Определение № 3623 от 02.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3623 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Частно наказателно дело № 20261100205382 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от И. Г. Ф. против постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 03.02.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 23217/2025 г., потвърдено с постановление на прокурор при Апелативна прокуратура – София от 26.06.2026 г. по пр. пр. № 2048/2026 г.

С жалбата се изразява недоволство от отказа, като се твърди, че проверката е непълна и не са обсъдени аудиозаписът на разговор от 13.08.2025 г., писменият опис към него и декларацията на Д.Т.. Поддържа се, че прокурор С.И., въпреки самоотвода си и качеството си на пострадал, е упражнил натиск върху жалбоподателя да поиска от главния прокурор преквалификация на деянието по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК и прехвърляне на делото в ОП – Русе.

Жалбоподателят се позовава на становище на ИВСС от 28.11.2025 г. и сочи, че последователните самоотводи и смяната на разследващите органи са довели до липса на реално разследване. Иска отмяна на постановлението и връщане на преписката за нова проверка.

Жалбата е подадена в срока по чл. 213, ал. 4 от НПК. Видно от материалите по преписката, същата съдържа твърдения отнасящи се за престъпление по чл. 282 от НК, което е сред престъпленията, по които съдът извършва проверка на постановленията по реда на чл. 213 от НПК. Жалбата е подадена от лице, имащо право на жалба, съгласно чл. 213, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Съдът, след като се запозна с преписката, намира за правилни и законосъобразни изводите на Софийска апелативна прокуратура и на Софийска градска прокуратура, че не се установяват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Действително, от представения сигнал и приложените към него материали се констатира единствено недоволство на жалбоподателя от процесуалните действия и прокурорските 1 aктове, насочено към преценката им дали да образуват досъдебно производство или не. Това обаче не може да послужи за основание за ангажиране на наказателна отговорност на прокурора, доколкото в случая липсват данни да е извършено умишлено престъпление.

В производството по чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК, съдът проверява обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт. Постановлението е обосновано, когато изводите на прокурора съответстват на събраните материали, преценени в тяхната съвкупност, и когато са събрани всички данни, необходими за установяване на правнорелевантните факти.

Законосъобразно е, когато съответства на материалния и процесуалния закон.

Проверката по преписката е възложена на Комисията за противодействие на корупцията. Тя е изискала копие от ДП № 453-ДП-98/2025 г. по описа на РУ – Сливо поле при ОДМВР – Русе, пр. пр. № 4687/2025 г. по описа на РП – Русе, както и сведения за гражданските и административните дела, посочени от жалбоподателя. От тези материали се установява, че прокурор С.И. е определен за наблюдаващ прокурор по досъдебното производство чрез случаен избор на 30.07.2025 г. Същия е постановил две постановления. С първото е указал на разследващия орган да извърши неотложни действия за изясняване на обстоятелствата около пожара, а с второто е възложил на органите на МВР да установят и разкрият извършителя. В нито един от тези актове няма указания, които да насочват разследването към конкретно лице. На 01.08.2025 г. прокурорът е узнал, че пожарът е засегнал и негов наследствен имот, и сам е заявил отвод. Отводът е уважен от административния ръководител на ОП – Русе. Така прокурор И. е бил наблюдаващ по делото в продължение на няколко дни и през това време не е постановил акт, който да предрешава хода на разследването.

При тези данни и двете прокурорски инстанции правилно са приели, че не е налице престъпление по чл. 282 от НК. Съставът изисква длъжностното лице да наруши или да не изпълни служебните си задължения или да превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда, като от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. Действията на прокурор И., докато е бил наблюдаващ, съответстват на правомощията му закон и са насочени към разкриване на обективната истина. Щом е узнал за обстоятелство, което поставя под съмнение безпристрастността му, той незабавно е поискал да бъде отведен.

Липсват каквито и да е данни за специалната цел, която характеризира субективната страна на престъплението.

При тези данни правилно е прието, че не се установява прокурор И. да е нарушил или да не е изпълнил служебните си задължения, или да е превишил властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Наличието на предходни имотни спорове с Пенка Богданова само по себе си не обосновава извод, че прокурорът е използвал служебното си положение, за да я набеди като извършител. Не се установяват и конкретни действия по разследването, чрез които да е осъществена такава цел.

2

Доводът за необсъждане на аудиозаписа, описа към него и декларацията следва да се прецени с оглед на конкретните обстоятелства, на които жалбоподателят се позовава. Описаното в жалбата предложение да сезира главния прокурор с искане за промяна на квалификацията и наблюдаващата прокуратура само по себе си не разкрива нарушение или превишаване на служебни правомощия, нито предопределя решението на компетентния орган.

Самоотводът не изключва възможността за противоправно поведение след него, но твърдението за продължило влияние следва да се подкрепя от конкретни данни. В тази връзка съдът споделя изложените от апелативната прокуратура съображения, че установените обстоятелства не обосновават предположение за престъпна намеса в разследването.

Неоснователно е и позоваването на становището на ИВСС от 28.11.2025 г. като акт, установяващ извършено нарушение. С него е прието, че липсват предпоставки за проверка за конфликт на интереси, като са съобразени висящото производство и направеният самоотвод. В частта относно евентуално накърняване престижа на съдебната власт материалите са изпратени на компетентните органи за преценка. Това не представлява установяване на престъпление, а предпоставките за дисциплинарна и наказателна отговорност са различни. Проверката на законосъобразността на отказа да бъде наложено дисциплинарно наказание е извън предмета на настоящото производство.

Наред с това е приложим и предвиденият в чл. 132 от Конституцията функционален имунитет на магистратите, който изключва наказателната им отговорност за действия, извършени във връзка с изпълнението на служебните им задължения, освен ако не са извършили умишлено престъпление от общ характер. Настоящият съд не намира факти, подкрепящи заключението за такова умишлено престъпление, поради което този конституционен имунитет не може да бъде преодолян само с твърдения, които нямат достатъчна доказателствена опора.

Предвид горното съдът намира, че прокурорът е извършил правилна преценка на данните по преписката. Затова обжалваното постановление на прокурор при СГП за отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено от прокурор при АП – София, е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.

Поради това и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 03.02.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 23217/2025 г. по описа на СГП, потвърдено с Постановление на прокурор при Апелативна прокуратура – София от 26.06.2026 г. по пр. вх. № 2048/2026 г. по описа на АП – София.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

За определението да се съобщи на жалбоподателя и на Софийска градска прокуратура.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4