Решение № 3869 от 19.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3869 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. П.ва като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100504921 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20133031/29.11.2024г. по гр.д.№ 16546 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 73 – ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2006989/30.04.2020г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 27.04.2020г. на С. Б. А., ЕГН ********** срещу „КолПойнт Ню Юръп“ЕАД, ЕИК 175138361 с правно основание чл.

344, ал.1 , т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 6524/30.01.2020г. за едностранно прекратяване на трудовия договор от 07.03.2011г., изменен последно на 01.01.2020г. на основание на чл. 328, ал. 2 от КТ, като на С. Б. А., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Колпойнт Ню Юръп“ЕАД, ЕИК 175138361 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2976лв. , представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25001309/30.01.2025г по регистъра на СРС от ищеца С. Б. А., ЕГН ********** в частта, в която иск е отхвърлен. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че работел при ответника на длъжността „Директор Бизнес Развитие и Продажби“, правоотношението било прекратено на основание на чл. 328, ал.2 от КТ но не съществувало това уволнително основание. Неправилно районният съд не обсъдил всички доказателства и неправилно не установил, че не съществува нито една от трите предпоставки , 1 необходими за да е налице уволнителното основание. Заеманата от него длъжност на била част от ръководството на предприятието и това се установявало както от длъжностната характеристика, така и от останалите събрани доказателства. Задълженията му били изцяло оперативни и административни , винаги съобразени със задачи и цели, поставени от погорестоящи ръководители и ръководни звена На тази длъжност можело да бъдат назначени няколко служители, ищецът отговарял само за германоезичната част на Европа. Подчинеността му на Съвета на директорите била опосредена от подчиненост на две междинни горестоящи звена, не определял сам трудовите си дейности, цели и клиенти, задължен бил да докладва месечния анализ на прекия си ръководител, да съдейства на друг отдел за спечелване на клиент. Пряко подчинен бил на регионален мениджър продажби за Европа и бил длъжен да изпълнява указанията му. Предвиденото задължение за ръководи , наставлява и контролира дейността на подчинените си било предвидено само в раздел „основни дейности“ и то не позволявало извод, че длъжността му е от ръководството на предприятието. Йерархично длъжността му била подчинена на няколко нива, служителите на ответника били 3398 човека, ищецът отговарял за 1-2 души, което се установявало от показанията на св. Д.. Свидетелските показания също установявали, че длъжността не е била част от ръководството на ответника , свидетелят посочил че ищецът имал пряк началник, че нямал правомощия да разписва документи от името на предприятието, няма решаващ глас при вземане на решения за назначаване, че има позиция „Старши директор Бизнес Продажби и Развитие“, която била на по-високо ниво . С привличането на клиенти имало много звена освен неговото, които били ангажирани с привличането на клиенти и продажби, ищецът нямал финална преценка за това дали да се сключи договор с определен клиент. Всички цели и задачи се опредяли от регионалния мениджър Б.Г. и това се установявало от приетите електронни писма.

Ответникът не бил представил ясна организационна структура, която да обоснове извод, че длъжността му е част от ръководството на предприятието.

Договорът за управление от 09.01.2020г. не сочел бизнес план, не било установено този договор да е различен от действащия преди това такъв договор. Бизнес план бил бланкетен, не сочел цели и разграничение с предходни стопански програми и цели, които за обусловят правомерността на уволнението. Представляващите ответника и Съвета на директорите му били едни и същи, договор за управление бил сключен със същите лица, с които бил сключен и предишния договор за управление, договорите за управление не били различни. Д.П. и Р.Р. вече били изградили екипа си, защото били назначени за изпълнителни директори съответно през 2012г. и през 2016г, само трудовия договор на ищеца бил прекратен на основание на чл. 328, ал.2 от КТ. Така сключването на нов договор за управление било само с цел да се създаде привидно уволнително основание по чл. 328, ал.2 от КТ. Липсата на конкретна бизнес задача и бизнес програма в договора препятствал извода, че това е договор за управление по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ. При 2 уволнението му бил нарушено изискването и за срока от 9 месеца, посочено в чл. 328, ал.2 от КТ. Двете лица, с които бил сключен договора за управление били същите, с които бил сключен и договора за управление от 2016г.

