Решение № 1402 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100900692 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Ищецът - „К.-п.з.“ АД, твърди, че между „Българска банка за развитие“ АД, като кредитор, „У.Г.“ ООД, като кредитополучател, и „К.-п.з.“ АД, като солидарен длъжник, на 05.03.2019 г. е сключен договор за кредит, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя за временно ползване парична сума в размер на 3 600 000 лв. за закупуване на дружествени дялове в капитала на „Р. М“ ООД и уреждане на отношенията между кредитополучателя и бившия собственик на капитала на това дружество – „М.Х.“ АД. За обезпечаване на получения кредит ищецът учредил ипотека върху собствени недвижими имоти. На 30.04.2019 г. между ищеца и „У.Г.“ ООД е сключено споразумение за уреждане на отношенията им във връзка с подписания договор за кредит. С него дружеството „У.Г.“ ООД поело задължение да погаси изцяло задълженията си по договора за кредит и да предприеме действия за заличаване на учредената ипотека в срок до 31.12.2019 г., както и задължение да заплати неустойка при неизпълнение в срок на тези задължения в размер на 1 000 евро на квадратен метър площ на имотите, върху които е учредена ипотеката за обезпечаване на задълженията по договора за кредит от 05.03.2019 г. На 01.05.2019 г. едноличният собственик на капитала на „Р. М” ЕООД – в несъстоятелност взел решение да задължи дружеството да отговаря при условията на солидарност за изпълнение на задълженията, които ще се породят за „У.Г.“ ООД към „К.-п.з.“ АД при неизпълнение на задълженията на първото дружество, поети със споразумението от 30.04.2019 г. Ищецът посочва, че „У.Г.“ ООД не изпълнило в срок задълженията си по споразумението, поради което за него е възникнало вземане за получаване на неустойка в размер на 24 316 818 лв., за изпълнение на което отговаря и ответникът „Р. М” ЕООД – в несъстоятелност. Ищецът 1 заявява, че по отношение на „Р. М” ЕООД е открито производство по несъстоятелност, в което той е предявил това свое вземане за неустойка, което е включено от синдика в списъка на неприети вземания, срещу който е подадено възражение от кредитора по чл. 690 ТЗ, което е счетено от съда за неоснователно. Ето защо ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Р. М” ЕООД – в несъстоятелност има задължение към „К.-п.з.“ АД за заплащане на сумата от 6 807 348 лв., представляваща част от цялото задължение от 24 316 818 лв. – неустойка за забавено изпълнение на задълженията, поети от „У.Г.“ ООД със споразумение от 30.04.2019 г., за заплащане на която ответникът отговаря солидарно.

Ответникът по иска - „Р. М” ЕООД – в несъстоятелност, не изразява становище по неговата основателност.

Синдикът на „Р. М” ЕООД – в несъстоятелност оспорва предявения иск. Твърди, че не е възникнала солидарна отговорност за ответника по отношение изпълнението на задължението за неустойка. Заявява, че не е налице забавено изпълнение на задълженията на „У.Г.“ ООД, поети със споразумението от 30.04.2019 г., защото падежът им настъпва чак на 28.10.2028 г. Посочва, че споразумението е сключено между свързани лица. В хода на устните състезания заявява възражение за нищожност на уговорката за неустойка, постигната в сключения между „К.-п.з.“ АД и „У.Г.“ ООД договор, поради накърняване на добрите нрави.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенциите си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове по чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на вземане, което кредиторът на несъстоятелността - „К.-п.з.“ АД, има към длъжника „Р. М” ЕООД – в несъстоятелност и които са предявени в производството по несъстоятелност на последното дружество, включени са от синдика в изготвения от него списък на неприети вземания, срещу който кредиторът е подал възражение по реда на чл.

690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение с определение, постановено по чл. чл. 692, ал.

4 ГПК, от съда по несъстоятелността.

Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, който има за предмет съществуването на вземане, предявено от кредитор на несъстоятелния длъжник, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1) кредиторът да е предявил пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ вземането си; 2) да има произнасяне на синдика по отношение на това вземане, който да го е включил в списъка на неприетите вземания на кредиторите; 3) да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение от 2 кредитора срещу произнасянето на синдика; 4) да е налице произнасяне от съда по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което същото е оставено без уважение; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.

От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „Р. М” ЕООД – в несъстоятелност, се установява, че ищецът „К.-п.з.“ АД е кредитор, който е предявил в производството по несъстоятелност на дружеството вземане, което твърди, че има към длъжника, за получаване на неустойка за забавено изпълнение на задълженията, поети от „У.Г.“ ООД със споразумение от 30.04.2019 г., за заплащане на която длъжникът отговаря солидарно.

Доказва се, че синдикът се е произнесъл по приемане на тези вземания, като ги е включил в списъка на неприетите вземания. Срещу списъка в тази му част в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от кредитора „К.-п.з.“ АД, което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение с определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за неоснователно. Установителният иск, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, е предявен на 14.04.2022 г., което е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който започва да тече на 31.03.2022 г., на която дата определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е обявено в търговския регистър, и изтича на 14.04.2022 г.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа наличието на предвидените в закона специални предпоставки за допустимост на предявения по реда на чл.

694, ал. 2, т. 1 ТЗ установителен иск, поради което и предвид указанията на САС, дадени в определение, постановено на 24.03.2023 г. по ч.гр.д. № 181/ 2023 г. по описа на САС, ТО, 9ти състав, които на основание чл. 278, ал. 3 ГПК са задължителни за първоинстанционния съд, последният трябва да се произнесе по неговата основателност.

