Решение № 184 от 12.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6011/2025
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 12.01.2026
- В сила
- 12.01.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Закон за енергетиката
- чл.142 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.145 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.2 и 3 · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.2 и 3 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.155 ал.1 т.2 · Закон за енергетиката
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.16 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл.73 · Наредба за трудоустрояване
- чл.327 ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. София, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100506011 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. П. П. срещу решение от 15 .03.2023 г. по гр.д. №66265/2021 г. на Софийския районен съд, 78 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.327 ал.1 ТЗ 3/6 от сумата 3100,00 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода 22.11.2018 г. – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД 3/6 от сумата 500,00 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 3/6 от 3100,00 лв., за периода 15.09.2019 г. – 19.10.2021 г., на основание чл.266 ал.1 ЗЗД 3/6 от сумата 40,00 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода 22.11.2018 г. – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД 3/6 от сумата 8,00 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 3/6 от 40,00 лв. за периода 30.10.2019 г. – 19.10.2021 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че по делото не е установено наличието на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, тъй като ответникът не се явява съсобственик на процесния топлоснабден имот, евентуално – не е негов ползвател. Поддържа, че липсва валиден договор между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение, тъй като не е налице надлежно взето решение на ЕС.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
1
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Нелбо” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Д. В. В. и М. И. М. срещу решение от 15.03.2023 г. по гр.д. №66265/2021 г. на Софийския районен съд, 78 състав, в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.327 ал.1 ТЗ по 1/6 от сумата 3100,00 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода 22.11.2018 г. – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД по 1/6 от сумата 500,00 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 3/6 от 3100,00 лв., за периода 15.09.2019 г. – 19.10.2021 г., на основание чл.266 ал.1 ЗЗД по 1/6 от сумата 40,00 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода 22.11.2018 г. – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД по 1/6 от сумата 8,00 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 3/6 от 40,00 лв. за периода 30.10.2019 г. – 19.10.2021 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС недопустимо, тъй като исковата молба по чл.422 ГПК не е подадена в срок и не е редовна – не са индивидуализирани процесните вземания, както и че е налице свръхпетитум – присъдени са суми за служебно начислена топлинна енергия, неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочат, че по делото не е установено наличието на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, тъй като ответниците не са клиенти /потребители/ на топлинна енергия – не са обвързани от ОУ на ищцовото дружество, а разпоредбата на чл.150 ал.2 и 3 ЗЕ е неприложима. Поддържат, че не е доказано публикуване на процесните ОУ, евентуално – същите са нищожни и съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП, както и че липсва валиден договор между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение, а разпоредбите за дяловото разпределение противоречат на правото на ЕС. Твърдят още, че по делото не е установено реалното количество доставена топлинна енергия, както и че не са издавани и връчвани изравнителни сметки. Сочат и че процесните вземания са погасени по давност.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Нелбо” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в което предявените осъдителни искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която предявените срещу ответника П. В. П.а осъдителни искове са отхвърлени изяло, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и да допустими, а разгледани по същество жалбата на ответника В. П. П. е основателна, а жалбата на ответниците Д. В. В. и М. И. М. неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно и субективно съединени осъдителни искове за вземания на ищеца спрямо ответниците за доставена топлинна енергия за периода мес.05.2018 г. - мес.04.2020 г., за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.10.2018 г. - мес.04.2020 г., както и реално потребена енергия, отразена в общи фактури, за имот, находящ се в гр. София, жк. ****, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2019 г. - 19.10.2021 г. и периода 31.10.2019 г. – 19.10.2021 г.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на въззивниците Д. В. В. и М. И. М. недопустимост на за обжалваното решение.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е вземането по смисъла на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, който според изричната норма на чл.415 ал.4 ГПК следва да бъде предявен в 1-месечен срок от съобщението. В случая обаче предявените с искова молба искове са осъдителни, а не установителни по реда на чл.422 ГПК, поради което и сочената разпоредба е неприложима.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК – процесните вземания са индивидуализирани по размер и период, и съдържа подробно изложение на обстоятелствата, на които ищецът основава исковете си – ответниците Д. В. В. и М. И. М. като наследниците на починалия им наследодател М.Г.Д. и като съсобственици на процесния топлоснабден имот, т.е. посочено е и основанието на предявените искове.
С постановеното от СРС решение, предмет на настоящето въззивно производство, съдът се е произнесъл в рамките на заявените от ищеца с исковата молба и посочени по-горе размери и периоди, т.е. не е налице свръхпетитум. Начинът на формиране на задълженията за потребената топлинна енергия, вкл. и служебно начисляване на такава, е от значение единствено към доказването на размера на иска, респ. може да се отрази на правилността на съдебното решение.
Решението обаче е частично неправилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за 3 договорите.
В срока по чл.131 ГПК ответниците оспорват, че са собственици или ползватели на процесния имот, но от представените по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 12.08.1991 г., решение №207/26.06.2002 г., постановено по гр.д.
№851/2002 г. по описа на СРС, влязло в сила на 25.07.2002 г., и удостоверение за наследници, изх. №УГ01-764/22.01.2020 г., издадено от СО, район „Надежда“, заявление за отказ от наследство от П. В. П.а, нот. заверено от нот. М.Е., рег. №11258823.11.2021 г., и съдебно удостоверение, изх. №9003545/22.12.2022 г., издадено от СРС, се установява, че през периода 01.05.2018 г. – 17.01.2020 г. ответникът В. П. П. и наследодателят на ответниците Д. В. В. и М. И. М. – М.Г.Д., са били съсобственици на процесния недвижим имот при равни квоти – от по 1/2 ид.ч., а пред периода 18.01.2020 г. – 30.04.2020 г. съсобственици на процесния недвижим имот са били ответникът В. П. П. с квота от 4/6 ид.ч. и ответниците Д. В. В. и М. И. М. с квоти от по 1/6 ид.ч.
По делото е представено обаче заявление-декларация, вх. №1229/03.05.2004 г., от наследодателя на ответниците Д. В. В. и М. И. М., неоспорена, за откриване на партида за процесния топлоснабден имот. Представения от третото лице-помагач талон за отчет на уреди за дялово разпределение за процесния недвижим имот от 18.05.2019 г. също носи подписа за наследодателя на ответниците в качеството му на абонат. Когато топлоснабденият имот е съсобствен и се ползва само от един от съсобствениците, който е уведомил за това топлофикационното дружество и е заявил съгласието да заплаща стойността на доставената топлинна енергия, то именно той има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2018 г. – 17.01.2020 г. ищецът и наследодателят на ответниците наследодателят на ответниците Д. В. В. и М. И. М. – М.Г.Д. , са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на наследодателя на ответника топлинна енергия, а за процесния период 18.01.2020 г. – мес.04.2020 г. ищецът и ответниците Д. В. В. и М. И. М. са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответниците топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №47, находящ се в гр. София, жк. ****, с абонатен №55225.
Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83b7008d-58eb-455c-8ec5-06f1d9c808c1