Решение № 15 от 02.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110136921 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от А. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев, установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № **** предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално на добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лв., предявен като частичен от 2018,36 лв. - недължимо платена по нищожна клауза на Договор за паричен заем № **** предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът А. Н. Е. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 622111 от 18.01.2022 г., по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лв., които следва да бъдат върнати на 18 месечни вноски, а размерът на лихвения процент не е посочен. В договора било предвидено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителството на две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. Страните са договорили, че в случай на непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 2018,36 лв., която е начислена още със сключването на договора, тъй като не е представил исканите обезпечения. Твърди, че е погасил цялото задължение по процесния договор за заем. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан на ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12. Сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. От друга страна твърди, че е посочен грешен размер на ГПР, като действителният му размер надвишава максималния такъв, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, считайки, че при изчисляването му следва да бъде взета предвид начислената по договора неустойка. Сочи, че клаузата 1 предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение противоречи на закона, доколкото е недопустимо да се кумулира с обезщетение за забава, евентуално на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, и евентуално е неравноправна клауза, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди също така, че по нищожната неустоечна клауза е заплатил сумата от 2018,36 лв., от която претендира 50 лв.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава предявените искове, като моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца във връзка с признанието и с оглед на това, че не е дал повод за завеждане на иска.

С доклада си по делото, обективиран в Определение № 36779/17.10.2023 г., съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните е сключен Договор за паричен заем № 622111 от 18.01.2022 г., по силата на който на ответника са предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лв., които следва да бъдат върнати на 18 месечни вноски, както и, че в договора е предвидено задължение за заемателя да предостави обезпечение, неизпълнението на което се санкционира с неустойка в размер на 2018,36 лв.

В проведеното на 04.12.2023 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД досежно неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 167,39 лв.

В същото заседание и предвид становищата на страните и представените доказателства, съдът е отделил допълнително за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че по процесния договор за кредит ищецът е заплатил главница от 1000 лв., договорна лихва в размер на 36,95 лв. и неустойка – 167,39 лв.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава исковете. Ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание с молба от 04.12.2023 г. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при условията на чл. 237 ГПК – при признание на иска. Доколкото е заявена нищожност на процесната клауза на няколко основания при условията на евентуалност, съдът намира, че в случая е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави.

По разноските:

По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива има ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск за прогласяване нищожност на клауза в договор, по който е страна. Прогласяването нищожността на дадена клауза може да бъде сторено единствено по съдебен ред и това именно е единствената предоставена от закона защита на страната, когато се позовава на 2 нищожността. Следователно само с факта на сключване договор с нищожна клауза, страна по който е ищецът, ответникът дава повод за завеждане на иск за прогласяване на нищожността й. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 130,73 лв., която следва да му бъде възстановена от ответника. Същевременно, по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че на ищеца се предоставя безплатна правна помощ, като в тази хипотеза на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът определя размера на адвокатско възнаграждение, който не може да бъде по-нисък от предвиденото в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, Булстат: 177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Ал.

Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, ап. 5.3 следва да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставената от дружество, чрез неговия представител, безплатна правна помощ на ищеца в размер на 960 лв., според броя и материалния интерес на предявените искове, като при определянето на размера съдът е взел предвид, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС.

Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД клаузата от Договор за паричен заем № **** предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, по предявените от ищеца А. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** срещу ответника „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.

7, искове.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на А. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 167,39 лв. - недължимо платена по нищожна клауза от Договор за паричен заем № **** предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на А. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 130,73 лв. – дължима държавна такса за производството.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат: 177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, ап. 5.3 , на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 960 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3