Решение № 14 от 07.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20251100900859 по описа за 2025 година

Ищецът "Чернев Клима Инженеринг" ЕООД, ЕИК 203702847, твърди, че като изпълнител е сключил с "БИЛД-ЕХ" ЕООД, ЕИК 200152565, като възложител, Договор № 001-2/21.12.2022 г. с предмет: „Изграждане на пилотен затвор свързан с център за обучение на персонала и изграждане на преходно отделение (Half way house)”, като изпълнителят извърши строително-монтажни работи /СМР/ и дейности, съгласно инвестиционен проект и всички дейности отразени в техническите спецификации, съгласно техническо предложение и ценово предложение, вкл. количествено-стойностна сметка. Сочи, че възложителят не е изпълнил задължението си по чл. 2 от договора да заплати уговореното авансово плащане на ищеца, като му е преведена само сумата от 396 000 лв., представляваща начисленият ДДС по авансовото плащане, както и на 06.04.2023 г., сума в размер на 99 000 лв., но не и пълната дължима сума на аванса, в размер на 1 980 000 лв.

Сочи, че поради неизпълнението на възложителя, за ищеца е възникнало право на неустойка по чл. 20, ал. 2 от Договора в максимален размер от 10 % от стойността на забавеното плащане, или - 198 000 лв. Във връзка с отговора на ответника изрично оспорва вземането му за неустойка да е обусловено от изпълнението на задълженията на ищеца за СМР. Поддържа, че неустоечната клауза е валидна.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че е заплатил дължимата сума по договора, както и оспорва да е неизправна страна, а напротив – такава твърди да е именно ищецът.

Възразява, че клаузата по чл. 20, ал. 2 от процесния договор е нищожна, поради нейната неопределяeмост, поради противоречие със закона и накърняване на добрите прави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Оспорва да е договорена общо стойност на договора и авансовото плащане да има задължителен характер за страната. Намира неустойката за прекомерна.

Предявен е частичен иск по чл. 92 ЗЗД за сума в размер на 50 000 лева от общо дължимите 198 000 лева – вземане за неустойка по чл. 20, ал. 2 от Договор № 0012/21.12.2022 г.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните, 1 включващо и валидно неустоечно съглашение за вредите от неизпълнение на задължението на ответника да заплати уговорения аванс, размер на уговорената неустойка и възникване на предпоставките за упражняване на правото на неустойка.

Ответникът носи тежест да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

По допустимостта.

Както е посочено и в определението за насрочване на делото, настоящият съдебен състав намира производството по предявения частичен иск за допустимо. Не е налице хипотезата на чл. 126 ГПК, доколкото не се констатира по друго дело да е предявен иск със същия предмет и страни, нито се открива друго основание за недопустимост на производството.

Ищецът определя колко и какви искове ще предяви в едно производство и дали ще защити свое субективно право по пътя на възражение за прихващане в друг исков процес или като самостоятелен иск в отделно производство, а реализиране на хипотезата на чл. 213 ГПК е по преценка на съда /настоящият състав не може да разпореди присъединяване на настоящото дело към друго такова, това може да се случи единствено по преценка на съда, който следва да извърши присъединяването – този пред който е по-рано заведеното дело/.

Предмет на производството по т.д. 2278/2024 година по описа на Софийски градски съд е осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 265 ЗЗД за сумата от 155 633,47 лв. с ДДС., представляващи стойността на извършените до момента и останали незаплатени СМР по Договор № 001-2/21.12.2022 г., който “Чернев Клима Инженеринг“ ЕООД е предявил срещу „БИЛД-ЕХ“ ООД. Предмет на производството по т.д. 2502/2025 година по описа на Софийски градски съд е осъдителен иск между същите страни, но за друга част от вземането, предмет на настоящото производство.

Ето защо, макар в един и същи съд да има висящи две дела между същите страни, доколкото производствата по настоящото и цитираните две дела са предявени на различно основание (що се касае до т.д. 2278/2024 година) и различно искане (по отношение на т.д.

