Решение № 209 от 22.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500701 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 116/21.06.2023г. по гр.д. 479/2021г. на Районен съд – гр.

Сливница е признато за установено по отношение на А. Л. С. по исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че съществува вземането в полза на „П.“ АД за сумата от 22 119,64 лева, получена от ответника без основание вследствие извършена от него неправомерна платежна операция без наличен съответстващ баланс по сметката му, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното му изплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна от ответника А. С., в която излага съображения за неправилност на последното. Твърди, че още с доклада по делото съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил всички направени възражения и не се е произнесъл по поставените от ответника въпроси към вещото лице.

Заявява, че не е извършил твърдените в исковата молба преводи и че, дори след блокиране на акаунта му, от същия са правени опити за извършване на транзакции, за доказване на което обстоятелство е направено искане за допускане на експертиза. Твърди, че съдът не се бил произнесъл по доказателствените искания и така делото е останало непопълнено от фактическа страна.

Оспорва и дадената от съда правна квалификация на иска, като твърди, че в исковата молба ищецът се позовава на разпоредби от раздел XII, т. 4 от Общите условия за ползване на електронен портфейл А1 Wallet, което би следвало да обоснове договорно неизпълнение. Счита, че съдът е следвало да даде указания, на ищцовата страна да уточни, на какво основание претендира своето вземане, и, след като даде прецизна правна квалификация, да даде указания, кои релевантни за 1 делото факти трябва да бъдат доказани, а, като не е направил това, съдът е поставил ответника в невъзможност да орГ.зира защитата си.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като съдът неправилно бил приел, че, закупувайки от „Г.Е.“ ООД крипто валута на стойност 22 119,64лв., е захранил с нея своята сметка в „П.“ АД. Не било доказано, че сумата е била на негово разположение при така установената фактическа обстановка. Намира също така за недоказано, че се е обогатил за сметка на „П.“ АД, тъй като не са събрани доказателства да е получил пари, електронни пари, крипто валута или друга облага на претендираната стойност.

Намира за физически и фактически невъзможно, физическо лице да извърши последователни транзакции по захранване на сметка и впоследствие разпореждане с нейното салдо в рамките на 10 секунди. Поради това счита за недоказано, че именно той е извършил процесните транзакции, като навежда довод, че неоснователно обогатилото се лице е дружеството „Г.Е.“ ООД, а правоотношенията по извършените транзакции са възникнали направо между „П.“ АД и „Г.Е.“ ООД.

Посочва, че съдът е задължил трето неучастващо в спора лице, а именно „Г.Е.“ ООД, да представи писмени документи и въпреки че дружеството не е сторило това, съдът се е произнесъл по делото без то да е било изяснено от фактическа страна.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „П.“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Въззиваемият твърди, че в отговора на исковата молба ответникът не е поддържал, че не е получил претендираните суми или че не е извършвал процесните транзакции. Оспорва и твърдението, че съдът не се бил произнесъл по поставените в отговора на ответника въпроси към допуснатата СТКЕ. Твърди, че ответникът е имал възможност да изрази становище по допуснатите доказателства, но вместо това е посочил, че няма възражения срещу проекта за доклад и че няма доказателствени искания.

Намира за неоснователен и довода, че първоинстанционният съд бил извел погрешна правна квалификация на спора, тъй като в петитума на исковата молба изрично било посочено, че сумата е получена без основание.

Счита, че районният съд е съобразил изцяло изводите си със събрания по делото доказателствен материал. Оспорва доводите, че процесните транзакции са резултат на хакерска атака, както и че неоснователно обогатилият се правен субект е третото лице „Г.Е.“ ООД. Възразява срещу твърдението, че „Г.Е.“ ООД следва да е легитимиран ответник по делото, като сочи, че придобитата от „Г.Е.“ ООД крипто валута не се превежда по банкова сметка, а в специални криптирани портфейли. Същевременно счита, че обстоятелствата относно крипто валутата са ирелевантни за разрешаването на правния спор.

С определение № 872/20.11.2023г. по настоящото дело въззивният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради което е оставил същата без движение, с указания за уточнение на характера на исковата претенция, нейното основание и надлежните страни по делото.