Работодателят следвало да установи докога тези две лица са действали в изпълнение на предишния договор и кога са започнали изпълнението по новия договор, но това не било установено от него. Да се приеме, че увеличавайки клиентелата на ответника става част от ръководството на предприятието, защото дейността му се отразява на финансовия резултат, би довело до извод че всеки продавач в магазин, продаващ добре и така увеличава броя на клиенти е част от ръководството на предприятието. Претендирал е разноски.

Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на въззиваемия.

Въззиваемият-ответник по исковете „КолПойнт Ню Юръп“ЕАД, ЕИК 175138361 е оспорило жалбата. Посочило е, че решението на СРС е правилно, обсъдени или събраните доказателства. Правилно било прието от районния съд, че независимо, че ищецът ръководел малък екип звеното му имало важни икономически функции с ефект за цялото предприятие и за възможността за постигане на бизнес-плана, без значение било общия брой работещи за ответника. Дейността на ищеца била пряко свързана с изпълнението на икономическите показатели, които следва да се постигнат за периода на управление като производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и др. Основният предмет на дейност на ответника било предоставяне на услуги в областта на аутсорсинг и комуникациите, в случай че ищецът осъществи преддоговорни отношения с клиент , то при сключване на договор с него ще се повишат печалба и оборот, ще се поддържа определен брой работни места за обслужване на клиента. Именно ищецът представлявал ответника в преддоговорните отношения с клиент и подписвал всички книжа, които ангажират ответника, свидетелят Г. установила с показанията си, че ищецът участвал и в предоговаряне на условия по търговски сделки. Така установено било по делото че длъжността на ищеца била с ръководни функции, защото били свързани с вземане на решения и отговорности, от които зависи успех на управлението и постигането на заложените в договора за управление резултати. Дружеството било собственост на Телъс Интернешънъл ООД Великобритания, което било собственост на Телъс Интернешънъл КДА- Канада, създадена била глобална организация, като всички екипи на дружества ползващи това търговско наименование се ръководели от екипи на Телъс Интернешънъл КДА- Канада. С Телъс Интернешънъл КДА- Великобритания в договорни правоотношения бил Б.Г. на него се отчитал ищецът. Така се установявало , че при ответника нямало длъжност регионален мениджър за Европа. Ищецът лично участвал в заседания и докладвал пред Съвета на Директорите резултатите от дейността си . Свидетелят Д. установила, че най-важната цел на ответника била да привлече нови клиенти и да се разрасне бизнеса. Планът за стимули от 2017г. бил само за ръководни длъжности . Схемата на глобалната организация на 3

Телъс Интернешънъл не била за ответника, а за глобалната структура При ответника на 10.01.2020г. бил сключен нов договор за управление и с него новите управители се задължавали да постигнат поставените в плана му бизнес цели Съветът на директорите с решение от 09.01.2020г приел бизнес плана за 2020г. и одобрил годишните търговски цели за всяка година съобразно бизнес-плана, като решил че за постигане на същите е необходим нов договор за управление. Правилно било прието от районния съд, че в договора за управление са набелязани стъпките за постигане на бизнес плана – да се увеличи печалбата. Свидетелите М. и Д. установили с показанията си, че имало промяна и нов договор за управление, договори и на вицепрезидент продажби – Д.П., бил прекратен, а в последствие - и на Р.Р.. Без значение било дали договор за управление бил сключен с лице, с което имало такъв договор и преди това Договорът за управление бил сключен на 10.01.2020г. и то този момент започнал да тече срока от 9 месеца по чл. 328, ал.2 от КТ с исковата молба не се правело възражение за неспазване на този срок и правилно районният съд не се произнесъл по такова. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ вх. № 2006989/30.04.2020г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 27.04.2020г. н а С. Б. А., ЕГН ********** срещу „КолПойнт Ню Юръп“ЕАД, ЕИК 175138361 с която е поискал то съда на основание чл. 344, ал.1 , т.1 от КТ да признае за незаконно и да отмени уволнението му, извършено със Заповед № 6524/30.01.2020г. за едностранно прекратяване на основание на чл.

