Решение № 722 от 28.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Плевен, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430107028 по описа за 2023 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Х. П. М. против ***, c ***, и ***, с ***, с която са предявени следните искове:

- по отношение на първия ответник: за прогласяване на нищожност на ***, в условията на евентуалност – за прогласяване на нищожност на клаузата в чл.4 ал.1 – относно сключването на договор за поръчителство.

- по отношение на втория ответник: за прогласяване на нищожност на ***, и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5.00 лева, като частичен иск от 412.84 лева, представляваща недължимо платена сума. Ищецът твърди сключване на двата посочени договора, с двамата ответници, като сочи че договорите са във връзка един с друг. В исковата молба са изложени параметрите на сключения договор, изложени са аргументи за недействителност на двата договора, съгласно императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Претендират се разноски.

1

В с.з. на 29.04.2024г. е допуснато увеличение на размера на предявения иск по чл. 55 ЗЗД, като същият се счита за предявен за сумата от 240.18лв., като краен размер.

Ответникът *** не оспорва сключването на процесния договор, оспорва твърдението, че е било задължително сключване на договор, че в ГПР и в ГЛП е следвало да се включат вземанията на другия ответник, че тези разходи не са общи разходи по кредита, че може да се разглежда единствено недействителност на клаузата за поръчителство, счита, че вземането му по договора е действително, възразява срещу уважаването на доказателствените искания на ищеца, прави свои доказателствени искания. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски. Прави възражение за присъждане разноски на ищеца.

Ответникът *** не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, признава плащането на 5.00лв. по него, но не и на сумата от 412.84 лева, като твърди, че поради предсрочното погасяване на кредита, ищецът му е заплатил по-ниска сума.

Счита, че исковете са неоснователни, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен и претендираната сума не се дължи на осн. чл.

55 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.

Прави възражение за присъждане разноски на ищеца.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От представения ***, се установява, че ищецът Х. М. - като кредитополучател, и *** - като кредитор, са се договорили за сключване на договор за кредит за сумата от 1703.70 лв., със срок за погасяване 20.02.2023г., 18 погасителни вноски, ГЛП 39.75%, ГПР 47.85%, общ размер на всички плащания – 2289.06лв. В чл. 4 от договора е посочено, че ако кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение на кредита, той следва да представи банкова гаранция до 10 дни или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора лице до 48часа от подаване на заявлението, като в последния случай одобрението на заявлението е одобрението на кредита е до 24 часа от представяне на обезпечението. Видно от представения по делото ***, ищецът и ответникът *** са се договорили ответникът, в качеството си на поръчител, 2 да сключи договор за поръчителство с кредитора *** и да отговаря пред него солидарно за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит от същата дата, а а ищецът да заплати възнаграждение на поръчителя. В самия договор за поръчителство няма посочена сума за възнаграждение. В приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство е описано задължението по основния договор за кредит, като в т . II, т. 1 е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 120.09лв. на месец за периода на действие на съответния договор, като едва служебно изчислено от съда, възнаграждението се установява в размер на 2161.62лв.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:

Предявен е иск за прогласяване на *** за недействителен, като се сочи, че и сумата за поръчителството следва да е включена в ГПР, уговорен в договора.

По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че договорът за кредит е нищожен, тъй като противоречи на императивни изисквания на закона, включително, че оспорените клаузи на договора са неравноправни клаузи, което води до нищожност на целия договор за кредит. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи на договора са действителни, включително са договорени индивидуално. При извършване преценка относно действителността на договора за кредит, съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ответникът – кредитор не е представил по делото заявлението за кредит от ищеца, за да се направи извод, че той е имал действителната възможност да избере дали да представи обезпечение или да избере някой от двата посочени вида обезпечение в ОУ.

Не е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, за да се установи каква преддоговорна информация кредиторът е предоставил на кредитополучателя, и какво е включил в разходите по кредита. Не се спори между страните, че договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУР, и че е изпълнена 3 изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Сключеният договор, и по-точно Приложение № 1 съдържа посочване на общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент, годишния процент на разходите, погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на отказ от договора. Относно наведеното твърдение от ищцата, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора, съдът намира следното: съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 4 от договора е посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на банкова гаранция, което е изключително трудно изпълнимо условие, или поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице, вследствие на което между ищеца и *** е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство е сключен договор между *** и ***, по силата на който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ищеца, като вноските бъдат част от тези към кредитора. При служебно извършена справка в Търговския регистър по партида на кредитора и поръчителя се установява, че същите са свързани дружества - едноличен собственик на капитала на *** е именно ***, което, заедно с уговореното възмездно поръчителство още към момента на сключването на договора сочи знание у кредитора за наличието на допълнителни суми по договора под формата на възнаграждение за поръчителя, който именно кредиторът е упълномощен да събира. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, 4 включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.

Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като както се посочи това е определено като условие за отпускане и усвояване на кредита. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.

11, ал. 1, т. 10 3ПК.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло, като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че при добавяне в ГПР на възнаграждение за поръчителство, ГПР би възлизал на 320,42 %. Съдът намира, че така посоченият ГПР надвишава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не включи разхода за поръчителство в ГПР.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск е основателен, като следва да се прогласи недействителността на сключения ***, като противоречащ на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност, поради което не дължи произнасяне по него.

Предявен против втория ответник *** е иск за прогласяване 5 нищожността на договор за предоставяне на поръчителство на различни посочени основания, като по този иск, съдът намира следното: Този договор не е уреден в българското законодателство, а за да възникне поръчителство по един договор е необходимо не сключване на договор между кредитополучателя и поръчителя, а договор за поръчителство между кредитора и поръчителя – чл. 138 от ЗЗД. По делото не се доказа такъв договор да е сключен, независимо, че това е бил основния предмет на договора за предоставяне на поръчителство между ищеца и ***. Друг основен елемент от този ненаименован договор, е възнаграждението по него, дължимо от кредитополучателя по основния договор на поръчителя ***. В случая, съдът констатира при уговорката между страните в този елемент, противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради обстоятелството, че главницата – заетата сума по основния договор, е в размер на 1703.70лв., а стойността на поръчителството е в размер на 2161.62лв. лв., т.е. с 458лв. над стойността на самия кредит, като се отчете, че същевременно лихвения процент по кредита е към 40%, и реално кредитополучателят изначално дължи заплащане на повече от двойната стойност на заетите средства. Този висок размер на уговореното възнаграждение по никакъв начин не е обоснован в договора и не може да бъде преценен като еквивалентен на предоставената услуга, доколкото при неизпълнение на договора за кредит и евентуално реализиране на правата на кредитора не от кредитополучателя, а от поръчителя, последния не губи права, а има възможност да се удовлетвори от длъжника за платеното по силата на чл. 143 от ЗЗД. В случая недействителността на уговорката за възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство влече нищожност на целия договор, доколкото тя е толкова съществена част от този договор – представлява цялото насрещно задължение на кредитополучателя, че съдът намира, че договорът не би бил сключен без тази част – арг. от чл. 26 ал. 4, предл. последно от ЗЗД. В случая страните не твърдят да са налице други отношения помежду си, които биха предположили, че поръчителят би отговарял за неизпълнението на кредитополучателя без заплащане, напротив – кредиторът е този, който има такива отношения с поръчителя, доколкото са свързани лица, именно него сочи и дава възможност да поръчителства по сключваните между него и неограничен брой кредитополучатели договори за заем. Поради изложеното, съдът намира, че първият предявен срещу 6 ответника *** иск е основателен и следва да бъде уважен.