Присъда № 14 от 19.05.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1617/2021
- Вид
- Присъда № 14
- Подписан
- 19.05.2021
- В сила
- 03.06.2021
- Състав
- ПЕТЯ КРЪСТЕВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
мотиви към присъда № 14 /18.05.2021г. по н.о.х.д. № 1617/ 2021г. по описа на Районен съд –Бургас
Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Бургас, с който на Л. П. Б. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26 от НК.
Подсъдимата признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК. Желае съдебното следствие да се проведе по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Бургас поддържа обвинението срещу подсъдимата. Пледира за осъдителна присъда, като счита обвинението за безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимата за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, след приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, което да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНСЗ.
Защитникът на подсъдимата не оспорва правната квалификация на деянието, както и фактите по обвинението, предвид изявлението на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК. Моли съда за снизходителност при определяне на наказанието.
Подсъдимата разбира обвинението. Признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Разкайва се, като твърди, че се е поправила и си е взела поука. Моли за снизходителност при определяне на наказанието.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Свидетелите П.А.К. и С.К.К. били семейни приятели със свидетелите М.Т.Ч. и Д.С.Ч..
През 2016г. свидетелят С.К.К. получил телефонно обаждане от подсъдимата Л. П. Б., която до този момент той не познавал. Тя му се представила за брокер на недвижими имоти.
Обяснила му, че продава земеделски земи в землището на село Д., община С.. Свидетелят К. проявил интерес и подсъдимата Б. му съдействала за сключването на сделка за придобиване на собствеността върху имотите, като след реализирането на сделката тя получила комисионна.
Тъй като бил доволен от услугите на подсъдимата Б., свидетелят К. и предоставил телефонния номер на своя приятел - свидетеля Д.С.Ч., като и казал, че той също има желание да закупи земеделска земя. Подсъдимата Б. се обадила на свидетеля Д.С.Ч., като му се представила за адвокат и му предложила две ниви с обща площ от 20 декара на стойност 587,30 лева, намиращи се в село Д., община С.. Сделката била изповядана и подсъдимата Б. получила уговорената преди това комисионна.
На неустановена дата в началото на месец май 2018г. свидетелят С.К.К. бил в компанията на свидетеля Д.С.Ч.. В един момент мобилният телефон на К. започнал да звъни и той видял, че го търси подсъдимата Л. П. Б.. Двамата провели разговор, в хода на който тя му заявила, че в качеството си на брокер можела да му съдейства за закупуването на 36,3 декара земеделска земя в землището на село Д., община С.. Продажната цена била в размер на 16000 хиляди лева, като за всеки декар тя трябвало да получи по 50 лева комисионна. Б. му предоставила номерата на парцелите: № 026035 с площ 7.649 декара, № 026036 с площ 7.649 1 декара, № 042020 с площ 8.387 декара, № 073066 с площ 4.698 декара, № 037008 с площ 7.993 декара. Тъй като вече и имал доверие, свидетелят К. веднага се съгласил и заявил, че ще купи земята, като след това направил проверка в Служба по вписванията и установил, че предложените му от подсъдимата Б. поземлени имоти били действително обработваеми. Те били собственост на различни лица. Подсъдимата Б. не ги познавала и до този момент не била контактувала с тях по какъвто и да е начин.
След създаването на началната невярна представа у свидетеля К., че била брокер и щяла да му съдейства при закупуването на посочените имоти, в последващи разговори с К. подсъдимата продължила да затвърждава вече създадените неверните представи. Тя му изложила начинът, по който щели да процедират този път. Заявила, че първоначално тя щяла да купи имотите от техните собственици, след което да ги прехвърли на свидетеля К..
Обяснила му, че вече била договорена цена, но не и достигали 2000 лева. С оглед на това му предложила в най-кратък срок да и преведе горепосочената парична сума, чрез „Изипей“АД, която при сключването на сделката между тях двамата щяла да се приспадне от дължимата продажна цена. Свидетелят К. не възразил и приел така направеното предложение, без да предполага, че подсъдимата Б. нямала никакво намерение да изпълни своята част от уговорката. Вследствие на оказаното от подсъдимата въздействие свидетелят К. помолил съпругата си - свидетелката П.А.К. да взема от семейните им спестявания сумата от 2000 лева и да я нареди по сметка и в полза на подсъдимата.
