Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 05.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14752/2021
Вид
Решение № 18
Подписан
05.01.2023
В сила
24.11.2023
Състав
Иванка Иванова, ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА, Петър Любомиров Сантиров

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. В.а при участието на секретаря Е. Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514752 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20192694 от 01.10.2021 г., постановено по гр. д. № 8524/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, С.О. е осъдена да заплати на Е.

Б. Х., на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 444 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи с в разходи за лечение на пукване на пета метатерзална кост на лявото ходило и разтегнати връзки и сухожилия на десен крак и ходило с голям оток, в резултат от това, че на 02.09.2018 г. около 17 – 17.30 ч. в гр. София, бул. ****, при излизане от магазин за хранителни стоки, непосредствено до автобусна спирка „64-то Основно училище“ на градски транспорт, ищцата се спънала в неравност на тротоара и паднала, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2021 г., до окончателното плащане, да заплати на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес, страх, дискомфорт от пукване на пета метатерзална кост на ляво ходило и разтегнати връзки и сухожилия на десен крак и ходило с голям оток при същия деликт, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2021 г., до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 14 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 240, 28 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 02.09.2019 г. – 10.02.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2 566, 67 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 1

ГПК, сумата от 987, 48 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 182, 11 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищцата Е. Б. Х.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

Макар решаващият съд обосновано да е приел, че се касае за тежки контузии и травми и на двете ходила на ищцата, като е съобразил вида на уврежданията, степента болките и страданията, продължителният период на възстановяване, неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че искът е доказан в пълния предявен размер. По делото е установено, че имала затруднения при ежедневното си обслужване. Към момента на инцидента е била на 48 години – активна личност. Заемала ръководна длъжност, която предполагала определен стил на обличане, който променила по отношение на обувките след инцидента.

Инцидентът се отразил на професионалните й срещи и ангажименти.

Поддържа, че от значение при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази социално-икономическата обстановка в страната. Не е съобразена и формираната съдебна практика за подобни случаи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.О., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че заявените от ищцата неимуществени вреди не са доказани. По делото са изслушани показанията на приятеля на ищцата и на нейния син. Поддържа, че наличието на проблемен участък от тротоар, който е причина за настъпилия инцидент, следва да се докаже единствено с преки свидетелски показания, каквито може да ангажира само ищцовата страна. Решаващият съд е игнорирал ангажираните от ответника доказателства. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че решаващият съд не е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства. Ищцата не е успяла да докаже твърденията си, заявени в исковата молба, относно процесния инцидент. Представените по делото снимки счита, че не доказват мястото на инцидента. Не е доказана и причинната връзка между инцидента и претърпените вреди. Излага съображения, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е противоречие с установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба и не е заявил своевременно оспорвания срещу предявения иск. Показанията на свидетелката Котева, ангажирани от ответника, не са свързани с място, на което е настъпил 2 процесния инцидент. Счита, че по делото са ангажирани доказателства относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. По делото са ангажирани показания на свидетели, които има преки впечатления относно настъпилия инцидент и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 02.09.2018 г. между 17-17.30 ч. , при излизане от магазин за хранителни стоки на бул. „Симеоновско шосе“, непосредствено до автобусна спирка на градския транспорт – училище (автобус № 67), се спънала и паднала на тротоара пред магазина, в стърчащи част от арматура на място на липсващи тротоарни плочки в тази част на тротоара. Инцидентът настъпил в светлата част на деня, в сухо време и добра видимост. Свидетели на инцидента помогнали на ищцата да се изправи. Изпитала силна болка в десния крак. С помощта на сестра й, както и на други лица успяла да се прибере в дома си. . продължила да изпитва силна болка в десния крак, а по – късно и в левия крак. . на сутринта левият крак бил посинял. На 03.09.2018 г., първия работен ден, посетила ортопедичен кабинет в ДКЦ „Токуда“. След извършени рентгенографии било установено, наличие на пукване на пета метатерзална кост на ляво ходило, разтегнати връзки и сухожилия на десен крак и ходило, с голям оток. На ищцата била издадена рецепта за ортопедично ходило, която следвало да носи до 03.10.2018 г. На 03.09.2018 г., 17.09.2018 г., 19.09.2018 г., 15.10.2018 г. и 24.10.2018 г. се наложило да посещава болнично заведение и медицински специалисти за поставяне на диагноза, изследване на обективното състояние, назначаване на лечение и терапия. Твърди, че за периода 03.09.2018 г. – 31.10.2018 г. й е разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Твърди, че през първите две седмици изпитвала нетърпими болки и на двете ходила, включително и в областта на глезените, връзките и сухожилията на двата крака. Имала болезнени отоци в продължителен период от време.

