Решение № 186 от 25.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Видин, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. Т.А като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320100907 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от ищеца Р. Т.

Т. от гр. София против Община Видин.

Твърди се в исковата молба, че на 21.03.2025г. в 15:50 часа в близост до Общински пазар на град В. ищецът спрял колата си, за да паркира в района на ул. „Б.“ и пресечката с ул. „С. К.“. В лекия автомобил бил с двете си малолетни деца. Слизайки от колата, изпратил съобщение, за да заплати паркиране.

Качили се с децата на тротоара. Ищецът получил съобщение, че е заплатил успешно и се навел, за да погледне съобщението. В този момент в теменната долна част на главата му се врязал ръба на неправилно поставената указателна табела от Община Видин на отстояние от височината на тротоара от 163 см.под 2,25 метра. Рукнала кръв, децата се разпищели. Ищецът успял да се придвижи до ЦСМП – Видин, където след преглед му били поставени няколко шева.

На следващия ден след инцидента ищецът се събудил с обездвижване на лицевите мускули в дясната част на лицето. Дежурният хирург казал, че вероятно е засегнат някой нерв. В следващите дни състоянието му се влошило.

Прегледал го специалист по нервни болести, който установил засягане на лицев нерв в дясно, което е описано и в епикризата : ЧМН с лека лицева 1 асиметрия с увиснал десен устен ъгъл . При показване на зъбите десния устен ъгъл изостава.

Твърди се, че е налице причинна връзка между описания инцидент и противоправното и виновно неизпълнение от ответника на задължението му да постави пътен знак /указателна табела „синя зона“ в съответствие с изискванията за безопасност на движението и при нарушение на чл. 19, ал. 5 о т Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, при което ищецът претърпял болки и страдания , шок, стрес, уплаха, загуба на кръв от раната в теменната долна част на главата и временно увреждане на лицев нерв в дясно, което довело до лека лицева асиметрия с увиснал десен устен ъгъл.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Община Видин да заплати на ищеца обезщетение в размер на 12 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на инцидент на 21.03.2025г. в 15:50 ч в гр.

В., изразяващ се във врязване в теменната долна част на главата му на ръба на неправилно поставен пътен знак / указателна табела от Община Видин за „синя зона“, находяща се в гр. В., на ул. „Б.“ и пресечката с ул. „С. К.“, поставена от Община Видин в отклонение на задължителните правила и норми за поставянето й на височина не по-малка от 2,25 м., в резултат на което ищецът претърпял болки и страдания, шок, стрес и уплаха след инцидента, загуба на кръв поради раната в теменната долна част на главата и увреждане на лицев нерв в дясно и лека лицева асиметрия с увиснал десен устен ъгъл.

Претендира се присъждането на законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди се, че поставянето на пътния знак е извършено в съответствие с Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г., като част от организацията на движението, утвърдена с решение на Общинския съвет. Не е установено отклонение от нормативните изисквания, включително и по отношение на височината.

2

Сочи се, че дори хипотетично да се приеме, че табелата е била поставена на по-ниска от изискуемата височина, липсва пряка и непосредствена връзка между това и конкретното твърдяно увреждане. Представените медицински документи не установяват категорично причината за травмата, нито механизма, по който се е случил инцидентът.

Твърди се, че липсват данни за виновно поведение, а напротивдействията на Общината са съобразени с нормативната уредба и добрите административни практики.

Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че не са били налице обективни пречки (лоша видимост, тъмна част на денонощието и др.), които да са възпрепятствали възприемането на околната среда, а според описаното в исковата молба ищецът си е гледал в телефона.

Оспорва се размера на претендираното обезщетение като прекомерен, непропорционален на твърдяното увреждане и несъответстващ на трайната съдебна практика за аналогични случаи.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност да присъди обезщетение в по-нисък от претендирания размер.

Претендират се направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е установено по делото, въз основа на ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства: лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 21.03.2025 г., медицинско свидетелство от 26.03.2025 г., амбулаторен лист от 27.03.2025 г., амбулаторен лист от 24.09.2025 г., амбулаторен лист от 15.10.2025 г., че на 21.03.2025 г. ищецът е претърпял травматично увреждане, обусловило временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свид. К. А.Т. – съпруга на ищеца, установява, че на 21.03.2025 г. съпругът и е претърпял инцидент. Около 15:50 – 16:00 часа децата се обадили по телефона и казали, че на баща им тече много кръв от главата и са пред Бърза помощ. Свидетелката си тръгнала от работа и пристигайки пред 3 спешното, заварила съпруга си целия в кръв с превръзка на главата да чака хирург да му зашие раната. Децата - близнаци на 10 години, били с него. Те били много притеснени дали ще се оправи. След като раната на ищеца била зашита тръгнали към мястото на инцидента с автомобил, който свидетелката шофирала. Отишли близо до Общинския пазар – на пресечката на ул. „Б.“ и ул. „С. К.“. Направили снимки на знака за платена зона за паркиране. Около него имало кръв. Ищецът и децата обяснили, че слизайки от автомобила, опитвайки се да пусне съобщение, изправяйки се, ищецът се е врязъл в поставения знак. Ищецът паркирал автомобила близо до табелата, излязъл от шофьорското място откъм пътя и отваряйки колата да си вземе телефона, въвеждайки текстово съобщение и изправяйки се, ударил в табелата дясната половина на главата си. Според свидетелката табелата е била висока около 160-163 см. На следващия ден ищецът бил с оток, с болки в дясната половина и обездвижване на дясната лицева част. Били много притеснени и отишли при същия хирург от предишния ден. Той казал, че това е нормално след такъв инцидент и след като мине отокът, ще се възстанови дясната половина на лицето. Тя не се възстановила. Ищецът имал болки, не се възстановил, не можел да започне работа, изостанал с учението заради травмата. Той посетил невролог, който му обяснил, че има засегнат нерв, за който е трябвало да се направи навременна физиотерапия. Ищецът направил физиотерапия и му предстои втора, тъй като лицевите му движения вдясно не са възстановени и при студени дни има болки. Свидетелката установява, че от м. март 2025 г. ищецът е напрегнат, депресиран, притеснен дали ще се възстанови, изостанал в учението, получил по-ниски оценки и му спрели стипендията. Не чувства добре и не е започнал работа.

Свид. К.Й. К. е състудент на ищеца във филиала на Русенския университет в гр. В., специалност „Електроника“. В показанията си установява, че през пролетта на 2025 г. по време на онлайн лекции ищецът му се обадил по телефона и го уведомил, че не може да присъства, защото си е сцепил главата. На следващия ден онлайн лекциите продължили и ищецът се появил пред камера с превръзка на главата, лицето му било леко изкривено.

Извинил се, че не може да присъства, защото има главоболие и пие болкоуспокояващи. Ищецът изглеждал притеснен и депресиран. Двамата се срещнали след седмица. Ищецът обяснил, че си е сцепил главата на пътен знак за платена зона около пазара. Продължавал да има изкривяване. Не знаел 4 какво ще се случи и дали ще му остане парализа, бил уплашен. Известно време отсъствал от лекции и успехът му паднал.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като непротиворечиви помежду си и кореспондиращи със събраните по делото доказателства.

Видно от заключението на изготвената съдебно – автотехническа експертиза, към 23.10.2025 г. височината на указателната табела за „синя зона“, поставена в гр. В. на пресечката на ул. „Б.“ и ул. „С. К.“ е 2,12 м. от нивото на тротоара.

Видно от заключението на изготвената фотограметрична експертиза, височината на указателната табела за „синя зона“, поставена в гр. В. на пресечката на ул. „Б.“ и ул. „С. К.“ към м. юни 2024 г. е била 1,61 м. от нивото на тротоара. В съдебно заседание вещото лице сочи, че е работил по архивна снимка от м. юни 2024 г. Сочи, че допустимата грешка при измерването е в няколко сантиметра. Не са отчетени изкривявания от перспектива, неравен терен и наклон.

Видно от заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, ищецът е получил разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата – в дясно теменно; симптом на Белл. Парализата на Белл е състояние, което причинява парализа и временна слабост от едната страна на лицето.

Състоянието е временно и отшумява при правилна физиотерапия.

Посочените увреждания отговарят на временно разстройство на здравето, не опасно за живота. По механизъм увреждането отговаря да бъде получено от удар с/или върху твърд тъпоръбест предмет, т.е. добре отговаря да бъде получено по начин и по време посочени в исковата молба и другите данни по делото. Не се наблюдава такава лицева асиметрия, който да променя външния вид на лицето на ищеца или да го загрозява. В съдебно заседание вещото лице сочи, че има увисване на десния устен ъгъл с 3-4 мм, което е незначителен козметичен дефект. Има обективна възможност симптомите на това заболяване да изчезнат най-много до една година.

Съдът намира, че трите експертизи следва да бъдат кредитирани като компетентно изготвени от лица, разполагащи със съответните специални знания и неоспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните 5 правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца), същите да са причинени виновно и противоправно от лице, действащо по възложение на ответника. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция. Тя възниква за лицето, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, така и чрез бездействие. Субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата, като се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Наличието на останалите обективни елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 21.03.2025г. в близост до Общински пазар Видин на пресечката на ул. „Б.“ и ул. „С. К.“ при заплащане на платено паркиране с текстово съобщение ищецът е претърпял инцидент, при който теменната долна област на главата му се е врязала в ръба на пътен знак, обозначаващ „синя зона“, като е получил разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата – в дясно теменно и симптом на Белл. На ищеца са причинени болки и страдания. Ето защо, съдът намира за установена първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответната Община за заплащане на обезщетение – наличието на вреди, причинени на ищеца.