Решение № 380 от 10.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Варна, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Славова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500149 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 97480/03.12.2024г. от Община Варна срещу Решение № 4175/21.11.2024г., постановено по гр.д. № 20243110100349 по описа за 2024г. на ВРС - 19 с-в, с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Т. ***, че Община Варна, с адм. Адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, не е собственик на 569,07 ид. части от недвижим имот, представляващ ПИ *** по КК на с.о. „Ч.Г.“, землище на с. К., област Варна, одобрен с протокол № 11/16.07.1994г. на кмет на Община Белослав, целият с площ от 1169,07 кв.м., при граници на имота: ПИ ***, кадастрална граница, път и ПИ ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е съобразил, че Община Варна се легитимира като собственик на процесната идеална част от имот, на основание чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като към датата 1 на влизане в сила на ЗСПЗЗ (04.03.1991г.) имотът не се намира в границите на урбанизирана територия. От заключението на СТЕ се установи, че за процесната територия няма одобрен и влязъл в сила План на новообразуваните имоти. Съдебната практика безспорно приема, че е изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. Тази процедура се счита приключена, когато е извършена индивидуализацията на имота (Аргумент т.1 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д.№ 11 от 1997 г. на ВКС, ОСГК). Считано от този момент е възможно и прилагането на института на придобивната давност, включително по отношение на ползвателите на имоти, предоставени им на основание актове по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Най-рА.ят момент, в който е възможно да се осъществи неговата индивидуализация, е моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти. До този момент при липсата на индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ (corpus), както и демонстрирането на намерение за своене (animus). Прави възражение по отношение на действието на мораториума за придобиване на имот по давност.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли исковата претенция.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Въззивникът се позовава на нормата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, но тази норма не може да бъде правно основание за придобитото право на собственост, тъй като чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ не може да се приложи за селищно образование. Чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ не се прилага самостоятелно, а като последица от приложение на чл. 19, ал.2 и 3 ЗСПЗЗ, който предвижда специален ред, който не се е осъществил. Имотът не е земеделска земя. От 27.1.2001г. до настоящия момент, както е прието и в т. 5.3 "в" от заключението на в.л. Б. земята е със статут "селищно образувание/урбанизирана" по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ. От своя страна, АЧОС сочи като основание чл. 2, ал.1, т. 7 ЗОС, което първо е различна хипотеза от чл. 25, ал.1, ЗСПЗЗ и второ - също е общ текст, който не поражда правото на собственост, защото не представлява конкретно правно основание.

2

Възражението за действие на мораториума за придобиване на имот по давност също нямат място в процеса. Не се установи имотът да е бил държавна собственост, нито общинска. В случая мораториумът не действа относно процесния имот. Дори и да е действал, отдавна е изтекла необходимата 10 годишна давност, която е започнала да тече от 1.6.1996г. в полза на праводателите на ищеца, като към своето владение от 27.11.2011г. той присъединява и владението на предходните от 1.6.1996г. Отделно от това, с Тълкувателно решение № 1 от 20.4.2023г. на ВКС по тълк. Д. № 1/2022г. на ОСГТК е прието, че за заварени правоотношения, мораториумът не се прилага изобщо. Съгласно постоянната практика на съдилищата и на ВОС, напр.

Решение № 630 от 20.3.2021г. по в.гр.д.№3086/2020г. на ВОС тогава, когато имот не е бил одържавяван и е индивидуализиран по какъвто и да е план, той може да бъде обект на годна защита на правото на собственост.

Първоинстанционният съд правилно се е позовал и на Определение № 50200 от 30.9.2022г. по ч.гр.д.№2923/2022г. на ВКС, 2 г.о.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно.

В с.з. въззивникът поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска, а въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Т. *** срещу Община Варна, с адм. адрес бул. „Осми Приморски Полк“ № 43, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 569,07 ид. части от недвижим имот, представляващ ПИ *** по КК на с.о. „Ч.Г.“, землище на с. К., област Варна, одобрен с протокол № 11/16.07.1994г. на кмет на Община Белослав, целият с площ от 1169,07 кв.м., при граници на имота: ПИ ***, кадастрална граница, път и ПИ ***.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Твърди, че е собственик на 600 кв.м. ид. част от ПИ *** по КК на с.о. „Ч.Г.“, землище на с. К., одобрен с протокол № 11/16.07.1994г. на кмет на Община Белослав, целият с площ от 1169,07кв.м., при граници на имота: ПИ 3

№40, кадастрална граница, път и ПИ ***, като е придобил имота по силата на договор за замяна, обективиран в НА №195 , том LXXXV, дело 18240/27.12.2011г. на СвП – Варна. Със същата сделка е придобил и сградите и подобренията в имота от К.А.П.. Праводателят му и Т.Д.П.. Те от своя страна са придобили имота на 10.08.2009г. от Д.Е.Д. с НА №139, том XLIV, дело № 9539/10.09.2009г. Последният придобил имота по силата на покупкопродажба, съгласно НА № 10, том XXVI, дело № 6540/07.04.2008г. от Й. М.а П.. От своя страна Й. М.а П. придобила имота от Д.В.Г. и В. М. Г. с НА №36, том LII, дело № 11729/01.10.2003г. Д.В. бил признат за собственик на имота с НА № 159, том XVIII/04.11.1998г. по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към 01.06.1996г. последният е владял имота. Твърди, че ищецът осъществява фактическа власт върху целия имот с площ от 1169,07 кв.м от 27.11.2011г. до настоящия момент, с присъединяване на владението на всички праводатели, считано от 01.06.1996г. Ищецът инициирал процедура по обстоятелствена проверка за придобиване на имота по давност, като в издаденото удостоверение от Община Варна било вписано, че е открита процедура по съставяне на АЧОС. С това обосновава и правния си интерес от избраната форма на защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че за спорната част от имота - 569,07 ид. част е открита процедура по съставяне на АЧОС, като процедурата към настоящия момент не е приключила. Ищецът е бил уведомен за отпочнатата процедура за съставяне на АОС и относно факта, че имотът попада в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който понастоящем няма одобрен ПНИ. За ПИ няма съставен АДС. Твърди, че ищецът е декларирал спорната част от имота, като по партидата му нямало изискуеми задължения, но това не влечало извод за намерението му да свои имота. В разписния лист към КП от 1994г. първоначално бил вписан Димитър Георгиев, след което и настоящия ищец въз основа на НА 142/2011г. В списъка на платените суми по пар. 4 ПЗР в землището на с. К. за м-ст „Ч.Г.“ било отразено плащане за ПИ от Д.В.Г., като последният се легитимирал като собственик на 600 кв.м от имота. Не се установявало спорната част да е била предоставяна за ползване, както и за трансформиране на такова в право на собственост. На 19.02.20204г. служители на Кметството извършили оглед на имота и изготвили КП. Описаният имот бил ограден с лека прозирна ограда, представляваща бетонни и метални колове с телена мрежа, а от към пътя 4 имотът бил заграден от бетонни блокчета. В имота били установени овошки и лози. Твърди, че имотът попада в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който няма одобрен и влязъл в сила ПНИ. Твърди, че ищецът не е собственик с възстановени права и не е придобил право на ползване по надлежен ред. Сочи, че е в случая е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и Община Варна е придобила процесната ид. част от имота по силата на закона. Отделно от това сочи, че не е изтекла и предвидената в Закона давност от 10г. на осн. § 1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр.46/2006г., в сила от 01.06.2006г. изм. Бр. 109/2008г. в сила от 31.12.2008г./, с която е наложен мораториум, а давността за придобиване на държавни или общински имоти спирала да тече до 31.12.2011г. Последния срок по §1 бил продължен до 31.12.2014г., а с ДВ бр.107/2014г. до 31.12.2017г.

/давността спряла да тече до 31.12.2022г./. Впоследствие разпоредбата е обявена за противоконституционна, като последиците настъпили от момента на влизане в сила на решението на КС – от 07.03.2022г. Твърди, че процесната ид. част не е годен обект на давностно владеене. Отделно от това админитсративната процедура не била приключила и имотът не бил индивидуализиран. Подадената от ищеца декларация не била действие на владелец, а била извършена единствено с цел съставяне на КНА.

На основание чл. 269 от ГПК съдът първоинстанционното решение е валидно и допустимо. намира, че

Въззивната жалба, разгледана по същество, съгласно посочените в същата възражения, се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическата страна на спора е изяснена надлежно от първата инстанция чрез подробно описание на събраните по делото доказателства, като настоящата инстанция не намира основание да преповтаря същата.

Предявен по делото е отрицателен установителен иск за собственост за идеална част от недвижим имот с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за допустимост на производството и наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, вкл. съгласно разясненията, дадени в ТР № 8/27.11.2013 г. по т. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като настоящият ищец твърди, че „притежава самостоятелно право, което се оспорва“, а доколкото владее имота, за него е налице правен интерес да избере защита в 5 по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права.

При конкретния избор на форма на защита на правата му, в тежест на ищеца по делото е да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, т.е. факта на упражнявано владение върху спорната идеална част от имота за период от повече от десет години. Ответникът от своя страна следва да докаже фактите, от които произтича правото му, т.е. в негова тежест е да докаже заявеното от него придобивно основание за правото на собственост при условията на пълно и главно доказване.

По делото е надлежно доказана материално-правната легитимация на ищеца по иска. Представени са писмени доказателства за придобиване от ищеца /по силата на договор за замяна, обективиран в НА №195 , том LXXXV, дело 18240/27.12.2011г. на СвП – Варна/ на 600кв.м. идеални части от процесния недвижим имот, представляващ ПИ *** по КК на с.о. „Ч.Г.“, землище на с. К., област Варна, целият с площ от 1169,07 кв.м. Тези 600кв.м. идеални части от процесния недвижим имот са придобити първоначално от Д.В.Г. по реда на §4а и 4б от ЗСПЗЗ, който със заплащането на сума в размер на 174000лв. е трансформирал правото си на ползване върху имота в право на собственост върху 600кв.м. от него /съгласно представения по делото списък на платените суми за земи по §4 от ЗСПЗЗ вземлището на с. К., м-т „Ч.Г.“/.