Решение № 1304 от 14.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДВН като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110213673 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Ю. Д. Т. , ЕГН: **********, с адрес:

*********, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-017732 от 28.08.2023 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на сумата от 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ла. 3, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на 04.05.2023 г., около 11.40 часа, в гр. София, на бул. „Копенхаген“, като водач на собствения си лек автомобил, марка ************, е управлявал автомобила, без последният да е регистриран по надлежния ред, след като на 21.01.2023 г. е изтекъл срокът на валидност на временен регистрационен номер.

Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени, тъй като в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение и е налице неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран не е осъществено. В тази връзка се излагат съображения за това, че в конкретния случай автомобилът е с изтекла транзитна регистрация, но с налични регистрационни табели и неговата регистрация не е била служебно прекратена, с оглед на което се твърди, че случаят не попада в обхвата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Сочи се, че съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР е възможно да се прекрати регистрацията на всички превозни средства, 1 съответно в случая пътната полиция не е изпълнила задължението си да дерегистрира превозното средство и да изземе регистрационните табели с изтекъл срок на валидност. При това положение жалбоподателят счита, че поведението му не реализира състава на административното нарушение. В случай, че съдът приеме нарушението за извършено се поддържа, че се касае до маловажен случай, тъй като автомобилът е управляван единствено, за да се премести от единия до другия портал на стопанисваната от жалбоподателя автокъща. Направено е искане за отмяна на атакуваното НП и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният представител поддържат жалбата и направените искания.

Жалбоподателят изтъква, че не е искал да извърши нарушение, но паркингът където се намира автокъщата му е под моста на бул. „Цариградско шосе“, а в средата на паркинга имало камион, който разтоварвал автомобили, поради което се наложило да заобиколи паркинга, т. е. да мине под моста и да влезе от другия вход. Автомобилът имал застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрационни табели, поради което жалбоподателят не считал, че извършва нарушение.

Въззиваемата страна е редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.05.2023 г., около 11.40 часа в гр. София, на бул. „Копенхаген“, Ю. Д. Т., ЕГН: **********, управлявал собствения си лек автомобил, марка ************, тъй като се наложило да премести автомобила от единия вход на паркинга на стопанисваната от него автокъща до другия вход, а това налагало да мине под моста на бул. „Цариградско шосе“ и да мине от другата страна на паркинга на автокъщата. При това управление на автомобила на бул. „Копенхаген“, под бул. „Цариградско шосе“ жалбоподателят бил спрян за извършване на проверка от страна на полицейските служители МСД – младши автоконтрольор при ОПП СДВР и ЗВК – служител в СДВР. При проверката било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като е с временна регистрация и временни регистрационни табели, които са със срок на валидност до 21.01.2023 г. Поради установените обстоятелства МСД съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA834044 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а въз основа на него е издадено обжалваното понастоящем НП № 23-4332-017732 от 28.08.2023 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на сумата от 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ла. 3, пр. 1 от ЗДвП за това, че на 04.05.2023 г., около 11.40 часа, в гр. София, на бул.

„Копенхаген“, като водач на собствения си лек автомобил, марка ************, Ю Д. Т. е управлявал автомобила, без последният да е 2 регистриран по надлежния ред, след като на 21.01.2023 г. е изтекъл срокът на валидност на временен регистрационен номер.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото доказателства:

Писмени доказателства: НП № 23-4332-017732 от 28.08.2023 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при СДВР; (АУАН) № GA834044; справка картон на водача; заповед № 513з-2563 от 22.02.2015 г. на директора на СДВР; заповед № 8121к-13180 от 2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи; постановление от 14.08.2023 г. по пр. пр. № 33803/2023 г. по описа на СРП за отказ да се образувано наказателно производство.

Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото. Още повече, че жалбоподателят не оспорва извършване на описаните в АУАН и в НП действия, а оспорва тези действия да реализират състав на административно нарушение, т. е. спорът се концентрира относно правното отражение на фактическата обстановка по случая.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваното с нея НП следва да се потвърди.

В настоящия случай, АУАН е издаден от компетентен орган - младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, а НП от началник група към СДВР, отдел ПП, които са надлежно упълномощени, като АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма.

При издаването на АУАН и НП е спазен процесуалния ред за това, като е налице редовна процедура по връчването им. Установява се, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно указанията, дадени в ТР № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС.

АУАН и процесното НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като ясно посочено е мястото мястото на извършване на нарушението, а именно гр. София, по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от ул. „Самоковско шосе“ към ул.

„Обиколна“. В АУАН и в НП са посочени и дата и часа на описаното 3 нарушение, а именно 04.05.2023 г., около 11.40 часа, като се съдържа достатъчно пълно и ясно описание на нарушението, както от гледна точка на фактическото описание, така и от гледна точка на дадената от наказващия орган правна квалификация. По тези съображения съдът приема, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени при спазване на процесуалните правила. В АУАН са описани основните и съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като се съдържат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението данни. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателят да разбере коя законова разпоредба се твърди да е нарушил.

Ето защо съдът приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и не са допуснати нарушения на материалния закон.

Според настоящия съдебен състав, въз основа на доказателствата по делото, повдигнатото обвинение спрямо жалбоподателя за осъществено административно нарушение се доказва. В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото се установява несъмнено, че на 04.05.2023 г., около 11.40 часа в гр. София, на бул. „Копенхаген“, Ю. Д. Т., ЕГН: **********, като е осъществил състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както от обективна страна, така и от субективна страна.

Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съобразно нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувана с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. При това положение, приложима в конкретния случай е Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях (Наредбата).

Както в АУАН, така и в НП, по ясен начин е посочено нарушението, за което е санкционирано лицето – управление на МПС, с изтекъл срок на временните табели, както и че разрешението за временно движение е било валидно до 21.01.2023 г. Според настоящия съдебен състав изтичането на срока на валидност на временните регистрационни табели несъмнено се 4 приравнява на управление на МПС без надлежна регистрация за това.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал автомобила, като самият той потвърждава, че се е наложило да го „премести“ от другата страна на паркинга, като мине под моста и заобиколи от другата страна. При това положение доказано се явява обстоятелството, че на посочените в АУАН и в НП дата, време и място, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, марка ************, както и че автомобилът е бил с временни регистрационни табели, валидността на които е изтекла на 21.01.2023 г., т. е. валидността на табелите е изтекла почти 4 месеца преди конкретния случай. Ето защо в случая се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила, след като е изтекъл срока на разрешението му за временно движение. Пи положение, че се касае за временна регистрация, очевидно е, че с изтичане на срока на валидност на същата тя отпада, т. е. след този срок валидна регистрация на автомобила няма, поради което независимо от наличните регистрационни табели, автомобилът се счита за нерегистриран по надлежния за това ред.

Нарушението е съставомерно и е на просто извършване, като същото се изразява в неизпълнение на задължението по чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, съгласно който законов текст „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“.