Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13257 от 27.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5432/2022
Вид
Решение № 13257
Подписан
27.07.2023
Състав
РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 13257 гр. С., 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К. като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110105432 по описа за 2022 година Предмет на делото са предявените от М. С. М., Б. Л. Б., В. В. К. и К. В.

К., действащ чрез своята майка Е. К. Н., срещу Агенцията пътна инфраструктура, обективно и субективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗДза осъждане на ответника да заплати на: М. С. М. сумата от 2 000 лева , предявена като частичен иск от общо 40 000 лева, на Б. Л. Б. сумата от 2 000 лева, предявена като частичен иск от общо 40 000 лева, В. В. К.сумата от 2 000 лева, предявена като частичен иск от общо 40 000 лева, на К. В. К. сумата от 2 000 лева, предявена като частичен иск от общо 40 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и на М. С. М. сумата от 2 000 лева, предявена като частичен иск от 11 103 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от погиването на собствения му автомобил Ауди А6, с рег. № ** **** **, вследствие на претърпян инцидент на автомагистрала „С.“.

В исковата молба се твърди, че на 30.01.2021 г. ищците се прибирали с личния автомобил на М. С. М. към в гр. П., като движението било спокойно, шофьорът карал с около 90 км/ч. и изведнъж се чул трясък и бучене. Ищците сочат, че върху тях се е изсипало огромно количество камъни и скална маса, свлачището се активизирало и предизвикало инцидент на Автомагистрала 1

„С.“. Част от скалите и земната маса се стоварили върху автомобила на единия от ищците - М. С. М., а друга част се сгромолясала върху пътната настилка. Сочи се, че инцидентът е станал между 7-ми и 9-ти километър на 30.01.2021 г. Описаното се отразило на психическото и емоционалното им равновесие, което представлявало остра стресова реакция, съчетана с разстройство на адаптацията. Излагат, че и към днешна дата продължавали да преживяват събитието и се опасявали, че последиците от преживяното никога няма да заглъхнат напълно. Изпитвали страх от пътуване с автомобил.

Нарушил се сънят им, имали кошмарни съновидения, при всяко пътуване с автомобил отново ги връхлитала тревожност и страх. Двама от ищци – М. и Б., изпитвали сърцебиене и стягане в гърдите. Вследствие на срутилите се скални маси, автомобилът на ищеца М., погинал напълно. Твърди се, че автомобилът е закупен на 29.12.2020 г. за сумата от 31 700 лева, както и че е бил застрахован по застраховка „пълно каско“ в (ФИРМА). От застрахователната компания уведомили ищеца, че щетата е тотална и му заплатили сумата от 20 596,80 лева. Във връзка с последното се излага, че дори застрахователят да е заплатил обезщетение в определен размер, то ако са налице вреди в по-голям размер, репарирането им може да се търси и от конкретния причинител на увреждането, поради което и ищецът М. претендира разликата до пълния размер на стойността на погиналия автомобил. Ищците поддържат, че от обществено достъпна информация са узнали, че с Договор РД-38-1 от 01.03.2018 г. на ответника са възложени дейности по пътно поддържане за АМ С. от км 0+000 до км 56+170 вкл. на територията на ОПУ С., П. и К. за срок от 48 месеца. При наличие на такъв договор, ищците излагат, че вредите произтичат от неизпълнение или некачествено изпълнение на някое от поетите с договора задължения от страна на ответника. Излагат и още, че само седмица преди инцидента е имало и друго срутване в същия участък на магистралата, след което били проведени мероприятия по обезопасяването на участъка. Поддържат, че скалните маси по протежание на магистралата били обезопасени само с мрежи, които обаче не съответствали на опасността за възникване на подобен пътен инцидент. Считат, че подобни обезопасителни мрежи не могат да запазят сигурността по време на пътуване по магистралата. Развиват съображения, че този участък е рисков за падащи скални маси и камъни, поради което ответникът е следвало да вземе всички необходими мерки чрез 2 поставяне на мрежи, оградни стени и други съоръжения с цел обезопасяване и предотвратяване на пътни инциденти. Сочат, че ответникът е проявил изключителна небрежност и подценяване на риска за живота, здравето и сигурността на пътуващите по магистралата. При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В исковата молба се твърди, че протоколът за ПТП е нечетлив, че липсват задължителни реквизити, пълно и ясно описание на механизма на ПТП, на пътната обстановка. Сочи се, че видно от този протокол мястото на ПТП не е посетено от служитЕ. на МВР. Развиват се съображения, че протоколът няма обвързваща материала доказателствена сила. Излага, че понятието „предвидимо препятствие“ по смисъла на ЗДвП, следва да се разбира като такова, което или е несъмнено .идно от далечно състояние или е обозначено.