С молба с вх. № 913 от 31.01.2024г. ищецът е уточнил иска си, като е посочил, че претенцията се основава на извъндоговорен източник на облигационни отношения, а именно - неоснователно обогатяване. Заявил е, че е предоставил процесните суми на ответника чрез приложението A1 Wallet. Твърди, че ответникът, в качеството си на потребител на портфейла, извършил съответните действия, за да захрани сметката си в „П.“ АД чрез карта, издадена от друг доставчик на платежни услуги. Поради техническа грешка, сметката на ответника в „П.“ АД била заредена със съответните суми, без по картата да са били налични 2 наредените парични средства. Разяснява, че банката на картодържателя е отказала транзакцията, но софтуерът на „П.“ АД не е изчакал достатъчно дълго резултата и е изпълнил нареждането на потребителя да захрани виртуалния му портфейл с посочената сума. Тази грешка била открита от системата при следващото обхождане на масивите, като е регистрирала отрицателен баланс по виртуалния портфейл. Така ответникът е успял да захрани своя портфейл със суми, с които не е разполагал, но които е използвал за закупуване на криптовалута от „Г.Е.“ ЕООД, като така е настъпило обедняването на ищцовото дружество.

С оглед извършеното уточнение на иска, на ответника е дадена възможност да депозира отговор, като съдържанието на последния възпроизвежда депозираната от тази страна въззивна жалба. Възпроизведено е и направеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане на съдебна компютърнотехническа експертиза.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят А. Л. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата, и от адв. А., която заявява, че по делото не е установено по безспорен начин, че въпросните транзакции са извършени от А. С. и че именно той действително се е обогатил със сочената от ищеца крипто валута. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемото дружество „П.“ АД, редовно призовано, не се представлява. От процесуалния му представител – адв. М. – е постъпилa молба за даване ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че счита въззивната жалба за неоснователна и моли, същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК (л. 198 от делото). Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство с протоколно определение от 06.03.2024г. е допусната съдебна компютърно- техническа експертиза по част от поставените от жалбоподателя и от въззиваемия въпроси. От приетото по делото заключение по тази експертиза се установяват датите, устройствата, моментите и IP- адресите, от които са извършени процесните захранвания по сметката на ответника. Установява се също, че на посочените в експертизата дати „Г.Е.“ ЕООД е получило плащания в определен размер за закупуването на крипто валута от сметката на ответника, като крипто валутата е закупена от три различни електронни адреса с посочени имена на трима различни потребители.

В открито съдебно заседание вещото лице М. Е. Б., поддържа заключението и изрично заявява, че „Г.Е.“ ООД е получило плащания от „П.“ АД. Източникът на сумата е А. С., който е депозирал някаква сума в „П.“ АД, но програмният продукт на „П.“ АД не е отразил, че сумата не е постъпила от неговата сметка в „П.“ АД.

Впоследствие от тази сметка в П.“ АД била направена заявка за покупка на крипто валута, и „П.“ АД е превело парите на „Г.Е.“ ООД. Също така вещото лице посочва, че С. е заявил прехвърлянето на някаква сума по сметката си в „П.“ АД, но такава сума не е имало по неговата сметка във външната банка; „П.“ АД не изчакало отговор от банката, дали има такава наличност, в резултат от което превело собствени пари за покупката на крипто валута. След време дружеството установило, че банката е отказала транзакцията, но програмният продукт при тях е дал грешка и не е изчакан отговора на банката. По отношение на придобитата 3 крипто валута се установявало, че тя е действително продадена от „Г.Е.“ ООД, за което е приложена и справка от това дружество. Вещото лице уточнява, че в „Г.Е.“ ООД са регистрирани три акаунта, два от които са на А. С., а третият е на лицето Ева Владимирова, но всички те се захранват от един акаунт в „П.“ АД и това е акаунтът на А. С.. Изрично заявява, че именно това физическо лице е свързано с този акаунт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че не било изяснено правното основание на исковата претенция (неоснователно обогатяване или договорно неизпълнение), както и че не били дадени указания относно подлежащите на доказване релевантни факти и разпределението на доказателствената тежест.

Действително, по този въпрос е съществувала известна неяснота, но въззивният съд я е отстранил, като е оставил исковата молба без движение, и, след надлежното й уточняване, е предоставил възможност на насрещната страна за отговор. В резултат от уточнението е установено, че не се предявява иск, различен от разгледания от районния съд, а ищецът поддържа вече заявените пред първата инстанция фактически твърдения, като пред въззивния съд само ги прецизира и уточнява. Поради това, противно на поддържаното от жалбоподателя, не може да се приеме, че районният съд бил разгледан непредявен иск. Колкото до правната му квалификация, дори по нея да има съмнения, това не би обусловило недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът е определил правилно релевантните факти съобразно твърденията на ищеца и е разпределил тежестта на доказването им.

Разпечатката съдържа 38 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83bb68d7-b267-4969-a6c5-b58b7fb05398