификация, първоинстанционното решение е недопустимо и въззивната инстанция следва да го обезсили и върне делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск.

На следващо място, съдът приема, че разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.

Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83c02e57-4953-4f9f-8bb8-c314df6f1161