Решение № 380 от 02.08.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Кърджали, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №

20245140101605 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове на „В и К” ООД, ЕИК 000225011, с адрес: гр. Кърджали, бул. България № 88 против Т. К. Й., ЕГН ********** с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 982,56 лв. (деветстотин осемдесет и два лева и петдесет и шест ст.), представляваща главница по договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 26.09.2021 г. до 26.10.2021 г., за обект, аб. № *******, с адрес: ******* както обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 29.11.2021 г. до 19.11.2024 г., в размер на 353,05 лв. (триста петдесет и три лева и пет ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране исковата молба 20.11.2024 г. до окончателното й заплащане. Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода при Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на потребители на ВиК оператор „ВиК“ ООД – гр. Кърджали, в сила след 05.10.2014 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на потребената питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като иска уважаване на предявените искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски.

Ответникът в срока за отговор, чрез назначения особен представител е подал такъв по реда на чл.131 от ГПК, като изразява становище, че от представените доказателства не се установява ответникът да е собственик на имота и съответно потребител на ползваните ВиК услуги, респективно съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което намира, че следва исковете да бъдат отхвърлени. Оспорва размера на претендираната от ищеца сума представляваща стойността на доставените, ползваните и незаплатените ВиК услуги, като намира, че не са представени доказателства установяващи точния й размер. Също така сочи, че по делото не са ангажирани доказателства за ежемесечно отчитане на показанията на индивидуалния и общия водомер, сиреч как е формиран размерът на претендираната сума и как е отчетен размерът на доставените услуги, 1 както и размерът на начисленото обезщетение за забава.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че между ищеца и ответника е съществувало договорно отношение за предоставяне на ВиК услуги до обект, който е бил собственост на ответника или върху който същият е имал ограничено вещно право на ползване; че ищецът е доставил водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период на стойността, която претендира /стойността на доставената и потребена от ответника вода, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги ред/. По акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и началния момент на забавата.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на "потребител" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на ******* е ищцовото дружество, но по делото липсват доказателства, че ответницата, на която е открита партида за доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот през процесния период е била собственик, респ. че в нейна полза е било учредено вещно право на ползване. Ето защо, ответникът не се явява потребител на ВиК услуги в процесния имот и следователно между него и ответника не е възникнало облигационно правоотношение за продажба на тези услуги.

Предвид изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца.

2

От ангажираните от ищеца документи, приети като писмени доказателства по делото – справка-извлечение и фактура, не се установява ответникът да е бил собственик, респективно ползвател на процесния имот, находящ се *******. Други доказателства, в т. ч. и такива ответникът да е подавал до ищеца заявление за откриване на партида на нейно име за процесния имот, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са ангажирани от ищеца, чиято е доказателствената тежест. Недоказването на наличие на валидно облигационно правоотношение, обвързващо страните през процесния период, като елемент от фактическия състав на иска, води до извод за неоснователност на същия без да е необходимо съдът да изследва наличието или липсата на останалите предпоставки.

Същевременно, по делото не се доказва и действително извършена доставка на водоснабдителни и канализационни услуги в имота през процесния период на претендираната стойност. Представените справка-извлечение за задълженията по абонатен номер № ******* и фактури са частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Документите не са подписани от ответника и не съдържат негово признание за дължимостта на сумите и следователно установяват само наличието на парична претенция на ищеца на посочената стойност, но не и реалната доставка на услугата като основание за възникване на това вземане. Ето защо, при липсата на други доказателства по делото съдът намира, че едностранно съставените от ищеца справки не доказват доставката на претендираното количество ВиК услуги.

Самите стойности на услугата, начислени във фактурите, са отражение на обективираното в представените от ищеца и приложени по делото карнетни листове.

Предвид това, за да се приеме, че във фактурите е остойностено именно количеството на потребената услуга за процесния имот, то следва самите карнети да са водени редовно, което също не се установи по делото. Видно от представения карнетен лист /на стр. *******/ е видно, че показанията на водомер в размер на 1961 кубични метра са отнесени към датата 24.01.2017 г, а в електронния карнет /стр. **/ - към дата 27.02.2020 г. От друга страна от протокола за демонтаж на водомера е видно, че последните показания на водомера в размер на 2672 кубични метра са към дата 27.09.2021 г., а разпитаният по делото свидетел ******* – ******* в ищцовото дружество сочи, че последното водомерът е бил засечен през месец февруари 2020 г. От изложеното следва, че показанията от 1961 кубични метра до 2672 кубични метра се отнасят до период, различен от претендирания /26.09.2021 г. – 26.10.2021 г./. Също така свидетелят сочи, че съгласно получена от нея информация ответницата е в чужбина. Изложеното от нея се потвърждава от данните във втората страница на приложения карнетен лист /на стр. **/, където последния положен подпис на абонат е от 30.05.2020 г. Отделно от това съдът установи, че е налице разминаване в номера на водомера в посочения карнетен лист, където е записан с № ******* и в протокола за демонтаж, където е записан с № *******. Тоест, съпоставянето на данните от карнетните листове с изложеното в исковата молба налага разбирането, че те не отразяват действителното положение. Само на това основание, искът подлежи изцяло на отхвърляне, въпреки, че могат да се изтъкнат и други съображения.

С оглед изложеното твърденията на ищеца за дължимост на суми се подкрепят единствено от изходящи от него частни документи, счетоводни отчитания и записи, които нямат обвързваща съда доказателствена сила. Тъй като изхождат от ищцовата страна и доказват изгодни за нея факти, документите следва да бъдат преценявани с оглед на всички събрани по делото доказателства. Други такива, служещи за установяване на реалните доставка и ползване на твърдените ВиК услуги, няма ангажирани.

Доколкото има пълно оспорване на дължимите суми /в отговора на исковата молба/, а представената справка за консумация на водомер от електронен карнет също е частен 3 документ, съдът намира, че в тежест на ищеца беше да установи начинът на снемане на данните от електронният карнет и как се констатират отчитаните чрез него количества, което той не проведе успешно в настоящото производство. При липсата на каквито и да било доказателства в тази насока съдът не би могъл да направи извод, че вписаните в информационната система на ответника данни отразяват реалното потребление на ВиК услуги по индивидуалния водомер на ответника в претендирания размер.

Приетото заключение на ССЕ, макар и неоспорено от ответника, също не установява пълно и главно дължимостта на претендираните за плащане от ищеца суми по партидата, тъй като вещото лице по нея е работило единствено въз основа на изходящи от ищеца частни документи, които са едностранно съставени от дружеството и не се ползват с материална доказателствена сила относно констатираните в тях задължения.

С оглед изложеното съдът приема, че ответната страна по главния иск Т. К. Й., ЕГН ********** няма качеството на потребител на ВиК по смисъла на закона; че същата не е встъпила в договорни отношения с „В и К” ООД, гр. Кърджали, с ЕИК 000225011, с адрес: в исковия период за доставка на такива услуги при публично известни общи условия относно имота - предмет на спора и че в нейния патримониум не са възникнали задължения за заплащане на цена на ВиК услуги относно този имот за исковия период от време.