Решение № 97 от 21.04.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. гр. Добрич, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20263200500180 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК въз основана на подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК от взискателя Б.

С. Г.,ЕГН **********, от гр.В. жалба рег.№ 498/12.03.2026 год. срещу отказа от дата 26.02.2026 год. на ДСИ при СИС на Районен съд Тервел Н. М. - Ц. да извърши по изпълнително дело № 20253250400171 опис на движими вещи на длъжника Л. Д. Т.,ЕГН **********, от с.К.,общ.Т. ,ул.*** ,намиращи се в жилището на посочения адрес.Изложени са оплаквания,че държавния съдебен изпълнител е осъществил на посочената дата единствено посещение на адреса на длъжника,без да извърши каквито и да е изпълнителни действия, които като взискател е поискала и за които е заплатила разноски . Длъжникът Л. Д. Т. и неговата съпруга Т. К. Т. отказали да предоставят достъп до жилищните помещения с доводи,че къщата на адреса се притежава от Т. К.

Т.,единствените движими вещи на длъжника в нея са дрехите му, а всички движими вещи в нея са притежание на майката на Т.а- П. И. Д.,докарани от нея преди години с камиони от предходното й местоживеене в гр.К..Само въз основа на голословните твърдения на длъжника,неговите съпруга и тъща,ДСИ преценил ,че не вижда смисъл да извърши оглед на помещенията и вещите,тъй като нямало да ги описва.Къщата на адреса била ситуирана като основна сграда и пристройка ,обитавани от две домакинства-първата от семейството на длъжника, а втората от неговата тъща, поради което тази обособеност на жилищните помещения ,находящите се основната сграда вещи били в 1 държание на длъжника и следвало да бъдат описани.

Длъжникът Л. Д. Т.,ЕГН ********** не е подал по реда на чл.436 ал.3 изр.І-во от ГПК писмени възражения.

Съпругата на длъжника Т. К. Т. е депозирала чрез ДСИ при СИС Тервел молба рег.№ 581/23.03.2026 год. за спиране на опис на движими вещи.Молбата е подадена в качеството й на собственик на имота,в който временно пребивавал съпруга й Л. Д. Т. с нейно изрично разрешение и въз основа на издадена заповед за защита от Окръжен съд Добрич.Всички движими вещи в имота били притежание на нейната майка П. И. Д. и на детето на длъжника Д. Л. Т..Молителката не пребивавала в имота и постоянния й адрес по лична карта бил различен от имота,в който взискателят желаел да бъдат описани движими вещи.В къщата имало и чисто нови мебели ,ламинат и посуда,описани още преди брака й с длъжника от ДСП Тервел през 2023 и 2024 год.Молбата е подадена от лице,което не е страна по делото и не е в правомощията на съда да я разгледа. Съдът не разглежда молби на страни с искания по изпълнителното делото или пък на трети лица,засегнати от принудителното изпълнение.В правомощията на съда е да разгледа единствено жалби на страни срещу ограничен брой действия и откази на съдебен изпълнител,посочени в разпоредбата на чл. 435 ал.1 и ал.2 от ГПК.Защитата на трето лице във връзка с вещи,в негово владение или притежавани от него е по реда на чл.435 ал.4 от ГПК,респ.440 от ГПК-с жалба или иск.

Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия,в които е изразил становището си за неоснователност на подадената жалба.Посочил е ,че не може да извърши изпълнителното действие по причина заявени от длъжника и трети лица,установени на адреса твърдения ,че както недвижимия имот ,така и вещите в него не са обект на притежание на длъжника,а на трети лица,които също живеят в него.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Изпълнително дело № 20253250400171 по описа на СИС при Районен съд Тервел е образувано на дата 02.12.2015 год., след като с разпореждане изх.

№ 10975/25.11.2025 год. , изпълнително дело № 20253230402015 е било изпратено по подсъдност от ДСИ при СИС на Районен съд Добрич и е за събиране на парични вземания по изпълнителни листи,документиращи присъдени на взискателя Б. С. Г. адвокатски възнаграждения по граждански спорове,водени от представлявано от нея лице с длъжника Л. Д. Т..

