Решение № 4324 от 09.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4324 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110143349 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от град СОФИЯ г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 43349 от 2021-ва година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, 1 взе предвид следното:

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 31579/23.07.2021г. на СРС, подадена от СТ. СВ. В. срещу С.С. В..

Ищецът СТ. СВ. В. чрез адв. Е.Ш. - АК-Благоевград, е предявил срещу СВ. СТ. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на лек автомобил, марка "***", модел "С220CDI", шаси № **********, рег. № **********, като ответникът бъде осъден да му предаде владението върху него. Ищецът твърди, че закупил автомобила на 04.09.2007г. През м.05.2015г. той дал колата, заедно с регистрационните талони, ключовете и други документи на ответника. След около месец я поискал обратно, но ответникът отказал да му я върне и тя останала в неговата фактическа власт. И при последващи молби отказвал да я върне, като отправял заплахи и закани. Колата се намирала у него и той я своял, тъй като заплащал застраховки и данъци за нея.

Ответникът също така я ползвал, което се установявало от наложените глоби за извършени с нея нарушения на правилата за движение по пътищата. При условията на евентуалност, ако колата погине или не се намери у ответника, се иска присъждане на нейната равностойност - 7200,00 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СВ. СТ. В. чрез адв. Р. С. АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 74141/21.10.2021г. на СРС, с който оспорва претенциите на ищеца по основание и размер.

Признава, че действително по документи ищецът е собственик на колата.

Ответникът и ищецът обаче били баща и син, като стойността на автомобила изцяло била заплатена от бащата в резултат на родителска грижа и желание за материално обезпечаване. Ищецът не разполагал с материални ресурси както за закупуването на колата, така и за придобиване на други собствени му имущества, цената на които била заплатена от родителите му. Ищецът обаче некоректно се възползвал от предоставените от родителите му имущества, като върху част от тях били наложени обезпечителни мерки от КПКОНПИ.

По жалба на ищеца през 2019г. била образувана прокурорска преписка в СРС, завършила с отказ от образуване на досъдебно производство, като ищецът сам признал, че през 2018г. по собствена воля дал на баща си автомобила за ползване. С. В. разполагал с друг автомобил, който необезпокоявано ползвал.

Разходите по поддръжка на процесната кола били поемани от Св. В..

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът СВ. СТ. В. чрез адв. Р. С. АК-София, е предявил срещу ищеца насрещни искове с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца по тях, както следва:

3592,78 лева - заплатени застраховки /гражданска отговорност и автокаско/ за процесния автомобил за периода 12.03.2015г.-14.03.2022г.; 1836,06 лева заплатени данъци за процесната кола по квитанции за периода 11.07.2012г.14.02.2020г.; 1670,94 лева - ремонт и поддръжка на автомобила за периода 21.06.2012г.-30.01.2015г.; 375,00 лева - заплатени суми по глоби, наложени на ищеца по С. В. за периода преди предаване на автомобила и по изпълнително дело /2014-2016г./. Ищецът по насрещните искове твърди, че заплатил описаните суми във връзка с процесния автомобил и същите следвало да му 2 бъдат възстановени.

В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответникът по насрещните искове СТ. СВ. В. чрез адв. Е.Ш. - АК-Благоевград, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 28171/15.02.2022г. на СРС, с който оспорва насрещните искове като неоснователни. Сочи, че част от разходите ищецът е сторил, за да ползва автомобила за себе си, поради което няма основание да му бъдат възстановявани. Вземанията за друга част били погасени по давност.

Не на последно място изтъква, че сторените плащания били направени от Св.

В. като родител и в изпълнение на негов нравствен дълг към сина му, поради което не се дължало възстановяването им.

В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещните такива СТ. СВ. В. не се явява, като се представлява от адв. Ш., която поддържа предявения иск, съответно оспорва насрещните такива. Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещните такива С.С. В. се явява лично и с адв. С., като първоначално предявеният иск се оспорва, а насрещните се поддържат.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора , съответно предявените насрещни искове и подадения във връзка с тях отговор, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковете, предмет на делото, са предявени от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 108 ЗС е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че в неговия патримониум е възникнало право на собственост върху процесната вещ на соченото от него основание и че ответникът я владее. В тежест на ответника е да докаже, че владее имота на годно правно основание, изключващо претендираните от ищците права върху него. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Съобразно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил съответни суми във връзка с автомобила на ответника по иска, че с извършването на плащането ответникът се е обогатил, липса на основание за плащането и връзка между обедняването и обогатяването. В тежест на ответника е да установи наличие на основание ищецът да заплати процесните суми, съответно обстоятелства, които го освобождават от необходимостта те да му бъдат заплатени. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

І. По първоначално предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС:

Страните по делото не спорят, че ищецът СТ. СВ. В. е собственик на процесния автомобил, като същият се намира във фактическата власт на 3 ответника Св. В.. Това се установява и от представените по делото доказателства - Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 04.07.2007г. за същия, в който С.В. фигурира като купувач на колата, както и от регистрационния талон на същата (л. 57) от делото. За възникване на правото на собственост е от значение единствено кое лице е страна по придобивната сделка, съответно реализиране на същата в определената от закона форма, като е ирелевантно кой реално е заплатил стойността на автомобила и дали купувачът е имал финансовата възможност да стори това.

