Решение № 3100 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3100 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110206615 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7771393, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Ивайло А. А., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Недоволен от ЕФ е останал А., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се сочи, че не били спазени правилата за установяване на нарушението и последното не било установено безспорно. Твърди се още, че нарушението било заснето с мобилно устройство, което не било законосъобразно, навежда се вероятност за възникнала техническа грешка, както и се сочи, че не жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. Иска се отмяната на оспорения ЕФ.

За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. Същият не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 06.03.2023 г. в 18:53 часа, жалбоподателят А. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № СВ 7171 ВХ, по околовръстния път на гр. София, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул.

„Ботевградско шосе“. В района на № 454 на околовръстния път автомобилът се е движил със скорост от 138 км/ч при ограничение от 90 км/ч, въведена като максимално допустима от закона за движение по пътищата за движение извън населено място, която се зачита като 133 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето с АТСС Cordon M2, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

От доказателствата по делото се установява безспорно, че жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с ЕФ К6418941, влязъл в законна сила на 09.11.2022 г., а процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от наказването му с ЕФ К6418941.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: снимковия материал, справка за собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС, протокол от обучение на служителя Атанасов, както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че доказателствената съвкупност е вътрешно непротИ.речива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални 2 нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.

Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден режим на работа.

На следващо място, съдът намира, че са налице доказателства аз това, че процесното АТСС е било от одобрен тип и е било в технически изправно състояние към момента на използването му, като за това по делото са налице изрични писмени доказателства.

Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 138 км в час, а водачът е наказан за скорост от 133 км в час.

Няма съмнение и досежно максимално допустимата скорост на движение от 90 км/ч, защото тя е въведена от ЗДвП като максимално разрешена за движение извън населено място.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 06.03.2023 г. в 18:53 часа, жалбоподателят А. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № СВ 7171 ВХ, по околовръстния път на гр. София, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“. В района на № 454 на околовръстния път автомобилът се е движил със скорост от 138 км/ч при ограничение от 90 км/ч, въведена като максимално допустима от закона за движение по пътищата за движение извън населено място, която се зачита като 133 км/ч, след приспадането на 3% толеранс в полза на водача.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да съобрази скоростта си на движение с максимално позволената и въведена от закона за движение извън населено място.

3

По въпроса за авторството на деянието и по-точно по възражението в жалбата, че не жалбоподателят е управлявал автомобила, съдът намира, че то не може да бъде прието за основателно. Законът за движение по пътищата дава възможност на собственика на МПС да заяви с нарочна декларация кой е управлявал въпросното МПС в посочените в ЕФ ден, място и час. В случай, че не е сторил това в хода на административното производство, това не може да се въведе като възражение в хода на съдебния процес. Ето защо, съдът намира, че авторството на деянието е безспорно установено.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез протИ.правно действие.

Нарушението е извършено на 06.03.2023 г. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.

19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР № 1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето защо, съдът намира, че правилата за установяване на нарушението са спазени и проведеното административнонаказателно производство не страда от пороци, а възраженията в този смисъл са изцяло неоснователни.

На следващо място, описанието на нарушението също е сторено по законосъобразен начин, защото от него може да се установи кога, къде, по 4 какъв начин и от кого е сторено. Т.е. от описанието му жалбоподателят може еднозначно да разбере в какво е обвинен.

Тук следва да се отбележи, че правилно АНО е ангажирал отговорността на А. за повторно нарушение, тъй като е видно, че същият е бил наказан за същото по вид нарушение с влязъл в сила ЕФ К6418941, влязъл в законна сила на 09.11.2022 г., а процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от наказването му, поради което квалифицирането на настоящото нарушение като повторно е напълно правилно по силата на пар. 6, т. 33 от ЗДвП.

Колкото до доводите в жалбата, че била възможна грешка при установяването на нарушението, съдът намира, че принципно е възможно да се случи грешка при установяване на нарушение от този тип, но от доказателствата по делото не може да се установи никаква индиция да е налице такава в конкретния случай, тъй като номерът на превозното средство, неговият вид и собственик, както и датата и мястото на нарушението се установяват по безспорен начин, поради което за съда не съществува основание да приеме това възражение за основателно.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на изрично ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в закона.

Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът намира, че следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение в 5 полза на СДВР, като същото следва да бъде в размер на 80 лева, тъй като делото не се отличава с висока правна сложност и е решено в едно съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ), серия К, № 7771393, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.

2, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Ивайло А. А., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Ивайло А. А., с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6