Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 794 от 22.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1360/2025
Вид
Определение № 794
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Татяна Андонова, Вили Дацов, Петър Пандев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. Благоевград, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20251200601360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

В разпоредително заседание по н.о.х.д. № 399/2025 г. по описа на Районен съд П., проведено на 20.11.2025 г., е постановено протоколно определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, с което съдът е приел, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на някоя от страните в процеса.

Производството е образувано по частна жалба срещу определението, подадена от адв. И. Ч., в качеството му на защитник на подсъдимата А. М. Ч., ЕГН **. В жалбата се поддържа, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК за минималното съдържание на обстоятелствената му част и на заключителната му част. Счита, че това е ограничило правата на защитника, както и правото на подсъдимата да научи в какво точно престъпление е обвинена. Сочи се, че това е отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1, предл. 1 от НПК. Защитникът оспорва извода на съда, че в диспозитива на обвинителния акт описанието на инкриминираното деяние е достатъчно, за да разбере подсъдимата в какво е обвинена. Счита, че този извод противоречи на съдебната практика, обективирана в решение № 41 от 08.02.2024 г. по н. д. № 1302/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград. Поддържа, че в обвинителния акт е налице дословно възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, но липсва описание на стоките, които са били предлагани с цел продажба и на стоките, които са били съхранявани с цел продажба. Счита, че липсват и правни съображения, въз основа на които се е приело, че е налице някоя от хипотезите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Поддържа, че в обвинителният акт не е посочено конкретно поведение на подсъдимата, чрез което тя да е осъществила деянието по чл. 172б НК, както и че районният съд не е обсъдил това възражение на защитата. Моли да се отмени обжалваното определение, 1 да се прекрати съдебното производство и да се върне делото на прокурора.

Окръжен съд Благоевград, като взе предвид доводите на жалбоподателя, въз основа на материалите по делото и закона приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване (чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал.

3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК), поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Обвинението е единство от факти и право (Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС). Според решение № 638 от 12.01.2009 г. по н. д. № 687/2008 г., І н. о. на ВКС обвинението представлява единство от две части: фактическа страна /релевантните факти, обуславящи състава на престъплението/ и юридическа страна /правната квалификация на деянието/. Съгласно изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано правото на защита, следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението /фактическа и юридическа/.

Винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него (виж Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС). Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени или липсва пълно описание на правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянията, предмет на обвинението, то винаги е непълно и неточно и води до съществено процесуално нарушение (решение № 188 от 10.04.2003 г. по н. д. № 111/2003 г., III н. о. на ВКС).

Изпълнителното деяние е правен признак от състава на престъплението, поради което неговото посочване касае формулирането на правното обвинение. В случая с обвинителния акт срещу А. М. Ч. е повдигнато обвинение от правна страна за това, че на 09.06.2021 г. е извършила престъпление по чл. 172б, ал. 1, предл. 1 НК. Изпълнителното деяние на това престъпление е „използване на марка в търговска дейност“.

Според Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК на ВКС нормата на чл. 172б НК е с бланкетна конструкция.

Обективният признак на престъплението по чл. 172б от НК "използване в търговската дейност" намира легално определение в допълващата разпоредба на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, в която са изчерпателно изброени действията, при извършване на които може да се допусне нарушаване на правото на маркопритежателя чрез използване без негово съгласие на идентичен или сходен с регистрирания знак. Понятието "търговска дейност" по смисъла на чл. 172б от НК уточнява начина, по който може да се наруши правото на притежателя върху марка. То подлежи на тълкуване единствено в контекста на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗМГО. Търговската дейност се свежда до извършване на изброените в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО действия, чрез които се въвеждат в търговския оборот стоки с цел печалба. Елементът "търговска дейност" от състава на престъплението по чл. 172б от НК е налице при хипотезите на чл.

13, ал. 2 от ЗМГО, когато дейностите се извършват за реализиране на икономически ползи; той не е в зависимост от осъществявана от субекта 2 дейност на търговец по Търговския закон.

Нормата на чл. 172б НК е с бланкетна диспозиция. Когато предмет на престъплението е марка, съдържанието на изпълнителното деяние, като елемент от състава на престъплението, се запълва от разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 1-6 ЗМГО. Затова посочването на хипотезите по чл. 13, ал. 2, т. 1-6 ЗМГО само по себе си представлява единствено формулиране на обвинението от правна страна. Същевременно ако обвинението квалифицира инкриминираното деяние само по чл. 172б, ал. 1, предл. 1 НК, без да посочва конкретни разпоредби от чл. 13, ал. 2 ЗМГО , от правна страна се повдига обвинение за всички хипотези по чл. 13, ал. 2 ЗМГО.

Съдът не може да осъди подсъдимия по фактически обстоятелства, които не са били посочени в обстоятелствената част на обвинението, формулирана с обвинителния акт или с изменение на обвинението по чл. 287, ал. 1 НПК.