Предмет на предявения в процеса иск по чл. 694 ТЗ е съществуване на вземане за неустойка за забавено изпълнение на други договорни задължения. Това вземане по своя характер е акцесорно и неговото възникване е поставено в зависимост от съществуването на главните задължения, чието неизпълнение в срок се сочи като факт, от който е възникнало задължението на ответника да заплати неустойка на ищеца. Ето защо по принцип за да се произнесе по това дали вземането за неустойка е възникнало, съдът първо трябва да разгледа въпроса дали задълженията, които тази неустойка обезпечава, са възникнали. Освен това в исковата молба се твърди, че ответното дружество не е страна по договора, по който са възникнали както обезпечените задължения, така и задължението за неустойка, който е сключен между кредитора на тези задължения и трето лице „У.Г.“ ООД, като ответникът се е задължил да отговаря за изпълнението на тези задължения солидарно с главния длъжник въз основа на различен юридически факт, настъпил след сключването на този договор. С оглед на това и за да направи извод дали за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца претендираната неустойка за забава, съдът по правило първо трябва да се произнесе дали главното задължение и задължението за заплащане на неустойка са възникнали за главния длъжник, който се сочи, че е дружеството „У.Г.“ ООД, и чак след това да разгледа 3 въпроса дали са настъпили факти, от които за ответника възниква солидарна отговорност за изпълнение на тези задължения към ищеца. В случая обаче съдът ще се произнесе направо по последния въпрос, който е дали по делото се доказва, че ответникът се е задължил да отговаря солидарно с „У.Г.“ ООД за изпълнение на задължението за неустойка за забава, защото от ищеца нито в исковата молба, нито в молбата-уточнение, се заявяват факти, които са годни да доведат до възникване на солидарна отговорност за ответното дружество. Това е напълно достатъчно за крайния извод за неоснователност на предявения иск и прави излишно обсъждането в настоящото съдебно решение на каквито и да е други въпроси, включително и преюдициални такива, от които по принцип по правилата на логическото мислене зависи произнасянето по въпроса за възникване на солидарната отговорност.

Солидарна отговорност на страната на длъжниците на едно задължение съгласно чл.

121 ЗЗД възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. По силата на договор пасивна солидарна отговорност възниква в следните случаи: - при постигната уговорка между кредитора на задължението и едно лице за това, че то се задължава да отговаря солидарно с главния длъжник за изпълнение на дълга, като тази уговорка може да е включена в съдържанието на всеки един договор; - при сключване на договор за поръчителство, по който страни са кредиторът и лицето, което се задължава да отговаря за изпълнението на едно задължение солидарно с длъжника /чл. 138, ал. 1 ЗЗД/; - при сключване на договор за встъпване в дълг, по който страни са лицето, встъпващо в дълга, и длъжникът или лицето, встъпващо в дълга, и кредиторът /чл. 101 ЗЗД/. По силата на закона солидарна отговорност възниква например в следните случаи: - на основание чл. 53 ЗЗД, когато непозволеното увреждане е причинено от повече от един правни субекти; - на основание чл. 244, ал. 4 ЗЗД при задължение за заплащане на обезщетение за вреди при даване в заем на една вещ на повече от едно лица; - на основание чл. 261, ал. 3 ЗЗД при отговорност за неизпълнение на задължението за извършване на възложената работа по договор за изработка, когато то е поето от няколко лица; - на основание чл. 15, ал. 3 ТЗ при отговорност за изпълнение на задълженията на едно търговско дружество в хипотезата на прехвърляне на търговското му предприятие; - на основание чл. 118, ал. 1 ТЗ при отговорност на учредителите на едно дружество с ограничена отговорност за вреди, причинени на дружеството при създаването му; - на основание чл. 130 ТЗ при отговорност за дължими вноски срещу дела в капитала при прехвърляне на дружествени дялове, която възниква за прехвърлителя и приобретателя на дружествени дялове; - на основание чл. 186 ТЗ при прехвърляне на поименни акции; - на основание чл. 304 ТЗ при поемане на задължение от няколко лица при сключване на търговска сделка, както и в редица други случаи, за които в закона има изрична норма за възникване на солидарна отговорност между няколко лица при настъпване на определени факти.

От фактите, изложени от ищеца в исковата молба и в молбата-уточнение от 26.05.2022 г., е видно, че той в нито един момент, включително след дадените му от съда указания, не заявява в производството, че ответникът „Р. М” ЕООД – в несъстоятелност е страна по някакъв договор, по който да е постигнато съгласие, че той ще отговаря солидарно 4 с длъжника „У.Г.“ ООД за изпълнение на задълженията му, поети със споразумение от 30.04.2019 г. – няма твърдения нито за сключен такъв договор с кредитора на тези задължения, нито с длъжника по тях. По делото не са и представени никакви доказателства, установяващи сключването на договор, по който ответникът да е страна. Единственият договор, на който ищецът се позовава в производството, е споразумението от 30.04.2019 г., от което са породени както задълженията, които се заявява, че не са изпълнени в срок, така и задължението за неустойка. Той обаче не твърди ответникът да е страна по това споразумение, като от неговото съдържание се и установява, че „Р. М” ЕООД – в несъстоятелност не е участвало като страна при сключването му. Страни по него са само ищецът „К.-п.з.“ АД и дружеството „У.Г.“ ООД.