Решение № 4249 от 30.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4249 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330103865 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Х. А. Н., ЕГН **********, против „Кредито” ЕООД, ЕИК 204554530, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит от разстояние № ***, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 278.87 лева, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 383.87 лева, представляваща недължимо платена сума при липса на основание по Договор за потребителски кредит от разстояние № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. /размерът на осъдителната искова претенция е съобразен с допуснатото увеличение на иска с Протоколно определение, постановено в с.з на 04.10.2024 год./ Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № ***, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца паричен заем в размер на 800 лева със срок за погасяване – 45 дни, при уговорен ГПР – 0,00 % и договорна лихва – 0,00 %. Сочи, че съобразно договореното между страните, потребителят следвало да заплати такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на заем, възлизаща на сума в размер от 278,87 лева, която според ищеца е нищожна поради противоречие на клаузата с добрите нрави, както и поради това, че е уговорена при неспазване на разпоредбите на чл. 11, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.

10а ЗПК и е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че посочената 1 такса се отнася за действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита и не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги, тъй като не касае допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Счита, че в случая поради накърняване принципа на добрите нрави се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации и до злепоставяне интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Съгласно предоставения погасителен план, потребителят дължал заплащане на сумата от общо 1078,87 лева, която включва 800 лева – главница и 278,87 лева – такса за експресно разглеждане и която сума ищецът Х. Н. твърди, че погасила изцяло по процесния договор. С оглед изложените в исковата молба доводи, моли за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и даваща право на ответника да получи заплащане на такса в размер на 278,87 лева, както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5 лева – частична претенция от вземане в общ размер на 278,87 лева, представляваща недължимо платена при липса на основание по договора за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредито” ЕООД. Релевира възражение за недопустимост на предявените искови претенции. Не се оспорва, че между страните е сключен процесният Договор за потребителски кредит № *** при посочените в исковата молба условия и параметри. Посочва се, че ищецът е заплатил сумата от общо 1183,87 лева, с която е погасена изцяло главницата по договора в размер на 800 лева и таксата за експресно разглеждане в размер на 278,87 лева, както и такси за просрочие в размер на 45 лева и такса предсрочна изискуемост в размер 60 лева. Изтъква се, че заемната сума е върната на дата 08.08.2023 г., тоест със 157 дни просрочие. Твърди се, че на 01.03.2024 г. ищецът е получил от „Кредито“ ЕООД сума в общ размер на 508,87 лева като надвнесени суми по два броя кредити, сред които е и процесният. Поддържа се, че по Договор за потребителски кредит № *** е върната и сумата, събрана за такса експресно разглеждане в размер на 278,87 лева, като за направения превод ищецът бил известен чрез СМС съобщение и с имейл. Сочи се, че до датата на получаване на препис от исковата молба – 27.03.2024 г., ответникът добросъвестно е възстановил на ищеца сумата, уговорена за такса експресно разглеждане, като този факт се е осъществил при липса на изявление от страна на ищеца, че счита за недействителни отделни клаузи по договора и при липса на покана за възстановяване на средствата. Предвид изложеното ответникът счита, че предявените искове са недопустими, евентуално –неоснователни.

Поддържа, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, както и че ищецът не е уведомил дружеството, че счита процесната клауза от договора за нищожна, който факт ответната страна изтъква, че не е оспорен. В случай, че исковете бъдат приети за допустими, то се оспорва предявеният иск за прогласяване нищожност на клаузата от договора за кредит, касаеща заплащането такса за експресно разглеждане. Оспорва се и предявеният осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми по договора за 2 кредит, като неоснователен поради погасяване на претендираното от ищеца вземане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

С Определение № 8980 от 22.07.2024 год., постановено по настоящото дело, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между страните между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер на 800 лева, със срок за погасяване – 45 дни, при уговорен ГПР – 0,00 % и договорна лихва – 0,00 %, както и че страните са уговорили в договора заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 278.87 лева, както и че общата дължима сума по договора от заемателя е 1078.87 лева.

В Договора е посочено още, че кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя.

Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 20 минути от изпращането му.

Според т.2.5. от Договора за допълнителната незадължителни услуга за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели, кредитополучателят дължи Такса за експресно разглеждане, която е посочена е описана в условията и параметрите на кредита се изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит. Съгласно т.2.6 от Договора, Таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т.2.5 се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи от кредитополучателя, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. Според т. 2.7. от Договора, допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и Кредито ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Въпреки срокът за издържаване – 45 дни, съдът счита, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат при договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Съдът счита, че в настоящия случай разходите по договора не са незначителни за потребителя, особено съпоставено с ниския размер на усвоената по договора сума. Предвид изложеното, при обсъждане на твърденията на ищеца за частична недействителност на договора за кредит, съответно приложение намират нормите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски 3 кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Отделно посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. В конкретния случай в Договора за кредит е уговорено, че таксата за експресно разглеждане гарантира експресна обработка на получаване на отговор на искането за отпускане на кредит – до 20 минути от изпращането. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните 4 задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение.