Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2321 от 18.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3242/2024
Вид
Решение № 2321
Подписан
18.04.2024
В сила
18.04.2024
Състав
Райна Стефанова, Весела Трайкова Живкова Офицерска, Илиана Станкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2321 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20241100503242 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по жалба на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, в качеството му на длъжник по изп. дело № 20247800400029 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ, с район на действие СГС срещу Постановление за разноските от 15.02.2024 г., с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и съответно – пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Наведени са доводи, че адвокатското възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и липсата на извършени от пълномощника действия по изпълнението и се иска намаляване на възнаграждението до размер от 200 лв. и съответно на това преизчисление на таксата по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Претендират се и разноски в настоящото производство за юристконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В законовия срок ответникът по жалбата – Адвокатско дружество „Й. и Е.“ - е взел становище за недопустимост, евентуално - неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.

Софийски градски съд в настоящия си състав, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20247800400029 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ, с район на действие СГС е образувано по молба от 06.02.2024 г. на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ против ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ въз основа на Изпълнителен лист от 15.01.2024 г., издаден по т.д. № 83/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора, по силата на който длъжникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е осъден да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в размер на 6 636 лв., както и сумата от 7 002 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното и касационното производство, на основание чл. 38, ал.2 ЗА.

1

С Покана за доброволно изпълнение изх. № 350/06.02.2024 г. длъжникът е поканен да заплати сумите от 7 776.19 лв., от които главница в размер на 7 002 лв. и разноски по изпълнението в размер на 774.19 лв., от които 78 лв. обикновени такси и 696.19 лв. пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до „Уникредит булбанк“ АД за налагане на запор на банковата сметка на длъжника до размер на сумата от 7 776.19 лв.

С Възражение вх. № 345/14.02.2024 г. длъжникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от взискателя и е поискал намаляването му и в случай, че бъде намален – „коригиране“ размера на начислената пропорционална такса по т.26 от Тарифата.

С резолюция от 15.02.2024 г., обективирана върху възражението, ЧСИ В.Л. е оставила искането без уважение с мотив, че не е претендиран адвокатски хонорар.

С преводно нареждане от 15.02.2024 г. третото задължено по запора лице е превело по сметка на ЧСИ сумата от 7 776.19 лв.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване, срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 - разноските по изпълнението), поради което е допустима.

Неоснователно взискателят и ЧСИ в мотивите си поддържат, че жалбата е недопустима при липса на предмет на обжалване, тъй като адвокатско възнаграждение не е претендирано от взискателя и не е начислено от ЧСИ. Предмет на обжалване е актът на ЧСИ, с който е оставено без уважение искане на длъжника за намаляване на разноските по изпълнението, присъдени в негова тежест, и това е разпореждането от 15.02.2024 г., което има характер на акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК, подлежащ на обжалване.

По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.

Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.

По отношение възраженията за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение:

От представения по делото препис на изп. дело № 20247800400029 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ, с район на действие СГС не се установява нито взискателят да е претендирал присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, нито такива да са начислени от ЧСИ и възложени в тежест на длъжника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“. Поради това жалбата в тази и част се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По жалбата в частта, касаеща пропорционалната такса по т.26 от Тарифата:

За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която съгласно т.26, б. „в“ от Тарифата възлиза на: при сума от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Съгласно Забележка 4 към т.26, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В случая е начислена пропорционална такса в 2 размер на 696.19 лв. Върху сумата от 7 008 лв. /събраната сума без платените авансово такси от взискателя в размер на 72 лв. и без събраната пропорционална такса/ пропорционалната такса с начислен ДДС възлиза на сумата от 696.77 лв., поради което жалбата и в тази и част се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

В случая, с оглед приетото за неоснователност на жалбата, жалбоподателят няма право на разноски. Дори да имаше право, обаче, направените разноски не подлежат на присъждане в настоящото производство. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител.

Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.

Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, в качеството му на длъжник по изп. дело № 20247800400029 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ, с район на действие СГС срещу Постановление за разноските от 15.02.2024 г., с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и съответно – пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3