На 04.05.2018г. свидетелката К.а се обадила по телефона на подсъдимата Б., за да и предостави необходимите за извършването на превода лични данни. След получаването им, К.а посетила офиса на търговско дружество „Изипей“АД, находящо се на територията на гр.Бургас и превела паричната сума в посочения по-горе размер на името на подсъдимата Л.
П. Б.. За извършеното плащане била съставена и разписка № 01000732713726 от 04.05.2018 г. в 12:39:25 часа.
Няколко дни след това свидетелката К.а получила нотариално заверена запис на заповед от 04.05.2018г., с която подсъдимата Л. П. Б. се задължавала да и заплати безусловно, без протест и в срок до 14.05.2018г. сумата от 2000 хиляди лева. Непосредствено след това подсъдимата Б. осъществила контакт със свидетеля К. и му казала, че неин братовчед, обявил за продан земя в село Д., община С. и поискала да и бъдат изпратени още 2000 лева за закупуването и. Свидетелят К. категорично отказал и заявил, че желае първо да приключи първата сделка и едва след това щял да мисли за придобиването на други имоти. От този момент нататък подсъдимата Л. П. Б. всеки път отказвала да прехвърли собствеността върху имотите, като изтъквала различни причини, които я възпрепятствали.
Тъй като при провеждането на първия разговор със свидетеля К. състоял се на неустановена дата в началото на месец май 2018г. подсъдимата Б. разбрала, че и свидетелят Д.С.Ч. проявявал интерес към закупуването на земеделски земи тя решила да въведе и него в заблуждение с цел да си набави средства по неправомерен начин.
На неустановена дата в началото на месец май 2018г. подсъдимата Л. П. Б. провела разговор по телефона със свидетеля Д.С.Ч.. Представяйки се за адвокат, какъвто в действителност не била, му направила оферта за придобиването на собственост върху земеделски земи в землището на община С. и община К., а именно: поземлени имоти в землището на град С. с № 026260, № 034128, № 033124, № 029031; поземлени имоти в землището на село Д. с № 024005, № 022027, № 020101, № 018181; поземлени имоти в землището на село Д. с № 013056, № 025014; поземлен имот в землището на село Константиново, община К. № 026015. Обявила му следните цени 80 лева за декар за имот в село Константиново, община К., 250 - 300 лева за декар за имот в село Д., община Среден и 2 за град С. и 300 лева за декар за имот в село Д.. Подсъдимата Б. го излъгала, че посочените имоти били собственост на нейни клиенти и тя била упълномощена да се разпорежда с тях.
Това не отговаряло на истината, тъй като Б. не знаела чия собственост са въпросните имоти, респективно не разполагала с документ, който да и предоставя правото да участва като страна при сключването на договор за покупко-продажба.
Свидетелят Ч. направил проверка на горепосочените имоти и след като се уверил, че същите били обработваеми се съгласил да ги купи. Цената го устройвала, а и имал доверие на подсъдимата Божилова. Той се свързал с нея и я уведомил за своето решение, което било взета под давление на създадените у него неверни представи. Тя му заявила, че ще започне да подготвя сключването на сделката. Указала му, че е необходимо той да и изпрати капаро в размер на 1450 лева, чрез системата за парични преводи „Изипей“, а след получаването им щяла да му изпрати запис на заповед и го уверила, че след като всичко било готово щяло да се състой и прехвърлянето на имотите. Мотивиран от действията на подсъдимата Б., свидетелят Ч. взел решение да се разпореди със семейни средства, собственост на него и съпругата му - свидетелката М.Т.Ч.. Той възложил на жена си да се занимае с изпращането на парите.
На 09.05.2018г. свидетелката Ч.а посетила офис на търговско дружество „Изипей“АД в град Бургас и наредила 1450 лева в полза на подсъдимата Б.. Служителят, който я обслужвал и издал разписка № 01000734514206 от 09.05.2018г. 10:05:14 часа.
