Решение № 791 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500994 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Н. И. П. чрез пълномощника му адвокат Д. Г. срещу решение № 1064 от 19.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 8060 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, шестнадесети състав, в частта, с което са изменени на основание член 150 във връзка с член 143, алинея 2 от СК размерите на дължимата месечна издръжка, определени с решение от 09.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 1887 от 2021 г. по описа на тридесети състав на ВРС, дължима от въззивника в полза на И. Н.

П. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител В. И. П., и А. Н. П. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител В. И. П., за разликата над 204,52 евро до присъдената сума от 306,78 евро за детето И. Н. П. и над 204,52 евро до 230,08 евро за детето А., считано от деня на предявяване на исковете /18.06.2025 г./, платими по банков път от 25-то до 30-то число на месеца, за който се дължат, до настъпване на законови основания за тяхното изменение или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до заплащането.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че майката на децата не е доказала, че плаща сумата от 350 лева месечно за уроци на И., нито месечни такси за спорт за А., тъй като същият не тренира. Не е съобразено също така, че бащата се грижи за още две деца и за жената, с която живее. Намира, че така определения размер на 1 издръжките не отговаря на възможностите му. Иска се отмяна на решението в частта за размера над 204,52 евро /400 лева/ за всяко едно от децата.

Въззиваемите страни чрез адвокат Б. Д. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата Излага се становище, че от определяне на предходната издръжка е изминал период от 5 години, през който не само са пораснали нуждите на децата, а и съществено са изменени социално-икономическите условия в страната. Освен това бащата има месечен доход, който му позволява да отделя такива суми, както и да се грижи да другото свое дете, на което също дължи издръжка. Намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, тъй като са отчетени всички релевантни обстоятелства, поради което и следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се сочи, че И. Н. П., родена на **.**.**** г., и А. Н. П., роден на **.**.**** г., са деца на В. И. П. и ответника Н. И. П. от брака им, прекратен с решение № 261240 от 09.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 1887/21 г. по описа на Районен съд – Варна, тридесети състав. С посоченото решение упражняването на родителските права по отношение на децата И. и А. били предоставени на майката В. И. П., а бащата е задължен да заплаща месечна издръжка в размер по 200 лева за всяко от децата чрез тяхната майка и законен представител. Излага, че от постановяване на съдебното решение обстоятелствата са се изменили - изминал е дълъг период от време, а нуждите на децата се увеличават постоянно, поради което са налице предпоставки за изменение на решението. Определените месечни издръжки в размер на по 200 лева за всяко от децата са крайно недостатъчни за покриване на нуждите им.