В протокол за опис на движимо имущество от дата 26.02.2026 год. по изпълнително дело № 20253250400171 са документирани констатациите на ДСИ от СИС при Районен съд Тервел, че е установил ,че на имота на адреса живеят длъжника, неговата съпруга и тъща, които в разговор с него заявяват,че къщата е собственост на Т. К. Т.,а вещите в нея на майка й П. И.

Д..Длъжника и третите лица не са осигурили достъп на съдебния изпълнител 2 до помещенията и въпреки настояването на взискателя е отказал да влезе жилищните помещения,тъй като не виждал смисъл да се оглеждат вещи,които не би могъл да опише,тъй като не е установил да са на длъжника.

Видно от книжата по двете изпълнителни дела,съобщения и покани за доброволно изпълнение са били връчвани на длъжника Л. Д. Т. на адрес в с.К.,общ.Т. ,ул.*** считано от 06.02.2025 год.

От извършените от окръжния съд служебни справки в НБД“Население“ се установява,че длъжникът Л. Д. Т. е сключил на дата *** год. граждански брак с Т. К. Т..Адресът в с. К.,общ.Т. ,ул.*** е регистрирания настоящ адрес и на двамата съпрузи,считано от една и съща дата-*** год. Постоянният адрес на длъжника е в гр.Д.,регистриран на дата 12.11.2001 год. ,а на съпругата му в с.К.,общ.Т. ,ул.*** ,регистриран на дата 11.03.2022 год.Постоянен и настоящ адрес на П. И. Д.-майка на Т. К. Т. е адреса в с. К.,общ.Т. ,ул.***, като е бил регистриран като такъв на дата 22.11.2022 год.

Съобразно разпоредбата на чл.93 от ЗГР ,постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, съобразно разпоредбата на чл.94 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

За да бъде законно изпълнението ,то трябва да бъде насочено срещу имуществени права, които принадлежат на длъжника. Според чл. 465 от ГПК съдебният изпълнител описва движимите вещи, които се намират във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата става ясно, че те са собственост на друго лице. Установена е оборимата презумпция, че след като длъжникът владее движимите вещи и упражнява фактическата власт, той се счита за техен собственик. На основание чл. 69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За съдебния изпълнител е достатъчно да намери вещта в държанието на длъжника. Сочи се ,че в недвижимият имот са обособени две жилищни части,всяка обитавана от отделно домакинство.В случая , държавният съдебен изпълнител не е изпълнил задълженията си и не се е убедил,че движимите вещи в жилището са в пряко държание на длъжника,което да обуслови приложението на разпоредбата на чл. 465 от ГПК- ДСИ не е влязъл в помещенията, не е установил какви вещи се съхраняват в него , не е извършил проверка,чия собственост са вещите,като изиска да му бъдат представени фактури,гаранционни карти и пр. Единствено от притежанието на недвижимия имот (неустановено по делото ), не следва извод ,че движимите вещи в него се притежават от неговия собственик-собствеността върху недвижимия имот не презюмира собственост и върху движимите вещи в него ,а собствеността върху движимите вещи се преценява не според собствеността върху недвижимия имот,в който се намират,а според това кой ги държи.Съдебният изпълнител не е следвало безкритично да възприема твърденията на трети лица,като по този начин им предостави предварително защитата по чл.435 ал.4 от ГПК,още повече че те противоречат на извършени 3 от съда служебни справки.Длъжникът и Т. К. Т. са регистрирали пред властите адреса на имота, в който е следвало да бъде извършен опис на движимите вещи, като адрес на който те живеят от *** год.,т.е. длъжникът не е допуснат там временно и от скоро с разрешение на съпругата , която сама твърди,че там живее и сина на длъжника,за когото е обособена стая, а имота е обзаведен с нови вещи към 2023 и 2024 год.,т.е. не са докарани от майка й от друго населено място.

По изложените съображения отказът на ДСИ да извърши опис и оценка на движимите вещи е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ОТКАЗА на ДСИ при СИС на Районен съд Тервел Н. М. Ц.: по искане на взискателя Б. С. Г.,ЕГН **********, от гр.В. да извърши по изпълнително дело № 20253250400171 опис и оценка на движими вещи на длъжника Л. Д. Т.,ЕГН **********, от с.К.,общ.Т. ,ул.*** ,намиращи се в жилището на посочения адрес.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4