2502/2025 година), не е налице процесуалната пречка за допустимост по чл. 126 ГПК на настоящия иск. Макар исковете да се основават на общ правопораждащ факт, имат различно основание/искане, обосновано от разликата в твърдените конкретни факти и обстоятелства, очертаващи предмета на доказване по делото, съответно – различен петитум. Както е посочено, по-рано заведеното дело не е основано на твърдения за недействителност на правната сделка, нито пък произтича от твърдения за настъпило разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на същия, като такива твърдения не са наведени и по предявения в най-ранното производство, на основание чл. 211 ГПК, насрещен иск.

Ето защо, настоящото производство е допустимо.

На следващо място следва да се посочи, че съдът не може да игнорира и твърденията на ищеца, че заплащането на аванса не е обусловено от изпълнение на строително –ремонтните дейности по договора, на което основава своята претенция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 92 ЗЗД.

Ищецът основава своята претенция за заплащане на сумата от 50 000 лева, като част от общо дължимия размер от 198 000 лева на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Договор № 0012/21.12.2022 г., с която страните са уговорили неустойка при неизпълнение на задълженията на възложителя по чл. 10, ал. 1, т. 10.1.1 от цитирания договор. Посочено е, че при такова неизпълнение дължимата на изпълнителя неустойка е в размер на 0,2% от стойността на забавеното плащане, за всеки просрочен, но не повече от 10% от тази стойност.

Между страните не са спорни, а от представените по делото доказателства се установява, че са обвързани от Договор № 001-2/21.12.2022 г. с предмет: „Изграждане на пилотен затвор свързан с център за обучение на персонала и изграждане на преходно отделение (Half way house), като изпълнителят- ищец е поел задължение да извърши строително-монтажни 2 работи /СМР/ и дейности, съгласно инвестиционен проект и всички дейности отразени в техническите спецификации, съгласно техническо предложение и ценово предложение, вкл. количествено-стойностна сметка. Страните не спорят относно датата на сключване на договора, както и че същият е със съдържанието по представения с исковата молба.

В чл. 20, ал. 2 от договора се съдържа неустоечна клауза, съгласно която ако възложителят не изпълни задълженията си по чл. 10, ал. 1, т. 10.1.1 от договора, дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,2% от стойността на забавеното плащане, за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от тази стойност. Според установено в чл. 10, т. 10.1.1., възложителят има задължение да заплати цената на договора по реда и при условията в него.

В Раздел II от договора се съдържат клаузите относно уговорената цена, заплащане на каквато е основната престация на ответника по договора. Според чл. 2, ал. 1, общата стойност на договора за фаза 1 е 2 200 000 лева без ДДС (тоест, 2 640 000,00 лева с ДДС).

Съдът не намира тази клауза за неясна, като отчита, че договорът е сключен върху предварително зададен образец. Ясно е посочено, че цената се формира поотделно за фаза 1 и фаза 2 на договора (втората фаза е опционално предвидена), като в случая относима е цената за фаза 1, ясно определена на 2 200 000 лева без ДДС в чл. 2.1.. Следователно, противно на възраженията на ответника, към момента на сключване на договора, е постигнато конкретно договаряне за цената на изпълнение на СМР в първа фаза, която е посочено и че е по КСС (количествено – стойностна сметка) по Приложение 3.1., неразделна част от договора. В посочения раздел I I е предвиден начинът на формиране на цената и нейните компоненти. В чл. 3 от договора е уговорен начинът и сроковете за заплащане на цената по договора. В чл. 3.1. е предвидено авансово плащане до 90% включително от стойността на Фаза 1 по договора с ДДС по искане на Изпълнителя, платимо в 5-дневен срок от направено писмено искане от изпълнителя за плащане на аванс. В случай на предоставен аванс е уговорено неговото сторниране от стойността на първите междинни плащания, след представен за разплащане протокол (образец 19). Авансът се счита за усвоен с извършване на плащането, чрез което се завършва сторнирането на пълния му размер. Писменото искане за плащане на аванса за Фаза 1, ведно с документите към него се представят на възложителя в 2- дневен срок от сключването на договора.

