Решение № 2687 от 13.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2687 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА Гражданско дело № 20251110136808 по описа за 2025 година

Производството е по Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба с вх. № 218048 от 20.06.2025 г., уточнена с молби с вх. № 228530 от 30.06.2025 г. и с вх. № 250698 от 21.07.2025 год. по чл. 8, ал.

1, т. 1 ЗЗДН от Д. Д. Г., ЕГН **********, с която се иска издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН в нейна полза срещу А. А., ЕГН **********.

В съдебно заседание молителят чрез упълномощения процесуален представител поддържа искането си за издаване на заповед за защита.

Ответникът чрез упълномощения процесуален представител оспорва молбата за защита като неоснователна.

Софийският районен съд, като взе предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, депозирана от Д. Д. Г. - в лично качество срещу А. А..

В молбата са изложени фактически твърдения за извършен акт на домашно насилие спрямо молителката Д. Д. Г., както следва:

На 18.06.2025 г. около 20:00 часа в град ********* ответник е осъществил акт на насилие, изразяващ се в наплюване, дърпане за косата, за ръцете, удар с шамар, хващане за косата, събаряне на земята и дърпане.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че са живели в условията на фактическо 1 съжителство и имат общо дете, както и че на 18.06.2025 год. след пререкания между страните, молителката е тръгнала към дома си, а ответника я е последвал.

Към сезиращата съда молба е представено СМУ № 205/2025 год. изготвено от специалист по съдебна медицина на 19.06.2025 год. след извършен преглед на Д. Д. Г., като в заключение е посочено, че при прегледа на пострадалата са установени травматични увреждания, както следва: контузия на десния горен крайник с лентовидно охлузване на дясната мишница, лентовидно охлузване с кантовани ръбове на дясната гривнена област с обширни оток и кръвонасядане на меките тъкани на това ниво, причиняващи ограничаване обема на движения на крайника в областта на гривнената става, поради изразен болков синдром. Тези травматични увреждани са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат, както части на човешкото тяло, така и предмети с по-голяма дължина и с по-малко напречно сечение с изразени ръбове и могат да се получат по начин и време, съобщено в предварителните сведения от пострадалата.

По делото е постъпило писмо от СДВР от съдържанието на което се установява, че на процесната дата е подаден сигнал, на които са се отзовали служители от 02 РУ-СДВР, където са установили лицата Д. Г. и А. Д.. По случая е образувана преписка, която е изпратена на СРП. В тази връзка по делото е изискана информация от Дирекция „Национална система 112“, като от писмо постъпило на 29.10.2025 год. се установява, че 18.06.2025 год. е постъпило обаждане от лице, представило се за Д. Д. Г..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – В, Г. Г.-майка на молителката, Б,А. Д. – брат на ответника, В. П. Н., Д,Д, Г,баща на молителката, както и Д. И..

В разпита си пред съда, свидетелката Г. е заявила, че познава ответника, тъй като дъщеря й от 14 годишна има връзка с него и от когото има дете. За процесния случай споделя, че около 19:00 часа на 18.06.2025 год. А. се обадил на дъщеря й да отиде при него на работното му място, намиращо се на ******“. Малко след 20:00 часа дъщеря й се обадила по телефона, плачейки, като казала, че е била бита от А.. Когато свидетелката видяла дъщеря си, същата била мръсна, чорлава и пребледняла. Няколко минути след това в дома на свидетелката се появил и А., който викал и отправял заплахи. Същият се опитал да влезе в двора на дома на свидетелката, но дъщеря й - молителката Д. и нейният баща затискали вратата отвътре, при което А. дръпнал за ръката молителката, вследствие на което тя имала червено одрано на китката на дясната ръка. А. останал пред дома на свидетелката, като се появил и неговият брат. Молителката се обадила през това време на телефон 112, като след пристигане на полицейските служители, същата излязла за да разговаря с тях.

След случката, свидетелката споделя, че между страните не е имало проблеми.

В разпита си пред съда, свидетелят Д. е посочил, че страните поС.но се 2 карали и събирали. За процесния случай си спомня, че бащата на молителката му е звъннал да дойде да прибере брат си от техния дом. Като отишъл на място, установил, че страните се карат, псуват и викат. Твърди, че брат му е бил замерян с метални предмети. След като полицията е дошла, страните са подписани двустранен протокол. Докато е бил там, не е чул брат му да заплашва молителката или семейството й, а обратното – семейството на молителката е заплашвало брат му, че ще го изкарат извън държавата. От брат си е разбрал, че конфликта между страните е започнал по-рано пред работата на брат му, провокиран от Д., която го е питала с коя и къде е бил.

Разпитан пред съда, свидетелят Д. Г. е посочил, че докато страните са живеели заедно, се е случвало ответника да посяга на дъщеря му.