Така определената издръжка не е съобразена с потребностите им в настоящия момент, които значително са нараснали от определяне на предходната издръжка. И. е ученичка в СУ „Г. М." и завършва осми клас в паралелка, изучаваща рекламна графика, поради което за кандидатстването й са били нужни уроци по математика, които са стрували на майката по 40 лева за урок 3 пъти седмично. Нужната сума дневно е около 10 лева за осигуряване закуски/обяд. А. е ученик в СУ „Г. М." и завършва втори клас, тренира карате, тренировките по което се провеждат три пъти в седмицата, а цената на месечната карта за тях е 80 лева и се плаща авансово. Униформата за училището, в което учат децата струва по 395 лева годишно за двете деца и е 2 заплатена от майката. През част от времето майката и децата живеят в СО „Б.“ в жилището на родителите на ищцата, тъй като жилището им е с ограничена площ и всяко от децата няма в него собствена стая. За придвижването от СО „Б.“ до училището, в което учат майката прави допълнителни разходи за транспорт. И двете деца имат широк кръг приятели, като за срещите им с тях са нужни допълнителни средства. За посещение на кино, театър или други културни мероприятия и посещение на празници на приятелите им като рождени и имени дни и други са необходими допълнително средства. Твърди се, че ответникът е в работоспособна възраст и следва да участва съразмерно в издръжката на децата. Претендира се от съда да постанови решение , с което да измени дължимата издръжка от Н. И. П., определена с решение № по гр.дело №1887/21год. по описа на ВРС,30-ти състав, като увеличи размера й от 200 лева на 600 лева месечно за всяко едно от децата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на исковата молба /18.06.2005 г./ до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал такъв, в който не оспорва, че дължи издръжка за децата И. и А., но оспорва размера на месечната издръжка, претендирана от ищцата В. И. П.. Излага, че размерът на издръжката съгласно член 142 от СК се определя според нуждите на децата и съобразно доходите му и в този смисъл, ако и да са настъпили изменения в нуждите на децата, то във възможностите му да заплаща издръжка няма съществени изменения. Сочи, че към настоящия момент има друго семейство и се грижа за още две деца - Й. Н. П. ЕГН **********, която е негова дъщеря от съвместното му съжителство с М. П. Х., Б. Р. Р. ЕГН **********, което е дете на М. от предходен брак. Твърди, че е заплатил половината от сумата за частни уроци за кандидатстването за осми клас, както и заплаща месечно тренировките по карате на сина им. Никога не е отказвал да дава допълнително средства извън определените от съда, напротив през 2024 г. е закупил гардеробчета за стаите на децата и ежемесечно купува дрехи, обувки и други нужни вещи. Винаги е помагал и се отзовава за нуждите на децата, когато има възможност, особено когато е свързано със тяхното развитие или други извънкласни занимания, културни мероприятия, хобита или други мероприятия. По отношение на твърдението в исковата молба, че за издръжка на децата на месец са нужни от по 600 лева или 1200 лева общо за двамата, счита, че максимално търсената от него издръжка следва да не надвишава общо 700 лева на месец за двете деца, като намира, че искания размер е прекомерно завишен и непосилен за него предвид реалните му доходи и семейството, за което трябва да се грижи. Моли съда при определяне размера на издръжката да определи същата в размер от по 350 лева за всяко дете.

Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане” – Варна е представила становище, в което изразява мнение, че 3 искът е основателен, а конкретният размер следва да бъде определен съобразно възможностите на страните.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Предявените искове са с правно основание член 150 от СК, съгласно която разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата, които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.

Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му.

Възможността се преценява към момента на постановяване на решението.

Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние, интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се определят обективно и конкретно.

В конкретния случай увеличението на издръжката, дължима от ответника, се обосновава с нарастване на нуждите на децата за времето от предходното определяне на издръжката, както и с изменението на социалноикономическата обстановка, тоест повишаване на цените и инфлацията. За да е основателен предявения иск за изменение на издръжката чрез нейното увеличаване е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка, което според правилото на член 154, алинея 1 от ГПК е в тежест на ищцата да докаже настъпилата перманентна и значима промяна.

От датата на постановяване на решението, с което е била определена издръжка в размер на по 200 лева за И. и А. са изминали повече от пет години и за това време потребностите на двете деца са нараснали с оглед тяхното физическо и интелектуално развитие, а и много съществено са се изменили социално-икономическите условия.

4

При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за 2025 г. е средно в размер на 6 473 евро. След изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице /алкохол и тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, заеми и дългове/, размерът на средният разход за месец възлиза в размер на 404,17 евро. Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни потребности, а деца на 16 и 10 години имат нужда от средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в размер на поне 400 евро месечно.

Официалната линия на бедност за 2026 г. в България е определена на 390,63 евро, което представлява значително увеличение спрямо предходната 2025 година, когато прагът е бил 638 лева, като тази стойност е утвърдена с Постановление № 175 на Министерския съвет от 3 септември 2025 г.

И. е на шестнадесет години, а А. на десет години и няма спор, че нямат специфични потребности. Възрастта им предполага непрекъснато нарастващи разходи по задоволяване разностранни интереси - в училище и придобиване знания извън него, необходимост от собствен социален живот и контакти.

Майката няма алиментни задължения към други лица, бащата има към детето Й., родено през **** г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че брутното трудово възнаграждение на майката за 2025 г. е средно 1 385,14 евро на месец, брутното трудово възнаграждение на бащата за същия период е средно 1 478,89 евро на месец.