Решение № 379 от 14.11.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. гр.Велинград, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. Т.А при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т.А Гражданско дело № 20235210100247 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Образувано е по искова молба, депозирана от „Кос Хол 1” ЕООД с ЕИК 202325247, седалище и адрес на управление гр. Костандово, Община Ракитово, Индустриална зона № 1, представлявано от управителя С. К. Х., и със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември” № 161, ет.1, ап.15, чрез адв. Г. П., против „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК 822106779 , със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, п.к.4600, Индустриална зона „Булгарцвет“, представлявано от управителя Н. Л. Л., с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.327, ал.1 ТЗ, и във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2880,00 лв. (две хиляди осемстотин и осемдесет лева), представляваща главница, ведно със законна лихва считано от 10.01.2023 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 1268,20 лв. (хиляда двеста шестдесет и осем лева и 20 ст.), представляваща мораторна лихва, за периода от 01.09.2018 г. до 09.01.2023 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 18 от 10.01.2023г., по гр.д. № 34, по описа на Районен съд Велинград за 2023 г.

1

Ищцовото дружество твърди, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение № 18 от 10.01.2023г., по гр.д. № 34, по описа на Районен съд Велинград за 2023 г. . Сочи, че срещу посочената заповед е подадено възражение от страна на длъжника, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице правен интерес. Излага, че между страните са били сключени пет неформални договора за търговска продажба, като са доставили на ответното дружество следните стоки, за които са издадени: фактура № 0000002543/31.08.2018 г., на стойност 345,60 лв. с ДДС, за доставени 32 бр. иглолистни палети с размери 120/80; фактура № 0000002547/01.09.2018 г., на стойност 576,00 лв. с ДДС, за доставени 32 бр. епал палета с размери 1200/800; фактура № 0000002565/06.09.2018 г., на стойност 550,80 лв. с ДДС, за доставени 51 бр. иглолистни палети с размери 120/80; фактура № 0000002566/06.09.2018 г., на стойност 550,80 лв. с ДДС, за доставени 51 бр. иглолистни палети с размери 120/80 и фактура № 0000002611/19.09.2018 г., на стойност 856,80 лв. с ДДС, за доставени 51 бр. епал палета с размери 1200/800.

Твърдят, че въпреки достатъчно дългия период от време, ответното дружеството не е заплатило закупените от него стоки и към момента.

Задълженията на ответното дружество към момента са: По фактура № 0000002543/31.08.2018 г., дължима сума - 345,60 лв. с ДДС, и мораторна лихва 152,97 лева; по фактура № 0000002547/01.09.2018 г., дължима сума 576,00 лв. с ДДС, и мораторна лихва 254,78 лева; по фактура №

0000002565/06.09.2018 г., дължима сума - 550,80 лв. с ДДС, и мораторна лихва на стойност 242,87 лева; по фактура № 0000002566/06.09.2018 г., дължима сума - 550,80 лв. с ДДС, и мораторна лихва 242,87 лева и по фактура № 0000002611/19.09.2018 г., дължима сума - 856,80 лв. с ДДС, и мораторна лихва в размер на 374,71 лева. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът в срок по чл. 131 ГПК в отговора си, чрез адв.М., счита исковата молба за нередовна, тъй като не са изложени обстоятелства относно твърдените като сключени пет броя неформални договора. Сочи, че липсват 2 изложени обстоятелства относно предмета и условията по всеки един от петте неформални договора – предмет, цена, падеж, място на изпълнение на доставката и др. Оспорва предявените кумулативно съединени искове.

Излага, че действително между страните е постигнато съгласие ответното дружество да закупи от ищеца иглолистни палети и епал палети, но същите не са им предадени. Възразява относно твърденията за това, че са налице пет отделни договора за продажба, като в действителност между страните е постигнато съгласие за извършване на периодични доставки, като е следвало да бъдат предавани в складовата база на „Булгарцвет-Велинград“ ЕООД.

Твърди се, че въпреки това и въпреки издадените данъчни фактури ищцовото дружество не е предало собствеността на договорените количества палета, а единствено е издало данъчни фактури чрез които индивидуализира предмета на всяка отделна доставка в изпълнение на общата договорка за периодични доставки. Възразява против твърденията затова, че стоките са предадени на ответното дружество, поради което и собствеността не е прехвърлена и довереното дружество не дължи тяхната цена. Прави възражение за давност, тъй като петте фактури са изпълнение на един договор за периодични доставки, поради което и давността за всяка доставка е тригодишна и към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК давността е изтекла.

Прави възражение на собствено основание за изтекла погасителна давността на лихвата за забава,която е тригодишна. Моли съда да постави решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените установителни искове по чл.422 от ГПК. Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

По иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.327, ал.1 ТЗ, За основателността на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е било да установи, че между страните са налице пет неформални договора за търговска продажба размер на 2880,00 лв. (две хиляди осемстотин и осемдесет лева). Ответната страна, следва да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си, изложени в отговора на исковата молба, водещи до отпадане на отговорността му.

От приетата без възражения от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че след проверка на място в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е установило, че процесните фактури са осчетоводени за м. август и месец септември 2018 год. като приход от основната дейност, като същите са включени в Дневника за продажбите за м. август и м. септември, а начисленият ДДС в размер на 476.00 лв, осчетоводен в сч. сметка 4532 е внесен в бюджета. От данните, подадени в НАП е 3 установило, че вземането е отразено като дебитно салдо на сч. сметка 411 „Клиенти“, което ще бъде закрито при получаване на сумата чрез кредитиране срещу дебитиране на разплащателната сметка или Каса в левове.

