Решение № 1071 от 31.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. Бургас, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20232120203646 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по жалба на Т. П. Я. с ЕГН ********** от гр.********************** чрез адв.Б.Я. АК-Бургас против електронен фиш серия К № 6504540 издаден от ОДМВР – Бургас, с който на основание чл.182, ал.4, от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 200 лева за нарушение на чл.21 ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Със жалбата се моли за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен поради неправилно определяне санкционната норма и нарушение на правото на защита. Освен това се акцентира, че от обективна страна няма извършено нарушение, тъй като в часа записан в ЕФ пътят където е заснето нарушението не е бил отворен за обществено ползване каквото обстоятелство е записано изрично в чл.1 и чл.2 от ЗДвП. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски, и на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН не се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитникаадвокат.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

1

Яввява се упълномощен адвокат. Поддържа жалбата, моли съдът да събере нови писмени доказателства, за да се докаже, че по време на заснетото от стационарната камера нарушение пътят не е бил отворен за обществено ползване. Представят се нови писмени доказателства.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание .

След като обсъди направените в жалбата и в съдебно заседание оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалвания електронен фиш, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш серия К № 6504540 жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал.2 , вр.ал.1 от ЗДвП за това, че на 31.08.2022г в 17,14 часа, в гр. Бургас, ПП- Е773 км.491, до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП 1 при ограничение на скоростта за движение в населеното място, въведено с пътен знак В-26 до 80 км/ч било установено и заснето моторно превозно средство – лек автомобил марка Опел модел Астра с рег.************ управляваяно от Т. П. Я. със скорост от 122 км/час при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/час.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото веществени доказателства – снимка с разпечатка от използваното средство за измерване и както и от писмените доказателства – протокол за използване на автоматизирано техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, справка за собственик по регистрация на МПС.

ЕФ е връчен на 11.08.2023 г., а жалбата е депозирана на 25.08.2023 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Спазени са разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно 2 средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби (макар и непълно), размера на глобата, срокът, сметката на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС, собственост на Р. С. У. . Фактите и обстоятелствата по нарушението са описани напълно ясно и разбираемо.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно автомобилът, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение /отдалечаващ/ в момента на сработването на стационарното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. В случая е стационарна система за контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване на номера на превозното средство, т. е. идентифицира превишилия скоростта автомобил по регистрационния номер, а видно от снимката това е процесният автомобил.

В ЕФ не е посочен вида на техническото средство, освен това са приложени в преписката документи за проверка на техническата изправност на средството, което не е споменато във фиша.

Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.

188, ал.1 от ЗДвП, предвиденото за извършеното нарушение наказание се налага на собственика на МПС, ако не посочи на кого е предоставил управлението му. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, чиято собственост е МПС, по предвидения от закона ред и той е имал възможността да се възползва от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторил.

При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от минус 3 км/час от действително измерената скорост в полза на 3 нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган и след приспадане на толеранс от минус 3 км/час за наказуема скорост е приета стойност от 122 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 80 км/час е 42 км/час, поради което санкционната норма за превишение на скоростта в населено място е по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Тя обаче не е била посочена във фиша. С оспорения фиш е наложена глоба в размер на 1 200 лева на Т. П.

Я. за това, че е установено управление на МПС, негова собственост, с превишение на скоростта 42 км/час. В електронния фиш е посочено, че е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е регламентирано, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП регламентира хипотеза на повторност – когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т.

1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В случая правилно е избрана и приложена именно тази норма, тъй като съобразно изложените във фиша факти е описан състав на повторност, като за справка са приложени и други фишове конкретно този със серия К и № 4061165 (лист 23 от делото) в едногодишния срок от влизането в сила на който е извършено процесното нарушение. Въпреки, че не е посочена нормата на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 600 лева. Правилно глобата е определена в двоен размер от 1200 лева. Въпреки това обаче обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради други съображения.

За съставомерността на извършеното нарушение е необходимо основното изискване заложено в чл.1 и чл.2 от ЗДвП, а именно пътят, на който е заснето и санкционирано нарушението да е били отворен за обществено ползване.

4

Видно от представеното заверено копие от договор от 22.08.2022г сключен между Българската федерация по колоездене представлявана от жалбоподателя като възложител и от друга страна ОДМВР-Бургас като изпълнител, възложителят е възложил на изпълнителя да извърши съпровождане и охрана на обществения ред при провеждане на 69 Международна колоездачна обиколка на България на 31.08.2022г през предварително определен маршрут от администрациите, стопанисващи републиканската и общинската пътни мрежи, с необходимия брой полицейски служители и служебни автомобила срещу заплащане. На 31.08.2022г пътният участък на Ромпертол Бургас намиращ се на републиканския път І-6 (Е-773) от кв.Ветрен към КПП-1 е бил частично затворен за обществено ползване в часовия диапазон 17,13 часа до 17,29 часа съгласно представения часови график–маршрут от Българската федерация по колоездене. От тези доказателства явства, че точно в тази пътна лента пътят не е бил отворен за обществено ползване и заснетото нарушение не отговора на обективните признаци на нарушението по чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП .

ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, жалбоподателят е поискал да му бъдат заплатени разноски по адвокатско пълномощно, които са в размер на 500 лева, но също така няма направено и възражение за прекомерност от страна на наказващия орган, поради което съдът следва да осъди ОДМВР-Бургас да ги заплати на жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия серия К № 6504540, издаден от ОДМВР – Бургас, с който на Т. П. Я. с ЕГН ********** от гр.Бургас, 5

************************* партер чрез адв.Б.Я. АК-Бургас на основание чл. 182, ал. 4, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 200 лева за нарушение на чл.21 ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Т. П. Я. с ЕГН ********** от гр.********************* направените в съдебното производство разноски за адвокат в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6