Решение № 22299 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22299

*****, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110167454 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ищеца А. А. З. против ответника Прокуратура на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4000 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца за незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е образувано досъдебно производство № 1697/2023 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр.

*/2023 по описа на Софийска районна прокуратура, приключило с постановление за прекратяване от 11.06.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, ведно със законната лихва от датата на образуване на наказателното производство- 18.10.2023г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1697/2023 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. */2023 по описа на Софийска районна прокуратура, за престъпление с правна квалификация по чл. 343б, ал. 3 НК, както и че производството е приключило с постановление за прекратяване от 11.06.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК.

Посочва, че на 18.10.2023 г., около 5.20 ч., в ******* непосредствено след ***********, управлявайки лек автомобил с марка и модел *******“, с peг. № ********, бил спрян за проверка. Извършен бил тест с касета „*****“, който отчел положителен резултат за употреба на бензодиазепини, след което бил издаден талон за медицинско изследване № 0176685 за ********* Ищецът бил съпроводен от полицейски служители до ВМА, където било извършено медицинско изследване и били взети биологични проби. Издадена била ЗППАМ № 2835/18.10.2023 г., заведена с № 23-4332-005414 в системата на ОПП-СДВР, с която е наложена мярка временно отнемане на СУМПС, но за не повече от 18 месеца на основание чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП. Ищецът бил обискиран на основание чл. 80 от ЗМВР, съгласно Протокол за обиск на лице и бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 ч. съгласно Заповед за задържане на лице peг. № 4332-900/18.10.2023г.

Твърди, че на 18.10.2023г. е било образувано ДП № 1697/2023 г. по описа на 04 РУ1 СДВР, пр. пр. № * със съставяне на протокола от проведено първо действие по разследването за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Посочва, че от изготвената в хода на досъдебното производство съдебна токсикохимична експертиза peг. № И-514/28.05.2024 г. на специализираната химикотоксилогична лаборатория към **** било дадено заключение, че в дадените биологични проби на ищеца на се установявало наличие на алкохол, наркотични и/или упойващи вещества и техни аналози. С постановление от 11.06.2024г. прокурор от СРП наказателното производство по ДП № 1697/2023 на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № */2023 г. било прекратено. Пояснява, че в постановлението за прекратяване на наказателно производство от 11.06.2024 г. било вписано, че по същото няма привлечен обвиняем и не била взета мярка за неотклонение, но в частта с описание на фактологията се сочело, че било извършено деяние именно от ищеца.

Твърди, че в период от образуване на досъдебното производство до неговото прекратяване за период от около 10 месеца претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални и психически терзания, разстроено социално общуване, уронен престиж и добро име в обществото, силно неудобство, чувство на унижение, притеснение и несигурност, стрес, уплаха да управлява МПС. Воденото срещу него наказателно производство оказало травмиращо въздействие, което засегнало драстично психическото му равновесие, като воденото спрямо него производство създало у него усещане за недоверие в институциите, несигурност и безизходица. Спрямо ищеца били взети мерки за процесуална принуда, като поради образуваното досъдебно производство и предприетите в хода му допълнителни мерки, вкл. издаване на ЗППАМ и отнемане на свидетелство за управление на МПС, довели до негативна промяна у ищеца както в личен, така и в професионален план, доколкото и вследствие на отнетото СУМПС бил в невъзможност да изпълнява част от служебните си задължения - да извършва пътуване с личен автомобил, което наложило да информира работодателя си и у представителите на работодателя възникнало съмнение относно наличието на употреба на наркотични и упойващи вещества от ищеца и работодателят след изтичане срока за изпитване прекратил трудовото правоотношение с ищеца. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът- Прокуратура на Република България, в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва, че е било образувано досъдебното производство, което е било прекратено, като излага, че ищецът не ангажира доказателства за това кога постановлението за прекратяване на досъдебното производство е придобило стабилитет. Изразява становище за неоснователност на претенцията, тъй като по процесното наказателно производство ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем. Поддържа, че всички твърдени вреди са пряка последица от действия на трето на спора лице, за които действия ПРБ не легитимирана да отговаря.

Изразява становище, че ищецът не представя писмени доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от конкретното образувано наказателно производство по реда на чл.212, ал.2 НПК. Твърди, че извършената от органите на МВР регистрация и принудителна административна мярка са по реда на ЗМВР и не носи отговорност за тях, тъй като не се извършват по разпореждане на прокурор. Поддържа, че следва да бъдат отчетени и обстоятелствата, че образуваното наказателно производство за умишлено престъпление не е „тежко” по смисъла на чл.93, т.7 от НК, ищецът не е привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него не е взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, включително не е извършена криминалистична регистрация. Оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишено и несъответстващо на твърдените вреди. Искането към съда е предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално - да бъде определен по-нисък размер на обезщетение.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

2

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно наказателно преследване.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди, като отговорността има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

В настоящия случай по предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление; 2. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинно – следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени вреди.

От приобщеното ДП № 1697/2023г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. № */2023 г. по описа на СРП, се установява, че досъдебното производство е образувано на 18.10.2023г. като бързо по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК за това, че на 18.10.2023 г. в **********“, с посока на движение от бул. ********, непосредствено след *********** при извършена проверка ищецът А. А. З. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества (бензиодиазепини), установено с техническо средство “*****“ – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Със Заповед от № 4332-900 от 18.10.2023г. ищецът е бил задържан за срок от 24ч. на 18.10.2023г. в 05:33ч.. и е бил освободен в 16:20 часа за управление на МПС в след употреба на наркотични вещества. Във връзка с деянието е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1081428/18.10.2023г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като освен това е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2835/18.10.2023г., с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. На ищеца е бил издаден талон за медицинско изследване, след което е бил отведен във ВМА – ***** за даване кръв и урина за установяване факта на употреба на наркотик. С Постановление от 18.10.2023г. на мл. прокурор при СРП бързото производство е преобразувано в досъдебно производство по общия ред, като на същата дата е назначена химическа /токсикологична/ експертиза, която да установи дали има наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на ищеца А. З., взети на 18.10.2023г. Токсикологичната експертиза е изготвена на 28.05.2024 г., в заключението на която вещото лице е посочило, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от ищеца, не се установява наличие на наркотични вещества. С Постановление от 11.06.2024 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, тъй като извършеното от ищеца деяние не съставлява престъпление. Препис от постановлението е връчен лично на ищеца на 17.06.2024г.

При тези факти съдът намира, че е осъществен първият елемент от фактическия състав 3 на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – прекратено наказателно производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление. По делото е установено, че постановлението за прекратяване е връчено на ищеца. Липсват данни той да го е обжалвал и по отношение на него да е осъществен предвиденият в чл. 243, ал. 4 – 8 НПК съдебен контрол, нито пък има данни за извършена по реда на чл. 243, ал. 10 НПК негова отмяна от прокурор от по[1]горестояща прокуратура, нито от главния прокурор. Щом е налице прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не съставлява престъпление, то наказателното преследване срещу ищеца е било незаконно.

Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи обезщетение, защото ищецът не е имал качеството на обвиняем по наказателното производство. В тази връзка следва да се посочи, че в практиката на ВКС, обективирана в решение № 1200/02.12.2008 г., постановено по гр. д. № 3517/2007 г., III г. о., решение № 187 от 13.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., решение № 341 от 05.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о., решение № 425 от 01.12.2015 г., постановено по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., решение № 51 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2340/2020 г., IV г. о., определение № 277 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г., III г. о., решение № 50009 от 08.02.2023 г., постановено по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., е изразено становище, че предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за обезщетяване на причинени вреди са налице и когато ищецът не е привлечен като обвиняем с нарочен акт. В посочените решения е прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3/ ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по- широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно- процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Действително в приобщеното по делото ДП № 1697/2023г. не се съдържа нарочен акт, с който ищецът да е бил привлечен като обвиняем. Въпреки това съдът счита, че по делото безспорно се установява, че ищецът е бил обект на наказателно производство, макар и формално производството да се е водело срещу неизвестен извършител, като ищецът е знаел, че се води разследване за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и с оглед цитираните по- горе решения на ВКС следва да се възприеме изводът, че не е необходим нарочен акт, с който ищецът да бъде привлечен като обвиняем за реализиране на отговорността на ответника по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В случая начинът, по който е описан съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК в издадените в хода на бързото /впоследствие преобразувано в досъдебно/ производство постановления, не оставя никакво съмнение, че наказателното производство е водено срещу конкретно лице – ищеца за конкретно престъпление, поради което и въпреки че той не е бил привлечен като обвиняем, има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление. От момента на проверката на полицейските органи, установила фалшиво положителната проба за наркотици при ищеца с „дрегер“ тест – 18.10.2023г., когато е и задържан по реда на ЗМВР, непосредствено след което са приложени по отношение на него принудителни административни мерки и е подаден сигнал за образуване на бързо производство, ищецът е узнал за воденото наказателно производство.