За процесната случка на 18.06.2025 год. си спомня, че вечерта дъщеря му се прибрала след среща с А., като същата била разрошена и наплюта, плачела и казала, че А. я е набил пред дюнерите, където работи. Тогава свидетелят решил да отиде да пита А., защо е набил дъщеря му. Когато излязъл на двора с дъщеря си, А. се появил и отрекъл да е бил молителката. Същият крещял и обиждал. Ответникът се опитал да влезе в двора на свидетеля, но дъщеря му се пресегнала да затвори вратата, като в този момент А. е сграбчил ръката й и започнал да я вдига нагоре, а тя започнала да вика, за да я пусне. На 18.06.2025 год. сигнализирали на полицията. След това е имало заплахи за изнасилване на дъщеря му от различни профили в интернет.

Действително посочената група свидетели - В.Г. Г., Б. А. Д. и Д.Д. Г. се намират в близка родствена връзка със страните по делото, но това обстоятелство само по себе си не е основание за дискредитиране на техните показания, а единствено за преценката им с оглед всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК). Отчитайки вероятността тази група свидетели да са заинтересовани в полза на някоя от страните по делото, законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Настоящата съдебна инстанция ще кредитира показанията на тази група свидетели само по отношение на изнесените от тях твърдения, касаещи пряко предмета на производство и които са били непосредствено възприети от тях, но не и по отношение на фактите и обстоятелствата, които са им били преразкани и на които те не са били очевидци.

В разпита си пред съда, свидетелят В. П. Н. е посочил, че няма спомен да е присъствал на инцидент на 18.06.2025 год., тъй като работата му като полицейски служител е свързана с поС.но отзоваване на подобен тип сигнали.

Съдът намира, че показанията на свидетеля са безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което ще кредитира същите.

Разпитана пред съда, свидетелката И. не си спомня, да е присъствала на случай, в който А. да е проявявал насилие към молителката. Последната често е посещавала работното място на А., тъй като и свидетелката е работила там, 3 но не е виждала насилие между тях. Съдът намира показанията на свидетеля за правдиви и логични, поради което ще кредитира същите по повод релевантните за делото факти.

По делото е приета декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съдът намира, че декларацията не представлява годно доказателствено средство. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН предвижда правна възможност на молителя заедно с молбата за защита да депозира декларация с описание на акта на домашно насилие, която може да бъде доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. За да бъде тя годен източник на информация, декларацията трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който той е описан в молба за защита, както и да съдържа пълно, точно и ясно описание на акта на домашно насилие по време, начин, място на извършване, извършител и пр.. В случая в декларацията не се съдържа точно описание на акта на домашно насилие, доколкото не е конкретизирано мястото, на което се твърди да е извършено. Ето защо, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира за негодно доказателствено средство и не формира вътрешното си убеждение въз основа на същата. В конкретния случай по делото са събрани и други доказателства, установяващи акта на насилие.

При така установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Физическото насилие е най-видимата проява на насилие. Съществуват различни видове физическо насилие, които човек може да изпита, като: хапане, драскане, бутане, блъскане, ритане, задавяне, душене, хвърляне на предмети, насилствено хранене или отказ от храна, физически ограничения (връзване), безразсъдно шофиране и други. Физическото насилие може да бъде нещо, което започва бавно с тенденция да се увеличава.

Съдът приема, че молбата за защита е депозирана в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадалото лице, което е видно от датата на входящия номер на регистратурата в съда. Поради изложеното съдът намира, че е валидно сезиран от процесуално легитимирана страна.

От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че ответника А. А. е извършил спрямо молителката Д. Д. Г. акт на домашно насилие, както следва: на 18.06.2025 г. около 20:00 часа в град ******** изразяващ се в наплюване, дърпане за косата, за ръцете, удар с шамар, хващане за косата, събаряне на земята и дърпане.

В подкрепа изводите на съда е представеното към сезиращата съда молба СМУ № 205/2025 год., както и показанията на разпитаните в хода на производството свидетели Виолина Г. Г., Б.А. Д. и Д.Д.Г. от които се 4 установява съС.ието на молителката непосредствено след процесния инцидент, както и генезиса на събитията развили се на 18.06.2025 год.

Съобразявайки конфликтните отношения между страните на сочената дата, при извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че доказателствата са обективни и отразяват действителните отношения между страните на 18.06.2025 г. около 20:00 часа в град София, на ****** относно осъществения акт на домашно насилие от А. А. срещу Д. Д. Г..

Следва, че деянието на домашното физическо и психическо насилие, извършено от ответника А. А. е доказано с доказателствените средства съгласно приложимите разпоредби на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т.1 ЗЗДН. За настоящия спор е ирелевантно каква е била причината за осъществената агресия от А. А. към молителката, тъй като от събраните доказателства се установи, че действието на 18.06.2025 г. около 20:00 часа в град София, на бул.

„Ломско шосе“ № 78, представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл.

2, ал. 1 от ЗЗДН, във формата на физическо и психическо насилие срещу Д. Д.

Г.. Дали случилото се е било провокирано от влошените лични отношения на страните, респ. дали е преднамерено или случайно деяние, е без правно значение за настоящия спор. Правните норми, регулиращите отношенията на лицата, които са във връзка по някоя от хипотезите на чл. 3 от ЗЗДН, не допускат извършване актове на домашно насилие.