От заключението по приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано, мотивирано, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице, въз основа на проверка в счетоводствата на двете дружества, се установява следното. Уговореният в чл. 3 от Договора аванс възлиза на 2 376 000,00 лева с ДДС. На 22.12.2022 г. от разплащателна сметка на Билд Ех ЕООД е извършен паричен превод към Чернев Клима Инженеринг ЕООД в размер на 396 000 лева с основание на превода „по ПФ198/21.12.2022 г.“. Това плащане вещото лице е приело да е по аванс по договора и да съответства по размер на начисления по фактурата ДДС. Вещото лице е отразило и плащане от 06.04.2023 г. в размер на 99 000 лева с основание на превода „по ф-ра 208/23.12.2022 г.“, което също е приело да представлява плащане по аванса. По счетоводни данни главницата по Фактура № 0000000208 от 23.12.2022 г. е в размер на 1 980 000,00 лева, формирана от разликата между стойността на фактурата 2 376 000,000 лева и направеното първо плащане 396 000,00 лева, на 22.12.2022 г. Според вещото лице неустойката, изчислена съгласно чл.20, ал.2 от Договора върху главницата от 1 980 000,00 лева за периода от 23.12.2022 г. до 06.04.2023 г. (104 дни) е в размер на 411 840,00 лева.

От извършените проверки в счетоводствата на дружествата вещото лице е констатирало, че при ищеца за погасяване на задължението по фактура № 0000000208 от 23.12.2022 г. са осчетоводени плащания в размер на 1 639 995,72 лева, докато при ответника са осчетоводени плащания в размер на 1 625 722,20 лева. Разликата между сумата в размер на 1 639 995,72 лева, осчетоводена при ищеца и 1 625 722,20 лева, осчетоводена при отчетника е 14 273,52 лева, тъй като при ответника плащане на 12.02.2024 г. в размер на 89 558,35 лева е осчетоводено на един ред с основание „по пф 361;385“ и не става ясно коя фактура се закрива, докато при ищеца плащането от 12.02.2024 г. в размер на 89 558,35 лева е осчетоводено по две фактури: 14 276,52 лева по фактура №20000000208 и 75 281,83 лева по 3 фактура №0000000424 от 13.02.2024 г. (цялата стойност на фактурата е 75 281,83 лева, т.е. платена е изцяло).

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на неустойка, дължима по договора. Първата предпоставка от елементите от фактическия състав, при който възниква вземането по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е сключен между ищеца и ответника договор, което е установено в производството.

Следващият елемент от фактическия състав включва отговор на въпроса дали ответникът е допуснал неизпълнение на негово задължение, по силата на сключения договор и периода на забавата.

В отговор на този въпрос, съдът намира за необходимо да тълкува клаузите на договора, свързани с твърдяното от ищеца неизпълнение от страна на ответника за заплащане на аванс по договора, във връзка една с друга. Видно от съдържанието на договора, неустойката по чл. 20, ал. 2 има характер на мораторна неустойка, или такава, която се дължи при забавено изпълнение на парично задължение. В случая по чл. 10.1.1, се отнася до основното задължение по договора за ответника – за заплащане на цената по договора по уговорените начин и срокове. Според чл. 3.1, вр. чл. 2.1. от договора, е допусната възможност за заплащане на до 90 % от стойността (или до 2 376 000 лева с ДДС) на възложените СМР, като аванс, дължимо в 5-дневен срок от съответно писмено искане, писменото искане за аванс и документите за него (напр. проформа фактура или друго) следва да е в 2-дневен срок от сключване на договора на 21.12.2022 година.

Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83c01b53-7492-4d6a-a7e9-bf7eaf561308