Решение № 10232 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10232 гр. С., 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110134054 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу В. К. Ж., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. чл. 415, ал. 1 от ГПК с искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 773,48 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и 416,93 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., както и сумата от 63,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 18.02.2022 г. и лихва в размер на 11,82 лв. за периода от 01.07.2019г. до 02.03.2022г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.д. № 8541/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в /адрес/, с аб. № 304384. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ищцовото дружество доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в размер на 2 773,48 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и 416,93 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., както и сумата от 63,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., и лихва в размер на 11,82 лв. за периода от 01.07.2019г. до 02.03.2022г., ведно със законната лихва за забава от 18.02.2022 г. до окончателното плащане. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 8541/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът е 1 депозирал възражение срещу дължимостта на претендираните суми, предвид което са предявени установителните искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл.112 г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139а ЗЕ/.

Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2 773,48 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и 416,93 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., както и сумата от 63,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., и лихва в размер на 11,82 лв. за периода от 01.07.2019г. до 02.03.2022г., ведно със законната лихва за забава от 18.02.2022 г. до окончателното плащане, за които суми била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 8541/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника. Със същия оспорва исковите претенции по основание и размер. Съгласно константната практика на ВКС прави възражение тригодишна погасителна давност за вземанията на ищеца за периода от 18.02.2018 г. до 18.02.2019 г.

Третото лице – помагач /фирма/ изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт № 186, том I, рег. № 3099, дело № 73/2012 г., съставен от нотариус П.Т., от който се установява, че ответникът В.

К. Ж. е придобил собствеността върху следния недвижим имот – апартамент № 70, находящ се в гр. С., /адрес/.

Представено е заявление-декларация от 20.09.2012 г., подадено от В. К. Ж. до ищцовото дружество /фирма/, с което е отправено изявление за откриване на индивидуална партида за процесния имот апартамент № 70, находящ се в гр. С., /адрес/.

По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в гр. С., /адрес/, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с /фирма/, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.

От Договор № 1426/31.10.2001 г. се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., /адрес/, е възложено на /фирма/ да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на /фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от /фирма/ на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.

По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебнотехническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната 2 станция, находяща се на адрес гр. С., /адрес/ се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на /фирма/ в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип.

В процесното жилище е имало монтирани 3 бр. отоплителни тела, 3 бр. топлоразпределители с дистанционен отчет, щранг-лира за отопление в банята и 1 бр. водомер за топла вода. За процесния период са съставени документи за главен отчет, подписани от потребител. Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по проект 126 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени три изравнителни сметки за претендирания отоплителен период от /фирма/. Съобразно заключението се установява, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. и по отношение на процесния имот, е доставена топлинна енергия в размер на 2798,14 лв.

Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за процесния период към 24.02.2023 г. са постъпили плащания в размер на 24,67 лв., с което са погасени главници по месечни фактури за периода м.05.2018 г. до м.07.2018 г. От съдебносчетоводната експертиза се установява още, че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия възлиза на 2836,62 лв., от които 2773,48 лв. за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. и 63,14 лв. за услугата дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., както и лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г. в общ размер на 485,68 лв., от които 474,23 лв. начислени върху вземането за топлинна енергия и 11,45 лв. начислени върху вземането за дялово разпределение. Лихвата за забава е изчислявана на основание чл. 86 ЗЗД и ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочените парични задължения.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответниците в забава за изпълнение.

Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответникът е да докаже погасяване на дълга на падежа.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

3

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.