Това е въпрос на вътрешните отношения между купувача и този, който твърди, че е финансирал плащането на цената, и не е предмет на настоящото дело.

По принцип вещите следва да се намират във фактическата власт на своя собственик, освен ако не е налице основание те да се намират у другиго.

По делото не бяха ангажирани доказателства ответникът Св. В. да разполага с основание да задържа при себе си автомобила. Обясненията му в насока, че той разглежда автомобила като своеобразно общо притежание на семейството, не може да послужи като обосновка на извод за противното.

Българското право не познава т.нар. фамилна собственост. Вещите принадлежат или на държавата, или на община, или на конкретно физическо или юридическо лице или лица /съсобственост/. Специфична е т.нар. съпружеска имуществена общност, при която се касае за съсобственост между съпрузи, която до прекратяването си се счита за бездялова. По делото не се спори, а и доказателствата по делото установяват, че автомобилът е собственост само на С.В., поради което и същият следва да се върне в негово държане. Дори и той да го е дал доброволно на баща си, това не освобождава последния от задължението да го върне на сина си щом си го иска обратно, тъй като не се установяват обстоятелства, позволяващи му да го задържи.

Предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен. При това положение отпада необходимостта от произнасяне по съединения при условията на евентуалност иск за присъждане равностойността на колата.

ІІ. По предявените насрещни искове с правно основание чл. 59, ал.

1 ЗЗД:

По отношение на иска относно заплатени застраховки от приложеното на л. 30 от делото удостоверение от 05.10.2021г. става ясно, че С.С. В. е заплатил по застрахователни полици за застраховка "Гражданска отговорност" на процесния автомобил "***" с рег. № ********** с покритие за периода 12.03.2015г.-14.03.2022г. сумата от общо 1912,78 лева. Не са представени доказателства обаче, че същият реално е заплатил и сумата от 1680,00 лева за застрахователна премия по застраховка "Автокаско" от 27.02.2008г. (л. 42).

Що се касае до сумите за заплатени данъци, представените по делото приходни квитанции установяват заплащането им от страна на ищеца. Съдът приема, че, доколкото квитанциите се представят от Св. В., то той ги и държи. Тъй като същите се предоставят на платеца като доказателство за плащането и без да се посочва лицето, което реално го извършва, и не са ангажирани доказателства в подкрепа на противното, следва да се приеме, че 4 именно Св. В. е заплатил сумите по тях. Представената на л. 61 квитанция за платен данък върху МПС обаче касае автомобил, различен от процесния, при това е издадена от Община Самоков и без данни в нея, че се отнася за задължение на С.В., поради което сумата по нея (114,00 лева) следва да се изключи от установения размер на направените плащания. От представените копия на л. 62 от делото от своя страна не може да се установи за какво е заплатена сума от 117,10 лева, съответно каква е заплатената сума за данъци за имот в град София, кв. Суходол. Затова и тези суми следва да се приемат, че не е доказано да са заплатени, съответно да имат връзка с предмета на предявените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. На следващо място е основателно възражението за погасяване по давност на вземанията за част от сумите, като непогасени с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД са само вземанията по квитанциите от 31.01.2017г. /216,31 лева/, от 11.02.2019г.

/119,55 лева/ и от 14.02.2020г. /164,38 лева/, т.е. общо за 500,24 лева.

Доколкото фискалните бонове за извършени плащания за ремонти и поддръжка по автомобила се представят и явно се държат от Св. В., съдът приема, че именно той е заплатил тези услуги. Основателно е обаче възражението за давност на ответника С.В., доколкото от датата на плащане на всяка услуга до 21.10.2021г., когато са предявени насрещните искове, за вземанията за всички плащания е изтекла петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД.

По отношение на глобите: Представените доказателства не позволяват еднозначно да се приеме, че сочените суми са заплатени именно от Св. В., макар и за задължения на

С.В..

За разлика от разписките/квитанциите/фискалните бонове по посочените в предходните абзаци вземания, в представените във връзка с глобите такива ясно е посочено кой именно е вносител. Във вносната бележка за 215,00 лева (л. 52) е отбелязано, че вносител е С.В.. В приходния касов ордер на л. 53 за 110,00 лева също е посочено, че сумата се приема от СТ. СВ. В.. Ищецът по насрещните искове не е ангажирал допълнителни доказателства, че именно той е внесъл описаните суми. За глобата от 50,00 лева по фиш от 10.08.2015г. въобще не са представени доказателства за заплащането . Затова и не може да се приеме за доказано, че Св. В. е заплатил процесните суми за глоби.