От данните, подадени в НАП вещото лице установява, че процесиите фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, в счетоводна сметка 401 „Доставчици“ на стойност 2404.00 лв. и счетоводна сметка 4531 „ДДС покупки“ на стойност 476.00 лв., като същите са включени в Дневника за покупките и съответно Справката декларация за м. август и м. септември 2018 год. и е ползван данъчен кредит в размер на 476.00 лв., колкото е начисленият ДДС по процесиите фактури. Установено е, че воденето на счетоводствата и в двете дружества е организирано, съгласно изискванията на счетоводните стандарти. В съдебно заседание вещото лице прави уточнение, че директна проверка в счетоводството на ответника не е могъл да извърши, а заключенията направени в експертизата са на база проверка на НАП и счетоводството на ищеца, както съгласно уверенията на управителя на ответното дружество, че фактурите са осчетоводени.

От приетата експертиза се установява, че размерът на мораторните лихви за забавата на плащанията по отделните фактури, изчислена от датата на падежа на всяка фактура до датата на завеждането на Молбата за издаване на заповед за изпълнение - 10.01.2023 год. възлиза общо на 1267.74 лв., а за периода от 10.01.2020 год. до 10.01.2023 година възлиза общо на 877.28 лв..

Съобразно приетата експертиза общият размер на задължението на ответното дружество по процесиите фактури възлиза общо на 4174.74 лв и се образува от задължението както следва: 1 .Фактура № 0000002543 от 31.08.2018 год. на стойност 345.60 лв + 152.92 лв м. лихва; 2. Фактура № 0000002547 от 01.09.2018 год. на стойност 576.00 лв + 254.72 лв м. лихва; 3. Фактура № 0000002565 от 06.09.2018 год. на стойност 550.80 лв + 242.65 лв м. лихва; 4.

Фактура № 0000002566 от 06.09.2018 год. на стойност 550.80 лв + 242.65 лв м. лихва; 5. Фактура № 0000002611 от 19.09.2018 год. на стойност 856.80 лв + 374.80 лв м.лихва. Вещото лице не е събрало данни за извършено плащане по фактурите.

От събраните гласни доказателства, чрез разпита на Г. К. Х., се установява, че стоката предмет на сделките по петте фактури, е била предавана франко склад на продавача- на място в базата на ищцовото дружество. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като обективни и в синхрон със събраните писмени доказателства и приетата експертиза. При това положение следва да се отхвърли като неоснователно възражението на ответната страна, че не е получила процесната стока. Осчетоводяването на фактурите на посочената в тях стойност и основание по същество представлява признание на ответника за изпълнение на възложената работа на ищеца, както и удостоверява приемането от ответника без възражения по смисъла на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, и с което се установява втората предпоставка за уважаването на иска. Този факт съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на ответника за съществуването на задължения към ищеца в размера, който съответства на претендирания в исковата молба.

При съобразяване събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата без възражения от страните съдебна експертиза, която съдът кредитира изцяло, съдът счита за безспорно установено по делото, че са налице всички елементи на правопораждащия фактически състав на процесното вземане по петте неформални договора за търговска продажба, а именно: Фактура № 0000002543 от 31.08.2018 год. на стойност 345.60 лв;

Фактура № 0000002547 от 01.09.2018 год. на стойност 576.00 лв; Фактура № 0000002565 от 06.09.2018 год. на стойност 550.80 лв; Фактура № 0000002566 от 06.09.2018 год. на стойност 550.80 лв и Фактура № 0000002611 от 19.09.2018 год. на стойност 856.80 лв.

От събраните доказателства се установява безспорно, че ищецът е 4 изправна страна и е изпълнил изцяло задълженията си по договорите.

По делото не се твърди, а и не се доказва процесните задължения да са погасени, чрез плащане. Спорно между страните е дали задълженията са погасени по давност. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай изискуемостта на всяко от процесните вземания, предвид липсата на изрична уговорка между страните и при съобразяване разпоредбата на чл. 303а, ал. 4 ТЗ следва да се приеме, че е започнал да тече в 14-дневен срок от датата на издаване на фактурите, а именно по Фактура № 0000002543 от 31.08.2018 год., падежът на вземането за възнаграждение е настъпил на 14.09.2018 г., по Фактура № 0000002547 от 01.09.2018 год. е настъпил на 15.09.2018 г., по Фактура № 0000002565 от 06.09.2018 год. е настъпил на 20.09.2018 г., по Фактура № 0000002566 от 06.09.2018 год. е настъпил на 20.09.2018 г., а по Фактура № 0000002611 от 19.09.2018 год. е настъпил на 03.10.2018 г., следователно от този момент е започнал да тече давностният срок. В настоящия случай намира приложение петгодишната давност, което следва от вида на възникналите задължения, като същите не могат да бъдат характеризирани като "периодични плащания" и следователно не могат да се погасяват с кратката тригодишна давност на основание чл.111, буква „в“ от ЗЗД.

Предвид изложеното давностният срок относно процесните вземания е започнал да тече най- рано от 14.09.2018 г. (по Фактура № 0000002543 от 31.08.2018 год.) и същият е изтекъл на 14.09.2023 г., поради което съдът счита, че направеното възражение на ответника е неоснователно при съобразяване датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда- 10.01.2023 г..