Решение № 204 от 27.05.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 2151/2024
- Вид
- Решение № 204
- Подписан
- 27.05.2025
- В сила
- 24.06.2025
- Състав
- Асима Костова Вангелова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68е · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. Карлово, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320102151 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.
21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК и чл. 55 от ЗЗД.
Ищецът - Х. Н. С. твърди, че с подаването на исковата молба, предявява иск за обявяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 1316870, сключен на 11.01.2024г., тъй като договора е недействителен, съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите (ГПР) и в него не е включено възнаграждението за поръчител/гаранция. Посочва, че на 11.01.2024г., сключила Договор за потребителски кредит № 1316870, по силата на който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД й е предоставило в заем сумата от 2500.00 лв. при фиксирани ГЛП от 23.00% и ГПР от 49.11%. Следвало да внесе общо дължима сума от 3075.00 лв. като сумата включвала главница и лихва. На същата дата, а именно - 11.01.2024г., била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „М.В..“ („М.Б.“ ЕАД) във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му. „М.Б.“ ЕАД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за потребителски кредит.
Сумата, която трябвало да плати като възнаграждение за поръчителството възлиза на 2450.00 лв. Счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези 1 императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на TP № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за паричен заем може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.
10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Основание за недействителност на договора е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Изискването е въведено като гаранция, че потребителят ще е наясно как се формира неговото задължение. В настоящия случай, макар в договора да е фиксирана общата дължима сума, нейният размер не е коректно посочен. На практика това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще направи предвид задължението да осигури гарант като обезпечение на кредита. Клаузата за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по заема, потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта. Ето защо посоченият в договора ГПР от 49.11% не отговаря на действителните разходи, доколкото не включва сумата за обезпечението. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Твърди, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11. ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което съшият е нищожен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат 2 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото „оскъпяване“ на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл.
19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.
Твърди, че по договора за поръчителство, той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства (съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона), то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от 3 кредитора, не може да доведе до неговото саниране.
Налице е договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество. В договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора (а не на гаранта) заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция, гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „Фератум България” ЕООД на допълнителен финансов приход от 2 450.00 лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка, което е почти 100% от стойността на главницата по кредита.
При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, чието възникване му е било известно при сключването на договора. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите (ГПР) и в него не е включено възнаграждението за поръчител. Съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен договор заемателя следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия случай. Всички надвнесени суми обаче следва да се върнат обратно на доверителната ми, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответниците. Видно от актуална справка на плащанията по Договор за потребителски кредит № 1316870, сключен на 11.01.2024г., ищцата е погасила част от изискуемата сума в размер на 4220.04 лв. Разпределена по пера, общата сума на договора е следната - 2 500 лв. - главница, 575 лв. - лихва по договора и 2450 лв. - възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, като кредиторът „Фератум България“ ЕООД е бил овластен да приема вместо поръчителя плащанията.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да обяви Договор за потребителски кредит № 1316870 сключен на 11.01.2024г. между страните за НИЩОЖЕН, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.
Разпечатката съдържа 26 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83b84082-0f7e-451a-a718-c50a1441d078