Сочи се, че посоченото евентуално „препятствие“ в протокола не отговаря на понятието „предвидими препятствие“, както и че същото нито е било .идно, нито е могло да бъде обозначено съгласно чл. 13 ЗДвП. Поддържа, че длъжностното лице отразило произшествието не е направило снимков материал, което възпрепятствало установяването на действителната причина за възникване на евентуалното ПТП. Излага и че в протокола не е посочена скоростта, с която се е движел водачът, което било от съществено значение за т.нар. „опасна зона за спиране“. Развива подробни съображения в насока, че твърдените неимуществени вреди и по-конкретно твърденият преживян стрес и ужас, следва да се установи от медицинско лице специалист, като в случая се обръща внимание, че лицата не са ползвали отпуск за временна неработоспособност, нито специализирана или друга помощ. Относно претенцията за имуществени вреди се излага, че липсват доказателства. Сочи се, че с разрешение за ползване № СТ-05-491 от 13.05.2011 г. на зам. началник ДНСК е разрешено ползването на строеж АМ „Л.“/ АМ „С.“ – Софийски околовръстен път – Пътен възел „Д.“ от км. 0+000 до км. 19+135.21, което разрешение било издадено с оглед изготвен Протокол /образец № 16/ на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж. Сочи, че цитираният протокол е подписан от всички участници, т.е. строежът е изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти от Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Твърди се, че 3 обектът е укрепен, както и че в случая е налице случайно събитие. Релевира възражение за съпричиняване и сочи, че водачът е допринесъл за настъпването на събитието, т.к. се е движел със скорост, която не му е позволила да възприеме препятствието и евентуално да спре. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че на 30.01.2021 г. около 20 часа лек автомобил (АВТ.МАРКА),с рег. № ** **** ** се движи по АМ С. с посока от гр.С. към гр. П. и в района на км. 8 след първия тунел възниква внезапно свлачище на скална маса по посока на ориентацията му. Вследствие от падналите скални маси, настъпва ПТП, вследствие на което гореописаният лек автомобил получава множество щети. Механизмът се установява и от приетия по делото протокол за ПТП и свидетелските показания, които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства. Вещото лице дава заключение, че всички увреждания по лек автомобил (АВТ.МАРКА),с рег. № ** **** **, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Действителната стойност на проценото МПС към датата на ПТП е в размер на 32 439 лв., като стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил е в размер на 34 244,29 лв. Следователно доколкото стойността, необходима за възстановяване на МПС-то надхвърля неговата действителна стойност е налице тотална щета на превозното средство. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на обезщетението за уврежданията на процесното МПС, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 24 329 лв.

Ищецът М. М. признава факта, че е получил сумата в размер на 20596,80 лв. от застраховател (ФИРМА) като застрахователно обезщетение за увредения автомобил по застрахователен договор за пълно Каско.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се 4 установява, че участъкът, където е възникнало процесното ПТП е изисквал различна методика за укрепване. Вещото лице обръща внимание, че важно да се направи адекватен и задълбочен анализ на склания масив, последният следва да бъде обрушен качествено преди да бъдат поставени укрепителни съоръжения. Вещото лице дава заключение, че не е приложена правилната и съобразена с наложените геоложки методи оценка на риска от срутища и свлачища.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетЕ.те В. М. К. и Л. Ц. Б.. Съдът извърши внимателна преценка на показанията на свидетЕ.те с оглед обстоятелството, че свидетЕ.те са бащи на трима от ищците и даде вяра на същите, доколкото са житейски логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От показанията на свидетеля К. се установява, че е отишъл на мястото на инцидента и е заварил ищеца М. М. , който бил напрегнат, стресиран и цЕ.ят треперел. Свидетелят дава показания, че е видял скали около 5 тона. Заявява, че половината кола била смазана. Посочва, че децата му В. и К. са били много уплашени идълго време след инцидента са били под стрес. Вечер са се будЕ.. Стряскали са се на сън. Споделя, че до момента не се чувстват комфортно, когато пътуват в кола. Сочи, че са притеснени. Обяснява, че кошмарите са продължили повече от шест месеца.

Не искали да минават през участъка от пътя, където е станал инцидентът.

Свидетелят дава показания, ча са се консултирали с психолог, който е казал, че това е нормален стрес от преживяното, който ще отшуми, но не трябва да ги насилват да се качват в кола, което им създало проблем с ходенето до училище, пътуването до морето и т.н. Споделя, че М. се притеснявал след инцидента, постоянно си гледал колата, оглеждал се, минавал в лявата лента на места със скали до пътя. Дава показания, че когато видял Б. Б. след инцидента цялата треперела, плачела, била разстроена, много притеснена.

Пояснява, че колата след удара е била тотал щета, ударила е колата и я е изместила от другата страна.

От показания на свидетеля Б. се установява, че дъщеря му и ищца по делото му се е обадила да му съобщи за инцидента като е говорела несвързано и едва от третия път е успял да разбере какво се е случило. Венага отишъл на място и видял как колата била пълна със скали, като имало и доста големи.

Обяснява, че в началото ищците нищо не говорили. Били премвръзнали.

5

Видял, че имало смачкана ламарина и паднали камъни. Споделя, че 7-8 месеца ищцата Б. след инцидента не искала да минават по този път. Посочва, че има вътрепни травми. Дава показания, че когато пристигнал на място огледал колата и опред не е имало нищо от нея, отстрани също. Бронята била на земята. Имало стъкла. Вратите били смачкани. Джантите били смачкани.

Автомобилът бил тотал щета. Посочва, че ищците ги боляли някакви дребни неща. М. – кракът. В. – главата. Относно психическото им състояние споделя, че и сега, когато ги вози с колата, ако натисне спирачка, се стряскат, не искат да пътуват с автомобил. Дъщеря му споделяла няколко пъти, че не може да спи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна: