Решение № 382 от 09.12.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Нови пазар, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20253620100782 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК за постановяване на съдебно решение по делото относно предявените от ищцата и от ответника искове (насрещни искове).

Предявена е искова молба от ищеца Н. Г. П. с наст. Адрес в с. П., общ. Н., обл. Ш., представлявана от адв. Д. Г. от *АК, съдържаща иск по 124, ал.1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК, за признаване за установено спрямо ответника, че Договор за кредит № *** е недействителен поради неточно посочване на лихвения процент, съгл. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № *** /*** г., с който е бил предоставен паричен заем в размер на 2 999,59 лв. при фиксиран лихвен процент – 30,00 %; ГПР – 35,37%, със срок за погасяване – 24месеца, обща дължима сума от 4 025,01 лв., такса за разглеждане – 25,13 лв.

Ищецът сочи, че посочената в договора такса за разглеждане от 25,13 лв. противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е нищожна. Същата представлявала скрита лихва, което правело посочената в договора лихва от 30 % невярна.

Твърди, че таксата в договора е нищожна и като такава влече нищожност на целия договор.

Предвид на горното, ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника, че Договор за кредит № *** /*** г., е недействителен поради неточно посочен лихвен 1 процент.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника. С отговора се оспорва предявения от ищцата иск, конкретно твърденията относно недействителността на договора.

Оспорват се твърденията, че таксата за разглеждане била прикрита лихва, както и че не е включена в ГПР по договора за кредит.

Предвид на горното, молят иска да бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът е предявил насрещни осъдителни искове срещу ищцата, за осъждане на същата да заплати сумите от 2812,14 лв. непогасена главница, 162,20 лв. непогасена договорна лихва и 347,09 лв. непогасена законна лихва за забава.

Насрещните искове са с правно основание, както следва: 1/ чл. 430, ал.1 ТЗ вр. чл. 9, ал.1 ЗПК с цена 2812,44 лв., за заплащане на неплатен остатък от главница по договора, ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск – 11.08.2025 г.; 2/ чл. 430, ал.2 ТЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 162,20 лв. дължима договорна лихва за периода от *** до *** г. (дата на предсрочната изискуемост) и 3/ иск по чл. 430, ал.2 ТЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 347,09 лв. дължима мораторна лихва за периода от 16.09.2024 г.до 11.08.2025 г.

По насрещния иск е постъпил писмен отговор от първоначалния ищец, в който се оспорват предявените искове. Поддържат се твърденията за недействителност на договора за кредит, както и това, че ищцата е платила на ответника сумата от 392,73 лв., което се признавало от него.

Ищцата моли съда да отхвърли насрещните искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните сключването на Договор за кредит № ***/*** г., за предоставянето на паричен заем в размер на 4 052,01 лв.

Съгласно основните условия по договора, неговият срок е за 24 месеца, уговорения ГЛП е 30 %; ГПР – 35,37%, обща дължима сума от 4 025,01 лв., такса за разглеждане – 25,13 лв.

Посочено е, че размерът на всички плащания по договора, които следва да извърши потребителят са в размер на 4 052,01 лв.

На стр. 1 от договора е посочено, че със сумата от 2 031,59 лв. ще се погаси съществуващо задължение по договор № L 334992, а остатъкът от 968,00 лв. ще се изплати наведнъж по избран от ищцата начин – по банков път или на каса.

2

В договора е посочено, че кредитът ще бъде погасен на вноски, съгласно погасителния план, приложен като Приложение №1 към договора, както и това, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на договора, като същата се възстановява от Клиента с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.

По делото е представено и Рамково споразумение от 10.07.2023 г. между ЮтеКредит България ЕООД и Н. Г. П. от гр. В., с което са уредени общите условия по договора за кредит.

В договора е включен и погасителен план, съгласно който дължимата по договора главница е 1100 лв., договорната лихва е в размер на 138,75 лв., неустойката е в размер на 505,25 лв. Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 1744 лв.

По правото:

По предявения от ищцата иск по чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК, за признаване за установено спрямо ответника на Договор за кредит *** за недействителен поради неточно посочване на лихвения процент, съгл. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК с цена на иска 4026,88 лв.

Твърденията, изложени в исковата молба са за нищожност на клаузата относно таксата за разглеждане на искането за кредит в размер на 25,13 лв., както и за цялостна недействителност на договора за кредит.

Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Ищецът от своя страна има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Тези обстоятелства определят разглеждания договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да има точно посочено съдържание.

Нарушение на чл. 16, ал.1 и чл. 10а, ал.2 ЗПК.

В договора е предвидено заплащането на такса разглеждане в размер на 25,13 лв.

Съгласно чл. 16, ал.1 ЗПК, преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния 3 кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Съдът приема, че таксата за разглеждане представлява своеобразно освобождаване на кредитора от задължението му по чл. 16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, въпреки дадената му от закона свобода за проучването й, чрез справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Това обаче е негово законно задължение и той не може да го прехвърля в тежест на по – слабата в договорните отношения страна заплащането на такса, вместо отговорно изпълнение на задълженията по закон.

Съдът приема, че с тази разпоредба от договора се заобикаля задължението на кредитора по чл. 16 ЗПК, да не извършва проучване за платежоспособност на желаещия да получи кредит, като го задължи да плати такса.

Начисляването на таксата, несъмнено води до увеличаване на задължеността на кредитополучателя по договора за кредит. Заплащането на такса „за разглеждане“ е в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Директива № 2008/48 на ЕО, съгласно който кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни.

В редица свои решения СЕС е постановил, че събирането на такси за разглеждане на документите, както и за управление на кредита е в нарушение на правата на потребителите.

Такива решения са Решение от 13 март 2025 година по дело C‑337/23, Решение от 21 март 2024 година по дело C‑714/22, Решение от 30 юни 2022 година по дело C‑170/21 и др.

Предвид на горното, съдът приема, че таксата за разглеждане е нищожна на основание чл. 21 ЗПК вр. чл. 16 ЗПК, като заобикаляща изрична норма на закона.

На следващо място, съгласно нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Посочената в договора такса е такса за усвояване на кредита, конкретно за разглеждане на документите, за отпускането на искания по размер кредит.

Това прави включването на таксата за разглеждане на документите нищожна.

Заплащането на такса „за разглеждане“ е в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Директива № 2008/48 на ЕО, съгласно който кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни.

Нарушение на чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК.

4

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, в договора следва да се посочи общия размер на кредита и условията за усвояването му.

Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно §1, т. 2 от ДР ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „общ размер на кредита“ е максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит.

Съдът извърши проверка чрез електронен калкулатор за кредити, достъпен на https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html за съответствието на посочения в договора лихвен процент, както и общия размер на разходите, съгласно посочената в погасителния план месечна вноска, включваща главница, лихва и такса (месечно по 1,05 лв.). При включването на месечната вноска за таксата, така както е според погасителния план, се установи, че действителния размер на ГЛП е 30.67 %, а на ГПР от 35.37%.

Това показва, че е налице съответствие единствено с показателя по договора с годишния процент на разходите и е налице несъответствие с показателя годишен лихвен процент.

Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Изрично е посочено в т. 2, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит.

Горното означава, че посочената в договора такса, не следва да бъде включвана в ГПР по договора.

Това прави, посочения в договора ГПР несъответен на действителния такъв и в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Независимо от това, че посочения в договора ГПР не нарушава посоченото в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение относно максималният размер на същия до 50%, то клаузата от договора за неговото определяне, следва да се счита за нищожна на основание чл. 21 ЗПК.