По лекарско предписание носела ортопедична обувка. Налагало й се па ползва и проходилка през първите деветдесет дни след травмата, за да може да ходи, с ограничени движения. Тъй като живеела в триетажна къща, поради което ежедневно й се налагало да изкачва вътрешните стълби. През първите 15 дни имала нужда от чужда помощ в ежедневното си обслужване. Една година по – късно ответникът ремонтирал проблемният участък от тротоара. Процесният инцидент настъпил поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа уличната инфраструктура – тротоарите, които са публична общинска собственост.

След изтичане на периода на временна работоспособност ищцата се възстановявала 6 месеца. След инцидента наред с физическите болки изпитвала притеснения и страх, свързани с придвижването в дома й, особено при излизане извън дома. Продължително време изпитвала дискомфорт от това, че не можела да се обслужва сама, както и че през възстановителния период е бил нарушен нормалния й ритъм на живот. Била принудена да търпи редица неудобства в ежедневието си, свързани с невъзможност да се справя с ежедневните си дейности без чужда помощ, което се отразило негативно върху емоционалното й състояние. До 3 момента на инцидента ищцата водела активен социален живот, имала е трудови задължения, свързани с посещения на офиси, учредения в различни части на града. След инцидента за период от 6 месеца ограничила тази част от задълженията си, тъй като изпитвала затруднения в придвижването си и страх от нова травма. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 14 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 2 566, 67 лв. – лихва за забава за периода 02.09.2018 г. – 10.02.2021 г., сумата от 444 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

Извън установения в нормата на чл.131 ГПК срок е постъпил писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че искът не е подкрепен с убедителни доказателства. Процесната травма би могло да настъпи и при друг механизъм – в дома й, в друго населено място. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

С определение, постановено в проведеното на 21.09.2021 г., съдът е оставил без уважение искането на ответника за възстановяване на срока за депозиране на писмен отговор на исковата молба.

С определение, постановено в същото съдебно заседание, съдът е допуснал уточнение на исковата молба, направено от ищеца – мястото на настъпване на инцидента е бул. ****, където се намира магазин и автобусна спирка „64 Основно училище“.

По делото са представени фискални бонове за заплатени от ищцата ортопедични прегледи, рентгенографии на обща стойност от 444 лв.

От заключението на вещото лице д-р К.А.С. – специалист по ортопедия и травматология, по изслушаната пред СРС съдебно -медицинска експертиза се установява, че на 02.09.2018 г. ищцата пада и получава травми в областта на двете ходила. На 03.09.2018 г. наищцата е оказана първа помощ в „Аджибадем Сити Клиник“ МБАЛ (ДКЦ Токуда-София). Установени са следните травматични увреждания: контузия на дясно ходило, счупване на 5та предходилна кост на ляво ходило, без разместване на фрагментите.

Проведено е консервативно лечение с имобилизация на ляво ходило за 30 дни. Ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност общо за 60 дни. През периода на лечение ищцата се е явявала периодично на контролни прегледи при ортопед – травматолог. На 18.02.2021 г. вещото лице е извършило личен преглед на ищцата, при който установил следното: ищцата съобщава, че след травмата е носила ортопедична обувка един месец. След това провела курс рехабилитация амбулаторно. Ползвала 2 месеца отпуск порази временна неработоспособност. Понастоящем изпитвала болки в областта на счупването при физическо натоварване и смяна на времето.

Вещото лице е установило физиологичен обем в двете глезенни стави и ставите на двете ходила. Вещото лице приема, че е възможно уврежданията на ищцата да бъдат получени по начина, описан в исковата молба. При инцидента ищцата е получила контузия на дясното ходило, счупване на 5-та 4 предходилна кост на ляво ходило без разместване на фрагментите.