328, ал. 2 от КТ на трудовия договор от 07.03.2011г. изменен за последно на 01.01.2020г. Посочил е , че работел при ответника на длъжността „Директор Бизнес Развитие и Продажби“, правоотношението било прекратено на основание на чл. 328, ал.2 от КТ, но не съществувало това уволнително основание. Длъжността му не била ръководна, бил подчинен на регионален мениджър, а не на изпълнителен директор, нямал преки отношения с изпълнителните директори, пряк ръководител му бил Б.Г.. Не бил сключен нов договор за управление с конкретен бизнес план, такъв договор не бил обявен в търговския регистър и не било ясно кога е сключен и какво е неговото съдържание. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ответника за разноски.

Ответникът „Колпойнт Ню Юръп“ЕАД, ЕИК 175138361, в предоставения му срок е оспорил иска. Посочил е, че длъжността на ищеца била ръководна, от функциите й зависел финансовия резултат на дружеството, а основна цел било повишаване на печалбата, ищецът водел преддоговорните отношения с новите клиенти и подписвал документи за същото, ангажиращи работодателя. Сключен бил на 10.01.2020г. договор за управление с бизнес план, уволнението било извършено в срок от 9 месеца от сключването му.

Нямало пречка с едно и също лице да се сключат последователни договори за управление и за всеки нов договор приложима била разпоредбата на чл. 328, 4 ал.2 от КТ. Ищецът ръководел свой екип, дружеството било част от глобална организация на Телъс Интернешънъл, Б.Г. ръководел търговската група в Европа, но не бил в договорни отношения с ответника, нямало регионален мениджър при ответника, планът от 2017г. за стимули бил само за ръководни длъжности. Претендирал е разноски.

Прието е извлечение от търговския регистър съгласно което Кол Пойнт Ню Юръп ЕАД е с едноличен собственик на капитала Телъс Интернешънъл /Ю.К./ ООД от Великобритания, представители са му заедно и поотделно Д.П. и Р.Р., Съвета на директорите му се състои от К.М., Д.П. и Р.Р., предмет на дейността му е : предоставяне на услуги в областта на комуникацията, аутосорсинг на бизнес процеси, обслужване на клиенти, консултантски услуги, информационни технологии и др.

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор от 07.03.2011г., допълнителни споразумения от 01.07.2011г., от 01.01.2012г., от 01.01.2013г., от 31.01.2014г., от 26.01.2015г., от 14.02.2017г., от 23.11.2017г., от 23.11.2017г., от 14.02.2018г, от 15.01.2019г. и от 01.01.2020г. ., носещи подпис за страните по него, съгласно които на 07.03.2011г. страните са сключили писмен трудов договор, по който ищецът е следвало да работи при ответника на длъжността „сътрудник бизнес решения, оферти и договори в отдел Бизнес развитие на пълен работен ден за неопределено време, на 01.01.2012г. е променена длъжността му на „мениджър продажби“ в отдел „Продажби“ и трудовото възнаграждение, променяни са в последствие размер на трудовото възнаграждение, на 31.01.2014г. е променена длъжността на ищеца на „старши мениджър продажби“ , впоследствие е променяно трудовото възнаграждение, на 14.02.2017г. е променена длъжността на ищеца на „Директор Бизнес Развитие, отдел Продажби и маркетинг, трудовото възнаграждение, в последствие са променяни работно място и трудово възнаграждение, размер на годишен платен отпуск , организация на работно време и място на работа.