Съдът обаче може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В обвинителния акт инкриминираното деяние следва да се опише от фактическа страна, с което се формулира фактическото обвинение. Преценката в коя от хипотезите на чл. 13, ал. 2 ЗМГО попада инкриминираното деяние обаче е въпрос на неговата правна квалификация.

Според Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма, ако в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му.

Следователно, когато предмет на престъплението е марка, ако от правна страна е повдигнато обвинение за извършването на престъпление, квалифицирано по чл. 172б, ал. 1 НК, за да бъде ефективна защитата на подсъдимия, той следва да я осъществява срещу всяка една от хипотезите по чл. 13, ал. 2 ЗМГО, понеже е възможно с оглед на разрешенията на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС, съдът да приложи закон за същото престъпление, като преквалифицира престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК във връзка с конкретна хипотеза по чл.

13, ал. 2 ЗМГО. Съдът обаче не може да осъди подсъдимия по факти, които не са били част от фактическото обвинение. Той може само да преквалифицира фактическите обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинението, като е длъжен да се произнесе по тях.

Тези правомощия на съда не променят изискванията, които законът и задължителната съдебна практика поставят спрямо съдържанието на обвинителния акт. В него следва да се посочат разпоредбите, запълващи бланкетния състав, както и фактическите обстоятелства, които обосновават тяхното приложение.

В обвинителния акт следва да се посочат правилата и нормите, които да запълват бланкетния състав (виж решение № 551 от 18.12.2009 г. по н. д. № 577/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС). За да бъде прецизно повдигнато обвинението по бланкетен престъпен състав обвинителната власт следва да запълни липсващите елементи с необходимите разпоредби от нормативния акт, към който бланкетът препраща (решение № 69 от 06.03.2014 г. по н. д. № 88/2014 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС). Дали преценката на прокуратурата за запълващите бланкетната норма разпоредби от специалния закон, които тя 3 твърди да са нарушени от подсъдимият, е вярна, е въпрос по съществото на делото (в този смисъл решение № 84 от 05.07.2018 г. по н. д. № 277/2018 г., Н.

К., ІІІ н. о. на ВКС, решение № 69 от 09.04.2010 г. по н. д. № 677/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС).

За да бъде внесеният обвинителен акт изготвен съответно на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, в обстоятелствената му част следва да са налице фактически положения за юридическото обвинение относно правилата, към които бланкетната норма препраща (в този смисъл решение № 214 от 31.05.2010 г. по н. д. № 90/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС). Формалното пресъздаване в обстоятелствената част на обвинителния акт единствено на цялостното съдържание на разпоредбите, към които препраща бланкетната диспозиция, е в нарушение на чл. 246 НПК, гарантираща правото на защита на обвиняемия да разбере същността на обвинението и с кои негови действия е нарушил конкретни правила довели до съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, а липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото води до ограничаване правата на обвиняемия (в този смисъл решение № 438 от 25.11.2009 г. по н. д. № 497/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС). При бланкетните и препращащите състави на престъпления е достатъчно в обвинителния акт да е точно конкретизирано в какво се състои фактическото нарушение на другите (специалните) правни разпоредби (решение № 73 от 11.04.2016 г. по н. д. № 224/2016 г., Н. К., І н. о. на ВКС). Затова в случая от съществено значение е надлежното формулиране на обвинението от фактическа страна.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че А. М. Ч. е закупувала стоки, които е продавала в търговски обект – стопанисван от нея магазин, находящ се на ул. „***, в който наред с останалите стоки тя е предлагала за продажба на своите клиенти и дрехи, носещи марки.

Изпълнителното деяние е правен признак от състава на престъплението.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 172б, ал. 1, предл. 1 НК е „използване на марка в търговска дейност“. Разпоредбите на чл. 13, ал. 2 ЗМГО дефинират като представлява използване в търговската дейност, т.е. те дефинират изпълнителното деяние като правен признак. Затова хипотезите на чл. 13, ал. 2 ЗМГО са правни квалификации, а посочването им в обвинителния акт касае формулирането на правната страна на обвинението. Посочването на конкретна хипотеза по чл. 13, ал. 2 ЗМГО не премахва изискването да бъде надлежно формулирано фактическото обвинение, като се изложат фактически обстоятелства, които подлежат на субсумиране под тази хипотеза.

В обвинителния акт са изложени правни доводи, че деянието на подсъдимата е осъществило признаците на състава по чл. 172б, ал. 1, предл. 1 НК. В тази връзка се посочва, че от обективна страна Ч. е осъществила изпълнителното деяние, като на 09.06.2021 г., в гр. П., в търговски обект – *** стопанисван от А. М. Ч., без съгласието на притежателите на изключителните права „е предлагала описаните стоки за продажба в горепосочения обект и ги е съхранявала с тази цел“. По този начин са наведени правни доводи за осъществяването на хипотезите на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО – „предлагане на стоките със знак по чл. 13, ал. 1 ЗМГО за продажба“, както и „съхраняването им с тези цели“. Така съхраняването се сочи и в частта от обвинителния акт, в 4 която се обосновава умисъла като елемент от субективна страна.