Решение № 4034 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4034 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100510629 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12405/25.06.2025 г. по гр. д. № 60559/2024 г. по описа на СРС, 68 състав е отхвърлен като неоснователен предявения от „Минолби“ ЕООД против „А1 България“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2,68 лева, която според ищцовата страна е платена без основание и подлежи на връщане според издаденото от ответника кредитно известие № 652959194/31.01.2022 г.,тъй като представлява разлика между платените за сметка на ищеца неправомерно начислени от ответника месечни абонаметни такси за предоставени мобилни услуги през периода от ответника месечни абонаментни такси за предоставени мобилни услуги през периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. по сключен от страните договор № 503554975 и Приложение № 1/03.12.2021 г. към него, удостоверени в издадена фактура № 442068121/04.01.2022 г. и реално дължимите такси за тези услуги, с включен ДДС, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковаята молба – 11.10.2024 г. до окончателното плащане и разноските по делото, а ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 1 от ГПК да заплати на А1 България ЕАД 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 244345/14.07.2025 г. от „Минолби“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че с молба становище във връзка с проекта за доклад по делото и отговора на исковата молба било уточнено, че сумата по иска съответства на издадено по процесната фактура и за процесните мобилни услуги кредитно известие по реда на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС, но сумата не била възстановена. Следователно и плащането по процесната фактура било прието без възражения от страна на оператора.

Кредитното известие не било оспорено по основание и размер от издателя му А1 и то обективирало парично задължение към Минолби ЕООД. Крайният извод на съда бил неправилен, тъй като кредитното известие потвърждавало дължимост на процесната сума към ищеца. Поддържа, че плащането по фактурата било прието от мобилния оператор без възражения. Посочва, че дори плащането да било извършено от трето лице, то същото било използвано за погасяване на задължение на ищеца. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 295112/09.09.2025 г., подаден от „А1 България“ ЕАД, с което излага съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 60559/2024 г. по описа на СРС, 68 състав е образувано по искова молба, подадена от „Минолби“ ЕООД против „А1 България“ ЕАД, с което е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при мобилен оператор – ответника „А1 България“ ЕАД за 2161 услуги (мобилни 2 услуги/телефонни номера, телевизия, интернет – пакети). Твърди, че ответникът е издал фактура № 442068121 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ********20,66 лева без ДДС, ********- 18,40 лева без ДДС, ******** – 28,32 лева без ДДС. Твърди, че „Минолби“ ЕООД е заплатило пълния размер на фактурираната сума с вкл. ДДС, след което при направена справка дружеството установило, че е платило повече от действително дължимите такси за договорените пакети за мобилни услуги общо в размер на 2,24 лева без ДДС. Направили опит да получат необходимото съдействие от служители на ответника, за да бъде преустановено неправомерното фактуриране на повисоки такси от договорените. Не последвал отговор. Моли ответникът да бъде осъден да заплати неправомерно начислената сума от 2,68 лева, представляваща сбор от платените без основание такси, едностранно начислени от ответника по издадената фактура, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който „А1 България“ ЕАД заявява, че я оспорва. Поддържа, че между страните е сключен договор с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., в което било посочено, че параметрите относно SIM карта, телефонен номер, тарифен план се описват в Приложение № 2. В приложение № 2 бил посочен тарифният план относно мобилна услуга № ********, ********, ********. Твърди, че в представената по делото фактура № 442068121 било отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните били уговорени съгласно Приложение № 1 като поддържа, че таксите по фактурата били определени правилно. Освен това, оспорва, че „Минолби“ ЕООД е заплатил сумата по фактурата, като посочва, че услугата е ползвана от лица, които не са служители на дружеството. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало, че процесната сума е платена от ищеца, поради което и предявеният иск е отхвърлен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на 3 случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, че ищецът е платил исковата сума без да е имал задължение за това.

Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е сключен Договор № 503554975 – условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, към което е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021 г. В приложението са уговорени тарифните планове за мобилни услуги, предоставяни за мобилен номер ********, ********, ******** с тарифа с план А1 М клас S, и 2ХL. Установено е, че на 04.01.2022 г. ответното дружество е издало фактура № 442068121, удостоверяваща начислени задължения за такси и потребления за мобилни услуги за номер ******** с период на фактуриране - 28.11.2021г. до 27.12.2021г., като дължимата сума е в общ размер на 103,63 лева с ДДС. Видно от приложението към фактурата, начислените месечни такси за мобилните номера е 81,04 лева без ДДС.

Установява се, че за сумата от лева е издадено кредитно известие от „А1 България“ ЕАД по фактура № 442068121, с което съществуване на задължението за връщане на сумата е признато от ответното дружество. По делото не са събрани доказателства, че сумата е върната, като в тежест на ответника е било да установи посоченото обстоятелство.

С отговора на исковата молба ответникът „А1 България“ ЕАД е оспорил активната материалноправна легитимация на ищеца като кредитор по спорното вземане с възражения, че не е извършил плащане на претендираната сума, а тя е платена от трето лице (ползвател на услугата), поради което и ищецът не е намалил имуществото си с размера на платената сума. В 4 конкретния случай по делото не е спорно, че сумата от 2,68 лева е платена на ответното дружество, както и че плащането е с погасителен ефект по отношение на задължението на ищеца.

При въведеното твърдение, че трето лице е платило процесната сума в тежест на ответника е било да установи това обстоятелство, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Независимо от това, обаче, дори и да се установи този факт, то без правно значение дали задължението е изпълнено от трето лице, доколкото договорът за ползване на мобилни услуги не е сключен с оглед личността на ищеца. Разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД предвижда възможност задължението да бъде изпълнено от трето лице вместо длъжника дори против волята на кредитора. Настъпването на погасителния ефект от плащането, извършено от трето лице е свързано с това то да е знаело, че изплаща чужд дълг и е изпълнило, за да погаси задължението (Решение № 197/2012г. по т.д. № 1043/2010г. по описа на ВКС, II ТО). Наличието или липсата на правен интерес у третото лице да изпълни чуждо задължение няма значение за погасителния ефект на извършеното плащане (Решение № 400 от 20.01.2015г. по гр.д. № 1756/2014г. на ВКС, IV ГО). Плащането, направено от трето лице погасява вземането и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил, освен ако кредиторът има интерес от личното изпълнение на длъжника. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника (чл. 74 ЗЗД или чл.

59 ЗЗД), което от своя страна води до извод за възникване на задължение за възстановяване на сумата на платилото я лице, което е пасив в имуществото на ищеца.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД не е поставена в зависимост от вътрешните отношения между длъжника и платилото лице. Вътрешните отношения са от значение само за страните по него и съдът не е длъжен да го изследва, за да установи дали има неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Достатъчно е ищецът да установи предаване, съответно получаване на сумата при начална липса на основание (Определение № 195 от 28.03.2010г., постановено по т.д.

№ 727/2010г. по описа на ВКС, Второ ТО).

Доколкото се установява, че в изпълнение на задължение по фактура № платил сума в размер на 2,68 лева повече от дължимото по Фактура 5

442068121/04.01.2022 г. относно мобилен номер ********, ********, ********, то предявеният иск се явява основателен и обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло.

По разноските

Съгласно чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати сумата от 25,56 евро – държавна такса в първоинстанционното производство, както и сумата от 51,13 евро – адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и сумата от 12,78 евро – платена държавна такса във въззивното производство и сумата от 25,56 евро – адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е съобразен с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото от въззивника възнаграждение съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото, размерът на претендираната сума, извършените във въззивното производство действия от процесуалния представител на въззиваемия, както и обстоятелството, че пред Софийски градски съд са висящи повече от 250 дела със сходен предмет между същите страни.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 12405/25.06.2025 г. по гр. д. № 60559/2024 г. по описа на СРС, 68 състав и вместо него постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите „А1 България“ ЕАД, ЕИК-131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК-201995159, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк „******** сумата от 1,37 евро (2,68 лева) с ДДС, представляваща платена без основание част от месечни абонаментни такси по договор № 503554975 по фактура № 442068121 за периода 28.11.2021-27.12.2021 г. за мобилна услуга с № ********, ********, ********.