Няколко дни по-късно на адреса на семейство Ч. в град С. била доставена пратка, изпратена от подсъдимата Б., която представлявала запис на заповед от 09.05.2018г., с която последната се задължавала да заплати на свидетеля Г.Д. Ч. - син на Д.С.Ч. и М.Т.Ч. безусловно и без протест сумата от 1450 лева до 17.05.2018г.. Свидетелят Ч. се обадил на подсъдимата Б., за да разбере как ще процедират оттук нататък, но тя не отговорила на обаждането му. По-късно се свързала с него и му казала, че сделката следва да отложи, тъй като била приета в болница. Свидетелят Ч. и влязъл в положение, тъй като не се съмнявал и бил уверен в истинността на казаното.
Няколко дни по-късно свидетелят Д. Ч. получил ново обаждане от Б., в хода на което тя предприела действия по затвърждаване на вече създадените у него неверни представи.
Заявила, че всичко вече било готово, но поискала да и бъдат преведени още 2330 лева.
Свидетелят Ч. не възразил и казал на жена си да изпрати исканата сума. У свидетелката Ч.а се породили съмнения за наличието на някаква нередност, но съпругът и заявил, че същите са несъстоятелни и по негово настояване тя отишла отново до офис на „Изипей“ в град Бургас и превела 2330 лева, като посочила за адресат подсъдимата Л. П. Б..
След превеждането на парите свидетелят Ч. станал доста настоятелен и многократно провеждал разговори по телефона с подсъдимата Б., която продължавала да го уверява, че всичко е наред, и че било въпрос на време сделката да бъде сключена. Един ден подсъдимата Б. му се обадила и му казала, че договорът ще бъде подписан и прехвърлянето ще бъде факт, но той трябвала да изпрати последната част от уговорената сума, а именно 3980 лева. Нетърпелив да приключи и най-накрая да придобие собствеността върху имотите, той казал на жена си да отиде и да преведе горепосочената сума. Свидетелката Ч.а за пореден път посетила офис на „Изипей“ в град Бургас и се разпоредила с 3980 лева в полза на подсъдимата Б.. Последвала поредица от обаждания, като при всяко едно от тях подсъдимата Божилова уверявала свидетеля Ч. и му обещавала, че сделката ще бъде сключена, като всеки път изтъквала и причини от различен характер, които пречили това да се случи.
3
Обвинението се доказва от показанията на свидетелите М.Т.Ч. / том 2, л.13 - л.16 /; Г.Д. Ч. / том 2, л.17 - л.18 /; С.К.К. / том 2, л.19 - л.21 /; П.А.К. / том 2, л.22 - л.23 / Д.С.Ч. / том 2, л.26 - л.28 /; Д. К.К. / том 2, л.95 - л.96 /; К.С.К.-С. / том 2, л.97 - л.98 /; Я.Г.Г. / том 2, л.99 - л.100 /; Р.Д.Д. / том 2, л.101 - л.101 /; Т.С.Д. / том 2, л.120 /; Й.К.Г. /том 2, л.126 /; Р.И.М. / том 2, л.130 /; справка за съдимост / том 2, л.47 - л.48 /; писмените документи, приложени по делото, както и от самопризнанията на подсъдимата и останалите материали по делото.
Горепосочените доказателства са събрани съобразно предвидените в НПК способи, като свидетелските показания са обективни, непротиворечиви, последователни и логични и кореспондират напълно с останалия доказателствен материал в подкрепа на обвинителната теза, както и с направените самопризнания на подсъдимата, поради съдът ги кредитира изцяло.
Установената фактическа обстановка сочи за осъществен от подсъдимата състав на престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26 от НК, като за времето от неустановена дата в началото на месец май 2018г. до 22.05.2018г., в град Бургас, област Бургас, в условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у различни лица заблуждение, че подготвя сключването на сделки за закупуване на земеделски земи и с това им причинила имотна вреда в общ размер на 9760 лева, както следва: