Решение № 63 от 06.07.2026, Районен съд - Балчик
- Съд
- Районен съд - Балчик
- Дело
- Административно наказателно дело 123/2026
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 06.07.2026
- Състав
- ГАБРИЕЛА ПЕТКОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 279 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 15, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- Чл. 72, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 72, ал. 2 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. ***, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА П. Д. като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д. Административно наказателно дело № 20263210200123 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изп. директор инж. Х. П., чрез адв.
Д. К. от АК - ***, против Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от Кмета на ***, с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на *** на въззивното дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2045.16 евро (две хиляди четиридесет и пет евро и шестнадесет цента), равняващи се на 4000.00 лв., за нарушение на чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, и нарушение на материалния закон. Твърди се, че „ВиК Добрич“ АД е лицензиран ВиК оператор за обл. Добрич, вкл. ***, по силата на решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на МРРБ. На *** г. дружеството е сключило договор с Асоциация по ВиК - Добрич, в която *** е член, за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите. В тази връзка се сочи, че извършените дейности по разкопаване са предприети в изпълнение на законови и договорни задължения за незабавно отстраняване на тежка авария по водопроводната мрежа.
Изтъква се, че през зимния и ранния пролетен период е технологично невъзможно да се положи трайно асфалтово покритие, тъй като за полагането на топъл асфалт се изискват трайни положителни температури, а асфалтовите бази в региона започват работа едва в края 1 на април или началото на май. Поради това, след ремонта изкопът веднага е запълнен с чакъл, трамбован, уплътнен и подравнен на нивото на пътното платно, като по този начин е елиминиран всеки риск от ПТП. На следващо място се излага, че Констативният протокол от *** г. е съставен без присъствието на представители на ВиК оператора, като на по-късен етап протоколът е предоставен само за подпис. Освен това се сочи, че съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗУТ, при повреди на подземни мрежи, които изискват незабавно отстраняване, експлоатационното дружество може да започне ремонтните работи незабавно, като единственото изискване е последващо уведомяване на общината. Поддържа се, че чл. 3, ал.
4 и ал. 6 от Наредбата на *** въвежда допълнителни тежести, които законът не предвижда.
Сочи се, че това противоречи на бързината, изисквана при аварии за осигуряване на непрекъснато водоподаване и предотвратяване на загуби на вода. Твърди се, че наказанието е наложено над законовия минимум без никакви изложени мотиви от наказващия орган, което е нарушение на чл. 27 от ЗАНН. Алтернативно жалбоподателят намира, че приложение следва да намери чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, евентуално размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален до законовия минимум. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество е редовно призовано, не се явява законен представител, представлява се от упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълва, че изискванията на на Раздел II от Наредбата на ***, според които уведомлението трябва да бъде придружено от ситуационна скица, схема за временна организация на движението, съгласувана с Пътна полиция, и документ за внесен депозит, са обективно неизпълними при внезапно събитие, каквото е аварията. Изрично заявява, че Началникът на експлоатационния район *** е уведомил по телефона Началника на техническата служба в *** преди започване на разкопаването. Тъй като авариите са спешни, това бил единственият възможен разумен начин за координация на място. Изтъква се, че *** е член на Асоциацията по ВиК и е страна по договор от *** г., с който сама е възложила на „ВиК Добрич“ АД изключителното право и задължение да поддържа и ремонтира мрежата. В тази връзка се поддържа, че не може едновременно да се възлага задължение за поддръжка и аварийно възстановяване и впоследствие да се налага санкция за изпълнение на това задължение. Наред с това се сочи, че „ВиК Добрич“ АД не разполага със свободен ресурс, за да внася гаранции предварително за всяка една авария поотделно, още повече че местната наредба дори не определя конкретен размер на тази гаранция в текстовете си.
В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява, представлява се от юриск. П.
Д., която излага съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Моли за потвърждаване на издаденото наказателното постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
2
На *** г., при извършване на ежедневните си служебни задължения, служители на ***, вкл. свид. З. В. С. и П. С. Т., констатирали затваряне на пътното платно на ул. „***“, публична общинска собственост, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***. Затварянето било предизвикано от разполагането на два багера и служебни автомобили с отличителните знаци на „ВиК Добрич“ АД. При проверка на място служителите на общината установили, че екип на ВиК оператора извършва неотложен авариен изкоп с размери 1.80 метра на 2.50 метра и дълбочина около 1.60 метра. Изкопът бил направен на около 45 метра след кръстовището с ул. „***“, пред търговски обект с административен адрес № ***, в непосредствена близост до сградата на ***. Целта на разкопаването била отстраняването на тежка и отдавна възникнала авария по водопроводната мрежа, която причинявала наводняване на избени помещения в околните жилищни сгради. Към момента на проверката през изкопа изтичала вода, а служителите на ВиК са работили по нейното спиране и подмяна на авариралия участък.
При последваща служебна проверка в деловодната система на *** е констатирано, че дружеството не е подало предварително писмено уведомление по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредба за строителни и монтажни работи и не е внесло изискуемата според чл. 3, ал. 4, т. 3 от същата наредба финансова гаранция.
На *** г. общинските инспектори извършили повторна проверка на същия участък, вследствие на която установили, че първият изкоп е запълнен със земна маса и фрезован асфалт, но в непосредствена близост до него е направено второ разкопаване на асфалтовото платно и на част от тротоара с размери 1 метър на 1 метър. Вторият изкоп бил обезопасен чрез поставянето на дървени пръчки и сигнална лента.
Констатираните при проверката обстоятелства са описани в Констативен протокол № *** от *** г. Впоследствие, на *** г. свид. З. С. съставила АУАН № ***, който е предявен на Д. В. Н., началник на експлоатационен район „***“ към „ВиК Добрич“ АД, който се е явил с нотариално заверено пълномощно № *** от *** г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. На *** г.
Кметът на *** издал обжалваното Наказателно постановление № ***, с което е квалифицирал деянието като административно нарушение на чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и чл. 3, ал. 4 от Наредбата и е наложил имуществена санкция от 2045.16 евро. Препис от НП е връчен на дружеството на *** г. чрез пощенско известие за доставяне.
Гореизложената фактическа обстановка се установи по Я. и недвусмислен начин от показанията на свид. З. В. С. и П. С. Т., както и от всички налични по преписката писмени доказателства, между които не съществуват никакви противоречия. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните правни изводи:
3
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
В акта като представляващ юридическото лице е вписано името на Д. В. Н.. Същият обаче е единствено началник на експлоатационен район и не притежава представителна власт по отношение на въззивното дружество, освен изрично ограничената такава за получаване на преписа от АУАН.
Противно на твърдението на АНО, това нарушение не може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява издаването на НП при нередовност в акта само ако по безспорен начин е установена самоличността на нарушителя и неговата вина. Съдебната практика приема, че тази норма може да санира само леки технически грешки или непълноти (например сбъркана буква в името или цифра в ЕГН/ЕИК, стига субектът да е индивидуализиран по несъмнен начин). Тя обаче не може да санира липсата на надлежно представителство при съставянето на самия АУАН, тъй като това засяга валидността на самото предявяване на административното обвинение и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.
Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна).
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на *** поставя изискването разкопаването на терените по ал. 1 да става след представяне на гаранция под формата на паричен депозит, внесен по набирателна сметка на *** или банкова гаранция. Изборът на формата е на възложителя. В случаите на банкова гаранция се определя и нейният срок, като се имат предвид сроковете, посочени в настоящата наредба.
Съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата разкопаването на уличните и пътните платна, алеи, тротоари, зелени площи и вътрешно квартални пространства при отстраняване на аварии по мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се извършва въз основа на Уведомление /Приложение № 1, обр. 2/, което съдържа и срока за извършване на възстановителните работи, който не може да бъде повече от две седмици от началото на изкопните дейности. Уведомлението следва да е придружено от следните документи: ситуация, изработена върху скица от действащият кадастрален и подробен устройствен план на района с нанесени подземни проводи и съоръжения на разкопавания участък, схема за временна организация на движението, съгласувана със сектор "Пътна полиция", когато това е необходимо; документ за гаранция, съответстваща на стойността на възстановителните 4 работи на обекта; след извършване на аварийно-възстановителните работи, лицата извършили разкопавания подават в общинската администрация необходимата документация, удостоверяваща извършеното СМР.
Установи се, че подземната инфраструктура на ул. „***“ е публична общинска собственост, която обаче е предадена за управление и експлоатация именно на „ВиК Добрич“ АД. Дружеството в единствен легитимен субект, който не само има правото, но и законовото задължение да поддържа системата в изправност и да отстранява авариите.
От свидетелските показания на свид. З. С. се доказа, че на *** г. пътят е бил затворен именно поради извършването на авариен ремонт на ВиК инфраструктурата. Тя изрично посочва, че на място са се намирали багери и служебни коли на оператора, а работниците са отстранявали възникнала авария, за която се е знаело, че причинява наводнения в околните мазета. Свидетелката потвърждава, че към *** г. първият изкоп е бил запълнен със земна маса и фрезован асфалт, а вторият е бил временно обезопасен със сигнална лента.